В първата част на тази статия Ви запознахме с предимствата и положителните качества на инсулина като хормон в организма ни. Запознахме Ви и с негативните му влияния по отношение на обменните процеси. А сега ще Ви запознаем и с функцията на инсулина като хормон, който влияе върху растежа ни.
Тъмната страна на инсулина (като растежен хормон)
При хронично високо ниво на инсулина (при инсулинорезистентност) първо излизат другите тъмни страни на инсулина. Излишният инсулин нарушава нормалната работа на други хормони, потиска хормона на растежа. Разбира се, инсулинът е един от двигателите за пълноценен растеж на децата, но при възрастните неговият излишък ни приближава към преждевременното стареене.
Многото инсулин разрушава артериите ни
Излишният инсулин предизвиква запушване на артериите, защото стимулира растежа на гладките мускулни тъкани около съдовете. Това размножаване на клетките играе много голяма роля в развитието на атеросклероза, когато се натрупва холестеролна плака, артериите се свиват и се намалява кръвният поток. Освен това инсулинът се намесва в работата на системата за разтваряне на тромбовете, като повишава нивото на плазминогенния активатор инхибитор-1. Така се стимулира образуването на тромбове, които запушват артериите.
Инсулинът повишава артериалното налягане
Ако сте с високо кръвно налягане, вероятността да страдате от резистентност към инсулина и да е прекалено много той в кръвотока Ви е 50%. Как точно инсулинът въздейства върху кръвното, към момента не се знае. Сам по себе си инсулинът има пряко съдоразширяващо въздействие. При нормалните хора въвеждането на физиологични дози инсулин при липса на хипогликемия предизвиква вазодилатация, а не повишаване нивото на артериалното налягане. Но в условия на инсулинорезистентност хиперактивизацията на симпатиковата нервна система води до поява на артериална хипертония заради симпатиковата стимулация на сърцето, съдовете и бъбреците.
Инсулинът стимулира растежа на ракови образувания
Инсулинът е растежен хормон и неговият излишък може да доведе до повишено размножаване на клетките и до тумор. При пълните хора се произвежда повече инсулин, все пак точно прекаленото количество инсулин предизвиква затлъстяване, затова при тях се развива рак по-често, отколкото при хората с нормално тегло. При хората с висок ръст производството на инсулин също е повишено (колкото по-висок е човек, толкова повече инсулин има), затова рискът от заболяване от рак при тях е по-висок. Това са данни от статистиките и общоизвестните факти.
От друга страна, ако се понижи производителността на инсулина в организма, рискът от развитие на туморни образувания също се понижава. В експерименти върху животни е доказано, че продължителните регулярни паузи в храненето също намаляват риска от възникване на рак, дори и ако общото количество калории в менюто на животните не намалява. С други думи, след тези паузи им дават да ядат на воля. В тези експерименти е установено, че редките приеми на храна водят до устойчиво и постоянно понижаване нивото в кръвта на инсулин.
Хиперинсулинемията стимулира хронични възпаления
Хиперинсулинемията стимулира образуването на арахидонова киселина, която след това се превръща в стимулиращо възпаление PG-E2 и броят на възпаленията в организма рязко се увеличава. Хронично ниското ниво на инсулин или хиперинсулинемията също предизвиква ниско ниво на адипонектин и това е проблем, тъй като това увеличава резистентността към инсулина и възпалението.
Адипонектин е хормон на мастната тъкан, който поддържа нормалната чувствителност към инсулина, възпрепятства развитието на диабет и рискът от сърдечно-съдови заболявания се понижава. Той играе важна роля в енергийното регулиране, а освен това и в липидния и въглехидратния обмен, като намалява нивото на липидите и глюкозата, повишава чувствителността към инсулин и има противовъзпалително действие. При пълните хора (в частност с абдоминално затлъстяване) дневната секреция на адипонектин през деня е понижена.
Хронобиология на инсулина
За да разберем правилната работа на инсулина, трябва да имаме предвид:
- Основното ниво на инсулина (зависи от инсулиночувствителността)
- Хранителния инсулин (количеството и инсулиновия индекс на храната)
- Броя хранения и паузите между тях.
Ако ядете например три пъти на ден и спазвате паузите между приемите храна, то липогенезата и липолизата се уравновесяват една друга. Това е много приблизителен график (на снимката), където зелената част е липогенезата, която стартира с приема на храна. А синята част показва липолизата, която протича между приемите на храна и по време на сън.
Високите инсулинови нива при хранене са нещо хубаво. Хубаво е, защото позволява ефективно да се контролира нивото на захарта в кръвта. Пиковете на инсулина осигуряват нормално протичане на важни физиологични процеси.
Похапвания и горене на мазнини
При хранене секрецията на инсулина носи двуфазен характер. Първата фаза протича много бързо: в отговор на повишаване концентрацията на глюкозата за 1-2 минути панкреасът освобождава инсулин. Тази бърза фаза на освобождаване на инсулин обикновено приключва за около 10 минути.
Доказано е, че тази първа фаза е нарушена при хора с нарушена толерантност към глюкозата (онези, при които кръвната захар след прием на храна се повишава повече от нормалното и нивата и на гладно са по-високи, но нямат диабет). Да кажем, че инсулиновата реакция корелира със съдържанието на аминокиселини с разклонени вериги като левцин, валин и изолевцин. Например левцинът стимулира панкреаса да изработва инсулин.
Първата, бързата фаза, изобщо липсва при диабет II тип.
А втората продължава, докато в кръвта има глюкозен стимул. Тоест първо се освобождава вече съществуващият инсулин и се произвежда допълнителен (инсулинът секретира от b-клетката от предшественика си – проинсулин). Възстановяването на бързата фаза на ответната реакция на инсулина подобрява регулацията на захарта в кръвта при диабетиците: бързият растеж нивото на инсулина сам по себе си не е шега.
Похапванията действат много негативно върху регулацията на инсулина. В отговор на чипсовете, инсулинът излита за 2-3 минути, а се нормализира за 30-40 минути.
На графиката горните стрелки отбелязват времето на началото на храненето или похапването. Дневните колебания нивата на инсулина са изобразени на горната графика, а колебанията на захарта – на долната. Както виждате, вълната на инсулина след едно похапване (S) е почти толкова високо, както след пълен обяд (M). А вълната на инсулина след друго похапване (LS) е дори по-висока от всички останали (вечерно-нощно похапване).
В експерименти върху мишки е установено, че ако се хранят през ден, живеят повече и не боледуват. Когато мишките в продължение на целия им живот 24 часа подред не се хранят, а в следващите 24 часа им се дава храна "до откат“, в сравнение с мишките, които ги хранят всеки ден по 3 пъти дневно, те, първо, не губят тегло, отяждайки си, когато им се дава храна, второ, никога не боледуват, трето, живеят ½ пъти повече от онези мишки, които се хранят 3 пъти на ден регулярно. Това се обяснява с един прост факт – мишките, които ядат по-рядко, отделят по-малко инсулин, отколкото тези, които ядат често. Обърнете внимание, че да се яде по-рядко не значи да се яде по-малко, защото няма разлика в броя на калориите, теглото и на едните, и на другите мишки е едно и също.
В последната – трета част на статията ни ще разгледаме каква е връзката на инсулина и стреса, а също и на инсулина и стареенето. Ще обърнем по-голямо внимание на термина "чувствителност към инсулин“.
