Атеросклероза – страшно е! – част 1

Атеросклерозата е системно увреждане на артериите с голям и среден размер, което е съпроводено с натрупване на липиди, разрастване на фиброзни влакна, дисфункция на ендотела на съдовата стена и води до местно и общо разстройство на хемодинамиката. Атеросклерозата може да е патоморфологична основа на ИБС, исхемичен инсулт, хронично запушване на мезентериалните съдове и други. Диагностичният алгоритъм включва определяне нивото на липидите в кръвта, ултразвуково изследване на сърцето и съдовете, ангиографски изследвания. При атеросклероза се провежда медикаментозна терапия, диетотерапия, при нужда – операция.

Какво е атеросклероза?

Атеросклероза е поражение на артериите, съпроводено с холестеролни отлагания във вътрешните обвивки на съдовете, свиване на просвета им и нарушения в подхранването на кръвоснабдявания орган. Атеросклероза на съдовете на сърцето се появява предимно с пристъпи на стенокардия. Води до развитие на исхемична болест на сърцето (ИБС), инфаркт на миокарда, кардиосклероза, съдова аневризма. Атеросклерозата може да доведе до инвалидност и преждевременна смърт.

При атеросклероза се увреждат средно-големите и големите артерии от еластичен (големите артерии, аортата) и мускулно-еластичен (смесен: сънни, артериите на главния мозък и сърцето) типове. Затова атеросклерозата е най-честата причина за инфаркт на миокарда, ИБС, мозъчен инсулт, нарушено кръвообращение в долните крайници, коремната аорта, мезентериалните и бъбречните артерии.

През последните години заболеваемостта от атеросклероза придоби огромни мащаб, изпреварвайки по риск на развитие загуба на работоспособност и инвалидност, причинени от травма, инфекциозни и онкологични заболявания. Най-често атеросклерозата поразява мъжете над 45-50 годишна възраст (3-4 пъти по-често, отколкото жените), се среща и при по-млади пациенти.

Механизъм на развитие на атеросклерозата

При атеросклероза протича системно увреждане на артериите в резултат на нарушения на липидния и белтъчния обмен в стените на съдовете. Нарушенията на обмена се характеризират с промяна съотношението между холестерола, фосфолипидите и протеините, а също и с прекаленото образуване на бета-липопротеини.

Смята се, че в своето развитие атеросклерозата протича в няколко стадия:

I стадий – на липидното (или мастното) петно. За отлагането на мазнини в съдовата стена съществена роля играят микроуврежданията на стените на артериите и локалното забавяне на кръвния поток. Най-податливите на атеросклерозиране са участъците с разклонени съдове. Съдовата стена се разхлабва и отича. Ензимите на артериалната стена се стремят да разтворят липидите и да защитят целостта и. Когато защитните механизми се изтощят, в тези участъци се образуват сложни комплекси от съединения, които се състоят от липиди (предимно холестерол), белтъчини и се отлагат във вътрешната обвивка на артериите. Продължителността на стадия на липидното петно е различна. Тези мастни петна се виждат само под микроскоп, може да се открият дори и при кърмачетата.

II стадий – липосклероза. Характеризира се с разрастване в участъците с мастни отлагания на младата съединителна тъкан. Постепенно се формира атеросклеротична плака, която се състои от мазнини и съединително-тъканни влакна. На този етап атеросклеротичните плаки са още течни и могат да се разтварят. От друга страна, те са опасни, тъй като рохкавата им повърхност може да се развива, а фрагментите на плаките – да запушат артериите. Стената на съда в мястото на прикрепяне на атеросклеротичните плаки губи еластичността си, цепи се и се разранява, като това води до образуване на тромбове, които също са източници на потенциална опасност.

III стадий – атерокалциноза. По-нататъшното формиране на плака е свързано с уплътняването и и отлагането на калциеви соли в нея. Атеросклеротичната плака може да бъде стабилна или да се разраства постепенно, като деформира и свива артериите, предизвиквайки прогресиращо хронично нарушение на кръвоснабдяването на подхранващата се увредена артерия на органа. При това е голяма вероятността от остро запушване на съда с тромб или фрагменти от разпаднала се атеросклеротична плака с развитие на инфаркт или гангрена в кръвоснабдяваната артерия на крайник или орган.

Тази гледна точка на механизма на развитие на атеросклероза не е единствена. Има мнение, че в развитието на атеросклероза играят роля инфекциозни агенти (херпес вирус, хламидия и други), наследствени заболявания, съпроводени с повишаване нивото на холестерола, мутиране на клетките на съдовите стени и т.н.

Фактори за развитие на атеросклероза

Факторите, които влияят да се развие атеросклероза, се делят на три групи: неотстраними, отстраними и потенциално отстраними. Към първите се отнасят онези, които не могат да се изключат с помощта на самостоятелно или медицинско въздействие. Тук влизат:

• Възрастта. С напредване на възрастта рискът от поява на атеросклероза расте. Атеросклеротични изменения на съдовете до известна степен се наблюдават при всички хора след 45-50 години.
• Полът. При мъжете атеросклерозата се развива 10 години по-рано и превишава показателя за заболеваемост от атеросклероза сред жените с 4 пъти. След 50-55 години нивото на заболеваемост с атеросклероза сред жените и мъжете се изравнява. Това се обяснява с понижаването на продукцията на естрогени и тяхната защитна функция при жените в периода на менопаузата.
• Наследствена обремененост. Често атеросклероза се развива при пациенти, чиито роднини страдат от тази болест. Доказано е, че наследствеността при атеросклероза провокира ранно (до 50 години) развитие на заболяването, но в същото време след 50-те години генетичните фактори не оказват водеща роля за развитието му.

Отстранимите фактори на атеросклероза са онези, които могат да се изключат от самия човек чрез промяна на обичайния начин на живот. Към тях се отнасят:

• Тютюнопушенето. Неговото влияние върху развиването на атеросклероза се обяснява с отрицателното въздействие на никотина и смолите върху съдовете. Многогодишното пушене с няколко пъти увеличава вероятността от хиперлипидемия, артериална хипертония, исхемия.
• Небалансираното хранене. Употребата на много мазнини с животински произход ускорява развитието на атеросклеротични изменения на съдовете.
• Хиподинамия. Воденето на заседнал начин на живот способства нарушение на мастния обмен и развитие на затлъстяване, захарен диабет, атеросклероза на съдовете.

Към потенциално и частично отстранимите рискови фактори се отнасят онези хронични нарушения и заболявания, които може да се коригират чрез лечение. Те включват:

• Артериална хипертония. На фона на високото артериално налягане се създават условия за повишено абсорбиране на мазнини от съдовите стени, което подпомага формирането на плака с атеросклеротичен характер. От друга страна, понижената еластичност на артериите при атеросклероза способства поддържането на повишено кръвно налягане.
• Дислипидемия. Нарушения в обмяната на мазнините в организма, което се проявява с повишено съдържание на холестерол, триглицериди и липопротеини, играе водеща роля в развитието на болестта.
• Затлъстяване и захарен диабет. Повишават вероятността от атеросклероза с 5-7 пъти. Това се обяснява с нарушението на мастния обмен, което лежи в основата на тези заболявания и е пусков механизъм за атеросклеротично увреждане на съдовете.
• Инфекции и интоксикации. Инфекциозните и токсичните агенти оказват увреждащо въздействие върху съдовите стени, като способства техните атеросклеротични изменения.

Да знаем факторите, които провокират атеросклерозата, е много важно за нейната профилактика, тъй като влиянието на отстранимите и потенциално отстранимите обстоятелства може да се намали или съвсем да се изключи. Премахването на неблагоприятните фактори позволява съществено да забавим и облекчим атеросклеротичното развитие.

Прочетете продължението >>ТУК<<!