Хиперактивност – трябва ли да се лекува?

СДВ, хиперактивност – болест ли е, опасно ли е?

Да си активен е добре. Това твърдение носи позитивна окраска за нашите разбирания, защото се асоциира с повишена трудоспособност. Трудолюбивият човек може да стане по-успешна личност. Да не би да е лошо детето да е активно? То се движи, опознава света, учи се. Винаги ли активността е положително свойство обаче? Хиперактивността на детето, прекалено многото енергия могат да се смятат за негативно явление.

Какво е хиперактивност при децата?

Хиперактивността при децата или синдромът на дефицит на внимание (СДВ) е станала отделна диагноза в края на 80-те години на миналия век. Пониженото внимание е свързано с незначително нарушение на функционирането на централната нервна система.

На мозъка му е трудно да обработва безсистемно постъпващата информация от външния, а и от вътрешния свят. Причината е проблемът с липсата на продължителна концентрация на вниманието при хиперактивното дете. При това съществува повишена възбудимост на нервната система, но се наблюдава липса на психическо заболяване.

Днес синдромът на дефицит на внимание при децата с хиперактивност е социален проблем, защото от тази патология страдат много хора. По последните изследвания данните са от 3% до 10%, което е 1-2 човека при група от 27-30 деца.

Ако родителите заподозрат, че детето им е хиперактивно, трябва да се обърнат към лекар невропатолог, който по признаците, симптомите и проведените тестове ще установи наличието на проблем.

Диагностиката се провежда поетапно:

• Субективно наблюдение на поведението в естествена среда;
• Психологичен метод – протича с помощта на тестване;
• Енцефалограма на главния мозък, на която се вижда характерът на нервния импулс.

Синдром на дефицит на внимание се диференцира в три категории:

• Синдром на хиперактивност без дефицит на внимание;
• Синдром с дефицит на внимание, но без хиперактивност;
• Синдром с дефицит на внимание, при който присъства хиперактивност у детето.

Причини за детска хиперактивност

При децата до годинката и по-големи хиперактивността може да се появи в резултат на влияние на следните фактори:

• Генетика, обусловена от наследствен фактор. По принцип някой от роднините има подобен проблем;
• Условия на протичането на бременността. Тук се разбира развитието на плода при условия на хипоксия, тоест недостатъчно кислород, а също и неправилно хранене на майката по време на износването на плода;
• В САЩ е проведено изследване с участието на деца, които живеят около оживени трасета, по време на което е установено, че майките, живеещи в тези зони, по често раждат деца, страдащи от хиперактивност. Затова екологичният фактор е много важен;
• Като причина може да се отдели социалният проблем. Към него следва да се отнесе психологическият дискомфорт заради конфликтите или финансовото неблагополучие на семейството. Промяна в поведението на децата се фиксира при неправилно изграден възпитателен процес;
• Може да възникне след родилна травма, особено ако е свързана с шийния отдел на гръбнака на бебето.

СДВ-проявите могат да започнат още преди навършването на годинка на детето, след което се развива в продължение на следващите няколко години, достигайки до юношеството.

Симптоми на хиперактивност

Признаците и симптомите на СДВ зависят от възрастта:

• Симптомите преди годинката са неспокоен сън, чувствителност към външни дразнения;
• Признаците при деца до 3 години е реакцията им на прекалена възбуда при силен звук, ярка светлина. Моториката, двигателните функции при детето са значително повишени, понякога хаотични и безсистемни. Сънят при малките е много лек. Събуждат се често, плачат много. Наблюдава се забавяне в говорното им развитие. Може да възникне инертност. В тази възраст е трудно да се диагностицира този синдром, защото лошият сън може да се наблюдава и при по-буйни деца при нормална функционалност на ЦНС;
• Признаците се разпознават по-лесно, когато настъпва периодът на социализация, когато детето започва да ходи на градина или училище. Така дори при повърхностно наблюдение върху поведението на децата се виждат проблеми с концентрацията. Детето не може да участва в групови игри, губи много бързо интереса си към тях.

Някои специалисти отделят кризата, която настъпва през 3-тата година. Точно в този период се развива много активно личността и индивидуалността на децата. Затова те самоутвърждават своето "Аз“, стават опърничави, започват да правят всичко наопаки и "на въпреки“.

На възраст 5-7 години ситуацията се обостря, защото е свързана с началото на ученето. Тъй като детето при дефицит на внимание не може възприема информацията по-продължително време, то не може да доизслуша урока докрай. Не стои на едно място и е разсеяно. Заради това възникват проблеми с ученето. Такива деца са много сприхави, могат да възникнат проблеми със самооценката.

Лечение на хиперактивност у децата

Децата със СДВ трябва да се лекуват комплексно. Комплексният подход се провежда в съчетание на методи за възстановяване дейността на нервната система и адаптиране към социалната среда. Също така е важно да се изгради правилно поведение у родителите по отношение на детето, да се подберат медикаментозни препарати. Лечението се изписва от лекар. При синдром на дефицит на внимание задължително трябва детето да се наблюдава от невропатолог и психолог.

Психологът ще помогне на детето и да се адаптира по-лесно социално, да пребори възможната агресия, която възниква заради неразбирането, да се избави от излишната импулсивност. Ще помогне да се повиши неговата самооценка, която пада заради недобрата успеваемост в ученето.

Лечението на хиперактивността при деца в предучилищна възраст се провежда с помощта на психологически методи, по възможност се избягват лекарствата. Родителите трябва да имат правилно поведение към децата си.

Например на дете с хиперактивност не трябва да му се възлагат няколко задачи наведнъж, да се променя тяхната последователност. Те трябва да се формулират ясно, с кратки фрази. Да се дава конкретен времеви промеждутък за тяхното изпълнение. Детето с дефицит на внимание е невъзприемчиво към критиките по свой адрес, но реагира отлично на похвалите.

В училищна възраст на детето му е необходим облекчен режим на обучение. Иначе може да не успее да усвои информацията. Класът трябва да е от малко деца, а продължителността на урока – по-малка от стандартното.

Невропатологът се избере подходящите медикаменти, правилните дози и схема на лечение. Използват се психостимулатори, транквилизатори, антидепресанти или ноотропни препарати. Възможно е, но се използва рядко, лечение с електрически ток с малък заряд, но този метод може да се използва само при деца над 7 години. С помощта на електрически импулси се формира отговор на нервната система.

Има вероятност с растежа да изчезнат симптомите на болестта, но не е голяма. Хиперактивността и дефицитът на внимание често преминава и в живота като голям човек, където се характеризира с безпокойство и ниска организираност.

Диагнозата хиперактивност не е смъртоносна, не ни прави инвалиди, не ни лишава от пълноценен живот. Ако се диагностицира навреме и се лекува, качеството на живот ще е сравнително без щети.