Пептидите са къси белтъчини, като размерът им е около 1 нм. Както всички знаем, белтъчините се състоят от аминокиселини. Пептидите са построени от алфа аминокиселинни остатъци, които са свързани във верига чрез пептидни връзки. В организма те са "информационните виновници“, които помагат за пренасяне на информацията от една клетка към друга.
Благодарение на две молекули , белтъчини от пептиди и ДНК животът съществува. При едно съединение на пептидите с един или друг участък от ДНК възниква синтез на белтъчини, съответно възниква и животът. Клетките в организма могат да произвеждат белтъчини от един определен тип. Когато тези клетки работят добре, то и органите работят добре и без проблем. Ако обаче се появи нарушение, се нарушава и работата на органите, което, от своя страна, може да доведе до заболяване. Болестите могат да бъдат излекувани, а в тялото да се въведат и липсващите вещества. Но има вероятност в самата клетка да се забавят функциите и тя да спре да работи нормално. Затова трябва да се изпратят и т.нар. пептиди. Те ще подобрят функциите и ще накарат клетката да работи. По този начин организмът може да се самолекува.
За определен орган е подходящ специфичен пептид. За белия дроб – белодробен, за мозъка – мозъчен, за сърдечния мускул – сърдечен и т.н. Самите пептиди имат способността да защитават клетките от вредното действие на токсините, помагат за ускоряване на обмяната на веществата, както и могат да нормализират работата на органите и увредените тъкани.
Когато пептидите попаднат в организма, те увеличават издръжливостта на организма и неговата устойчивост. Благодарение на тях ние хората се чувстване по-здрави и млади.
