Вече уточнихме, че „добрите” въглехидрати, а именно натуралните такива, са важни и полезни за организма и не ни карат да пълнеем. И напротив – завишената и неконтролируема консумация на „лоши” въглехидрати ни кара да трупаме мазнини. Какво още трябва да знаем за въглехидратите, за ползите, вредите и включването им в диети?
Всички привърженици на ниско- и безвъглехидратните диети твърдят, че тази хранителна група не е есенциална, тоест можем да съществуваме и без нея.
Чисто теоретично и биологично погледнато това е вярно. Тялото може само да си синтезира важните късоверижни въглехидратни молекули. Когато не приемаме въглехидрати, мозъкът може да се храни с кетони, които се получават от приетите мазнини (или складираните такива). Освен това човешкият организъм е толкова добре устроен, че дори може да синтезира малко глюкоза (процесът глюконеогенеза), която ни е абсолютно необходима за ежедневните дейности (енергия).
Всичко това обаче не означава, че въглехидратните храни не са изключително полезни. Ако спрем да ги консумираме, отслабваме, но много често отслабва и мускулната ни сила, а и намалява имунната съпротива на организма, тъй като с „добрите” въглехидратни храни приемаме голямо количество витамини, минерали и фибри.
Можем да ги включваме във всеки режим, ако се стремим към отслабване – трябва да ги ограничаваме, но да ги редуваме.
Приемът на въглехидрати се повлиява от много фактори: възраст, бързина на метаболизма, пол, здравословно състояние на организма. Когато се опитваме да отслабнем, най-добрата идея е да ги ограничим максимално. Докато напротив – активно движещите се и най-вече активно спортуващите се нуждаят от голямо количество въглехидрати в менюто си. Средностатистическите хора с нормална двигателна активност се нуждаят от нормален прием на въглехидрати – предимно „добри” и ограничено количество „лоши” въглехидрати.
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: