В първа и втора част си поговорихме подробно за влиянието на инсулина върху обмяната на веществата и върху растежа на тъканите в организма ни – какво добро и какво лошо може да ни причинят както ниските, така и високите нива на инсулина. В тази трета част на тази статия ще обърнем по-специално внимание на взаимовръзката между стреса и инсулина, а също и на тази между инсулина и стареенето. Отделно внимание ще обърнем и на понятието "чувствителност към инсулина“.

Инсулин и стрес

Стресът повишава нивото на инсулин в кръвта като защитна реакцияАко има вещества, които стимулират изхвърлянето на инсулина, значи има и вещества, което спират това изхвърляне. Към тези вещества се отнасят контраинсуларните хормони. Едни от най-мощните са хормоните от мозъчния слой на надбъбречните жлези, които са медиатори в симпатиковата нервна система – адреналин и норадреналин.

Знаете ли за какво изобщо са необходими тези хормони? Това са хормони, които ни спасяват живота. Те се отделят при остър стрес, за да мобилизират целия организъм. Едно от свойствата им е да повишават нивата на кръвната захар, което е важно условие за оцеляване на организма по време на стрес.

С това се обяснява стресовата хипергликемия, която протича след изчезването на опасността за живота ни. При това заболяване се синтезира излишък на тези хормони, който оказва аналогично действие. Затова при това заболяване много често се развива захарен диабет. Към стресовите хормони също се отнасят и глюкокортикоидите – хормони от кората на надбъбречните жлези, най-известният им представител е кортизолът.

Инсулин и стареене

Ниското съдържание на инсулин се асоциира с добро здраве, а ниската чувствителност към него – с недобро.

При нормално съдържание на инсулин в кръвта здравето е добро, а при високи нива на инсулин организмът започва да старее и боледуваКакто наскоро стана ясно: парадоксално е, че отслабването на сигналите на инсулина/IGF-1 удължава живота (ниското ниво на инсулина в кръвта), но устойчивостта (резистентността) към инсулина води до появата на диабет 2-ри тип. Истински парадокс е защо при бозайниците ниските нива на инсулина се асоциират с добро здраве, а отслабената реакция към него – с лошо. Ето отговорът. Инсулинът и IGF-1 активират TOR. Така отслабването на сигналите на инсулин/IGF-1 понижава активността на TOR и така забавя стареенето.

Резистентността към инсулина е проява на повишена активност на TOR, тъй като излишно активният TOR предизвиква инсулинова резистентност. И така и в двата случая за всичко е виновно повишаването на TOR: дали е предизвикано от инсулина, или се проявява под формата на резистентност към него.

Ниският инсулин е "добро здраве“, а отслабеният инсулинов сигнал – "недобро здраве“. Отчитайки TOR, няма никакъв парадокс. Хиперактивният TOR може да е резултат от повишено съдържание на инсулин, а понижаването на инсулиновия сигнал може да е следствие от хиперактивността на TOR. И в двата случая хиперактивността на TOR е "вредна за здравето“.

Чувствителност към инсулина

Колкото по-високо е количеството на инсулина в кръвта Ви (средно), колкото по-често се отделя той и повече се задържа, толкова по-лоша чувствителност проявявате към него. Концентрацията на рецепторите на повърхността на клетките (а към тях се отнасят и рецепторите на инсулина) зависи, преди всичко друго, и от нивото на хормоните в кръвта. Ако това ниво се повишава значително и задълго, броят на рецепторите на съответния хормон намалява, тоест физически протича намаляване чувствителността на клетките към хормона, който е в кръвта в повече. И обратното.

Колкото по-висока е чувствителността на организма към инсулин, толкова по-здрави и активни сме, нормализира се съотношението между мазнините и мускулитеПотвърдено е, че чувствителността на тъканите към инсулина намалява с 40% при повишена телесна маса с 35-40% над нормалното. Чувствителността към инсулина, от друга страна, това е нещо добро. В този случай Вашите клетки, особено мускулните, реагират отлично дори и на повече отделен инсулин.

И съответно е необходим съвсем малко инсулин, за да се преведат те в анаболитно състояние. Така че високата инсулинова чувствителност е това, което търсим ние. Точно тя определя съотношението на мазнините и мускулите в тялото Ви, особено в моментите, когато се опитвате да наберете или намалите теглото си.

Ако в момент на набор на мускулна маса сте по-чувствителни към инсулина, ще правите повече мускули, отколкото мазнини. Например, с обичайна чувствителност към хормона Вие ще трупате 0.5 кг. мускули за всеки килограм мазнини, тоест съотношението ще е 1:2. С увеличена чувствителност ще можете да набирате 1 кг. мускули на всеки килограм мазнини, а дори и повече.

Физическата активност е важен фактор в поддържане нормалната чувствителност към инсулина. Силен удар нанасят заседналият начин на живот и липсата на силова активност

Заключение

  1. Целта ни: ниско базово ниво на инсулина и добра чувствителност към него.
  2. Постига се чрез: 2-3 приема на храна дневно, най-добре 2. Никакви похапвания.
  3. Нормализиране нивото на стреса (да премахнем нехранителните тригери на инсулина)
  4. Не употребяваме храна с високо съдържание на въглехидрати без необходимото ниво физическа активност.
  5. Опитваме се да сме поне минимално активни физически, намаляваме времето за "седене“ до 4-5 часа на ден (не повече).