Инсулин: хормонът на здравето и дълголетието
Сега ще Ви разкажем за инсулина. Ще Ви разкажем за този хормон подробно, тъй като това е един от най-важните хормони за здравето на човека. Вярваме, че информацията, която ще прочетете в трите части на тази статия, ще Ви бъде от изключителна полза. Започваме…
Екологията на живота. Здравето: инсулинът е важен хормон за здравето и дългия живот, а също и за контролирането на теглото и структурата на тялото ни (растеж на мускулната маса и понижаване на мазнините в него). Но за инсулина има много митове, които заблуждават читателя. Затова ще се опитаме да Ви разкажем подробно и с нюанси за инсулина.
И така, ние знаем, че инсулинът е хормон от задстомашната жлеза, който регулира количеството глюкоза в кръвта. След като сте изяли нещо, въглехидратите от изяденото се разграждат до глюкоза (захар, която се използва от клетките като гориво). Инсулинът способства глюкозата да попадне в черния дроб, мускулите и мастните клетки. Когато концентрацията на глюкозата се понижава, се понижава и нивото на инсулина. По принцип нивата на този хормон са по-ниски сутрин, защото от последния прием на храна са минали доста часове.
Инсулинът е добър стопанин ("всичко вкъщи“ – без значение какво и къде). Затова, ако няма в тялото Ви място за калории, той ги складира, където му попадне. Затова е много важна хронобиологията и физическите натоварвания.
Инсулинът стимулира и потиска едновременно
Важно е да разберем, че инсулинът има два типа въздействие и способността му да спира някои процеси е толкова важна, колкото и стимулиращото му действие. Инхибиторната функция на инсулина често е доста по-важна, отколкото неговата активизираща или стимулираща функция. Така че, инсулинът прилича по-скоро на регулировчик или светофар на кръстовище. Той помага да се забави и регулира движението. Без светофар или регулировчик би бил пълен безпорядък и би имало много аварии. Тоест глюкогенезата, гликолизата, протеолизата, синтезът на кетонови тела и липолизата при липса на инсулин биха протичали на високи скорости без никакъв контрол. И това би завършило с хипергликемия, кетоацидоза и смърт.
Например високият инсулин:
- Стимулира синтеза на белтъчини;
- Потиска разграждането на мазнини;
- Стимулира натрупването на мазнини;
- Потиска разграждането на гликоген.
Светлата страна на инсулина
Инсулинът помага за растежа на мускулите. Той стимулира синтезацията на белтъчини, като активира производството им с рибозомите. Освен това помага да се пренасят аминокиселини в мускулните влакна. Инсулинът пренася активно определени аминокиселини към мускулните клетки. Става дума за BCAA. Тези аминокиселини се доставят от инсулина в клетките на мускулите. И това е много добре, ако сте решили да трупате мускулна маса.
Инсулин възпрепятства катаболизма на протеините. Той възпрепятства разрушаването на мускулите. Макар това да звучи не много вълнуващо, анти-катаболитната природа на инсулина е не по-малко важна от анаболитните му свойства.
Всеки човек, който разбира от фитнес, ще Ви каже, че е важно не само това колко пари изкарвате. Важно е и колко пари харчите. Същото се отнася и за мускулите. Всеки ден нашето тяло синтезира известно количество белтъчини и в същото време разрушава старите. Ще успеете ли навреме да натрупате мускули, или няма да успеете, зависи от "физическата аритметика“. За да увеличите мускулите си, трябва да синтезиране повече белтъчини, отколкото се разрушават в процеса на катаболизъм.
Инсулин активира производството на гликоген. Той увеличава активността на ензимите, които стимулират образуването на гликоген. Това е много важно, защото помага да се осигури запас от глюкоза в мускулните клетки, като по този начин подобрява производителността им и тяхното възстановяване.
Повишаването на инсулина помага да се чувстваме сити и да не чувстваме глад. Това е един от многото хормони, които имат роля в появата на усещането за засищане. В много изследвания е доказано, че инсулинът всъщност потиска апетита.
Тъмната страна на инсулина (за обмяната на веществата)
Инсулин блокира хормонорецепторната липаза. Това е ензим, който отговаря за разграждането на мастните тъкани. Очевидно, това е лошо, тъй като ако организмът не може да разгради натрупаните мазнини (триглицеридите) и да ги превърне във форма, която може да се изгори (свободни мастни киселини), няма да отслабнете.
Инсулинът понижава използването на мазнини. Тук говорим за високите му нива. Вместо това той подпомага горенето на въглехидрати. По-просто казано, инсулинът "съхранява“ мазнините. Макар това да оказва отрицателно влияние върху вида на тялото ни, това действие има смисъл, ако си спомним, че основната функция на инсулина е да ни избавя от излишната глюкоза в кръвта.
Инсулин увеличава синтеза на мастни киселини. А свободните мастни киселини са ключовата причина за инсулинорезистентност! Той увеличава синтезацията на мастните киселини в черния дроб, което е първата крачка в процеса на трупането на мазнини. Но това зависи и от достъпността на излишните въглехидрати – ако обемът им превишава определени нива, те или се изгарят незабавно, или се съхраняват под формата на гликоген. Без съмнение, излишният инсулин е първата причина за високите нива в организма на триглицериди, мазнини, които по-рано се смятаха за относително безопасни.
Пъпки, пърхот и себорея – не сте очаквали? Колкото по-висок е инсулинът, толкова по-интензивна е липогенезата. Колкото по-интензивна е липогенезата, толкова по-високо е нивото в кръвта на триглицеридите, а колкото по-високо е то, толкова повече "мазнина“ се отделя през мастните жлези, които се намират по цялото тяло, особено по скалпа и лицето. Става дума за хиперфункция и хипертрофия на мастните жлези под въздействието на инсулина.
При хората с много гладка по природа кожа, които не са имали пъпки, това странично действие на инсулина може и да липсва. При хората с малко или повече мазна кожа, със склонност към образуване на пъпки инсулинът може да предизвика изразен обрив с хипертрофия на мастните жлези и разширени кожни пори. Акнето при жените често е един от признаците за хиперандрогения, която може да се съпровожда с хиперинсулинемия и дислипидемия.
Инсулинът активира липопротеинлипазата. Това е ензим, който разгражда мазнините. Ако Вие сте запознати с медицинската терминология, може да възприемете това действие на хормона като нещо положително, но току-що обсъдихме как инсулинът усилва синтеза на мастните киселини в черния дроб. Веднага щом тези допълнителни мастни киселини се преобразуват в триглицериди, те се захващат от липопротеините, изхвърлят се в кръвния поток и търсят място да се съхранят.
Засега всичко е наред, тъй като триглицеридите не могат да се абсорбират от мастните клетки. Така че, макар да имате в кръвта си много триглицериди, всъщност няма да трупате мазнини. Докато не се задейства липопротеинлипазата. Веднага щом тя се активира от инсулина, започва да разгражда тези триглицериди в абсорбиращи се мастни киселини, които бързо и лесно навлизат в мастните клетки, отново преобразувайки се в триглицериди и оставайки там.
Инсулинът блокира използването на гликоген.
В следващата част на статията ще Ви запознаем с другата "черна“ страна на инсулина – като хормон на растежа.
