Водно-електролитен баланс – какво провокира неговото нарушение?

Причини, симптоми, възстановяване на електролитния баланс

Какво предизвиква нарушенията в електролитния баланс и какви последици може да предизвика този дисбаланс за здравето ни? Ще разберем отговорите на тези въпроси в тази статия.

Две явления – един проблем

Водно-електролитният (водно-солевият) баланс може да се наруши в две направления:

• Хиперхидратация – прекалено натрупване на течности в организма, забавяне на извеждането им. Те се натрупват в междуклетъчното пространство, нивата им в клетките се повишават, което води до надуване на самите клетки. При въвличането на нервните клетки в този процес се възбуждат нервните центрове и възникват спазми;
• Дехидратация – противоположно на предходното явление. Кръвта започва да се сгъстява, повишава се рискът от образуване на тромбове, нарушава се кръвотокът в тъканите и органите. При дефицит повече от 20% настъпва смърт.

Нарушението на водно-солевия баланс се проявява със загуба на тегло, суха кожа и роговици. При силен дефицит на влага подкожните мастни влакна приличат по консистенция на тесто, очите хлътват, съкращава се обемът на циркулиращата кръв.

Дехидратацията е съпроводена от обостряне чертите на лицето, цианоза на устните и ноктите, понижено налягане, слаб и учестен пулс, хиперфункция на бъбреците, повишена концентрация на азотните основи заради нарушението на белтъчния обмен. Също така горните и долните крайници са студени.

Съществува диагноза „изотонична дехидратация“ – загуба на вода и натрий в еднакви количества. Това се случва при остро отравяне, когато електролитите и обемът на течната среда се губят при диария и повръщане.

Защо възниква недостиг или излишък на вода в организма?

Основните причини за патологията са външна загуба на течности и преразпределяне на водата в организма. Нивото на калция в кръвта се понижава при патологии на щитовидната жлеза или след премахването и; когато се използват препарати с радиоактивен йод (за лечение); при псевдохипопаратиреоза.

Натрият се понижава при продължително боледуване, съпроводено с понижено отделяне на урина; при самолечение и безконтролен прием на диуретични препарати.

Калият се понижава в резултат на вътреклетъчното му преместване; при алкалоза, при алдостеронизъм; при терапия с кортикостероиди; при алкохолизъм, при чернодробни патологии; след операция на тънкото черво; при инжектиране на инсулин; при хиперфункция на щитовидната жлеза. Причината за неговото повишаване е увеличаване катитоните и задържане на съединенията му, увреждане на клетките и извеждане на калия от тях.

Симптоми и признаци на нарушен водно-солеви баланс

Първите притеснителни сигнали зависят от това, което се случва в организма – хиперхидратация или дехидратация. Тук влизат отичането, повръщането, силната жажда. Често се променя киселинно-алкалният баланс, понижава се артериалното налягане, наблюдава се аритмично сърцебиене. Тези симптоми не бива да се игнорират, тъй като прогресиращата патология води до спиране на сърцето и смърт.

Дефицитът на калций води след себе си спазми на гладката мускулатура. Особено опасни са спазмите на големите съдове и гръкляна. При излишък на този елемент възниква болка в стомаха, силна жажда, повръщане, учестено уриниране, лошо кръвообращение.

Дефицитът на калий се съпровожда с алкалоза, атония, хронично заболяване на бъбреците, чревна непроходимост, патологии на главния мозък, вентрикуларна фибрилация и други промени в ритъма на сърцето. При повишаване на концентрацията му в организма възниква възходяща парализа, гадене, повръщане. Това състояние е много опасно, защото се развива много бързо вентрикуларна фибрилация, тоест вероятността от спиране на предсърдието е голяма.

Излишъкът от магнезий възниква при злоупотреба с антациди и дисфункция на бъбреците. Това състояние е съпроводено с гадене, даже до повръщане, повишена температура, забавяне на сърдечния ритъм.

Ролята на бъбреците и пикочно-половата система в регулирането на водно-електролитния баланс

Функцията на тези органи е насочена към поддържане постоянството на различни процеси. Те отговарят за йонния обмен, който протича по двете страни на каналната мембрана, за извеждането от организма на излишните катиони и аниони чрез адекватното реабсорбиране и есктрактиране на калий, натрий и вода. Ролята на бъбреците е много голяма, защото функциите им позволяват обемът на междуклетъчна течност да се запази стабилен и нивото на веществата, разтворени в тази течност, да е оптимално.

На здравия човек за денонощие са му необходими около 2.5 л. течности. Около 2 л. той получава чрез храната и напитките, ½ л. се образува в самия организъм в резултат на обменните процеси. Половин литър извеждат бъбреците, 100 мл. – червата, 900 мл. – кожата и белите дробове.

Количеството течности, които извеждат бъбреците, зависи от състоянието и нуждите на самия организъм. При максимална диуреза този орган на пикочно-половата система може да изведе до 15 л. течности, а при антидиуреза – до 250 мл.

Резките колебания на тези показатели зависят от интензивността и характера на каналната реабсорбация.

Диагностика на нарушения във водно-солевия баланс

При първичен преглед се прави предполагаемо заключение, по-нататъшната терапия зависи от реакциите на болния на въведените противошокови средства и електролити.

Лекарят поставя диагноза, като се основата на оплакванията на болния, анамнезата, резултатите от изследванията:

• Анамнеза – ако болният е в съзнание, се разпитва, уточнява се информацията за нарушения водно-електролитен баланс (диария, асцит, язвена болест, свиване на пилора, тежки чревни инфекции, някои типове язвен колит, обезводняване с различна етиология, краткосрочни диети с ниско съдържание на сол в менюто);
• Установяване степента на протичане на патологията, отстраняване и предпазване от усложнения;
• Общо, бактериологично и серологично изследване на кръвта, за да се открие причината за отклонението. Може да се направят допълнителни лабораторни и инструментални изследвания.

Съвременните методи за диагностика позволяват да се установи причината за патологията, нейната степен, а също така своевременно да се пристъпи към премахване на симптомите и възстановяване здравето на човека.

Как може да се възстанови водно-солевият баланс в организма?

Терапията предполага следните действия:

• Стопират се състоянията, които могат да застрашат живота;
• Премахват се кръвоизливите и силната загуба на кръв;
• Ликвидира се хиповолемията;
• Премахва се хипер- или хипокалиемията;
• Необходимо е да се предприемат мерки за регулиране на нормалния водно-електролитен обмен. Най-често се изписват разтвор на глюкоза, полийонни разтвори, еритроцитарна маса, полиглюкин, сода;
• Също така трябва да се възпрепятства развитието на възможни усложнения – епилепсия, сърдечна недостатъчност, в частност при терапия с натриеви препарати;
• По време на възстановяването с помощта на вътревенозно въвеждане на солеви разтвори трябва да се контролира хемодинамиката, функцията на бъбреците, нивата на киселинно-алкалното състояние, водно-електролитния обмен.

Препарати, които се използват за възстановяване на водно-солевия баланс

Калиев и магнезиев аспарагинат – необходими са при инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, аритмии, хипокалиемия и хипомагнезиемия. Абсорбира се добре при перорален прием, извежда се от бъбреците, пренася магнезиеви и калиеви йони, способства тяхното постъпване в междуклетъчното пространство.

Натриев хидрокарбонат – често се използва при язва, гастрит с повишена киселинност, ацидоза (при интоксикация, инфекции, захарен диабет), а също при бъбречни камъни, възпаление на дихателните органи и устната кухина).

Натриев хлорид – използва се при недостатъчна междуклетъчна течност или голямата и загуба, например при холера, диария, безконтролно повръщане, силни киселини. Препаратът оказва рехидратиращ и дезинтоксикиращ ефект, помага да се възстанови обмяната на водата и електролитите при различни патологии.

Натриев цитрат – помага да се възстановят нормалните показатели на кръвта. Това средство увеличава концентрацията на натрия.

Хидроксиетил нишесте – средството се използва при хирургични операции, остра загуба на кръв, изгаряния, инфекции като профилактика на шок и хиповолемия. Също така се използва при отклонения на микроциркулацията, тъй като способства разпределянето на кислорода по организма, възстановява стените на капилярите.

Запазване на естествения водно-солеви баланс

Този параметър може да се наруши не само при сериозни патологии, но и при обилно потене, прегряване, безконтролна употреба на диуретици, продължителна диета без съдържание на сол.

Много важно условие за профилактика на електролитен дисбаланс е да се спазва режим на прием на течности. Трябва да се контролират съществуващите заболявания, хроничните патологии, да не се приемат без консултация с лекар каквито и да било медикаменти.