Поради високата си енергийна стойност, тоест голямото количество калории, мазнините са в центъра на вниманието, когато става дума за здравословно и нискокалорично хранене. Като цяло дори повечето диети са фокусирани върху намаляването на приема на мазнини. Всъщност обаче напълняването и свързаните с пълнотата болести не е само въпрос на количеството приети мазнини – много по-важен е видът на мазнините, които поемаме.
Златно правило, когато искаме да приемаме здравословни мазнини и те да не влияят на теглото ни, е те да са от растителен произход. Това са ненаситенитени мастни киселини. Те служат на организма като основен изграждащ компонент за клетките и следователно са с положително въздействие върху организма. Те влияят добре на кръвните мазнини, кръвното налягане и кръвната захар и предпазват кръвоносните съдове от втвърдяване. Мазнини с много добро въздействие върху организма са зехтинът, маслата от рапица и фъстъци, лененото масло.
Дневният здравословен прием на мазнини изглежда така и се ограничава до 60-80 грама:
Животинските мазнини, с изключение на рибеното масло, служат на организма единствено за набавяне на енергия. И съответно, ако не бъдат изгорени с ежедневния разход на енергия, се трупат в мастните депа. Ако години наред се консумира нездравословно количество животински мазнини, рискът от заболявания на кръвоносните съдове нараства, както и от разболяване от метаболитен синдром. В Средиземноморските страни например, където ежедневно се консумира висококачествен зехтин, такива заболявания са много по-малко разпространени. Животинските мазнини се намират в месото, колбасите, млякото, високомаслените млечни продукти като сметана, краве масло и някои видове сирена.
Приемът на полуфабрикат трябва да бъде ограничен, тъй като за да се подобри вкусът им, често производителите добавят сметана и втвърдени масла. Тези „скрити” мазнини често остават незабелязани и с приема им надхвърляме здравословния прием на мазнини, който се ограничава до 60-80 грама на ден.
Дресингите овкусяват салата ни и са чудесно допълнение, но истината е, че често с тях приемаме много повече калории, отколкото с основното ястие. Ако за приготвянето на дресинги и маринати използвате мазнини, най-добре е да използвате зехтин, масла от рапица и фъстъци. Освен че са полезни, тези растителни масла са и вкусни. Палмовото масло е втвърдено и също трябва да се избягва. То често се използва при по-евтини шоколади и сладкиши, затова и техните опаковки трябва да бъдат внимателно прочетени.
Много рецепти съдържат добавянето на сметана към здравословните ни ястия. Сметаната обаче спада към висококалоричните животински мазнини, затова е добре при употреба да я разреждаме в съотношение 1:3 с вода. За предпочитане, разбира се, са обезмасленото мляко и нискомаслените млечни продукти.
Месото и рибата са част от здравословния режим, тъй като те съдържат високо съдържание на протеини, а в рибата има и Омега-3 мастни киселини. Някои меса обаче, като например колбасите, съдържат и голямо количество мазнини. Когато пазаруваме, е добре да следим количеството мазнини, които съдържат продуктите, които купуваме. Здравословните норми са 10 грама мазнини на 100 грама месо. С голям приоритет е ниското съдържание на мазнини в птичето месо, с изключение на птичите крила и патицата. От рибите е добре да включваме по-често нискомаслените морска сьомга, костур и пъстърва и по-рядко по-мазните, но също изключително здравословни скумрия и херинга. Идеалният вариант е рибата да присъства 2-3 пъти в менюто ни, като приемът на постни и „мазни” риби да се редува и в същото време да замества приема на месо.
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: