Тинтявата представлява многогодишно растение, чиято височина достига от 20 до 150 см. Листата му са срещуположни, а коренът е дебел и къс. Стеблата са прави, а цветовете единични или малочислени. В повечето случаи цветът на билката е син и лилав. Срещат се видове с жълти и бели цветове.
Полезни свойства
Надземната част и корените на тинтявата съдържат редица биологично активни вещества, оказващи положително въздействие на организма при различни заболявания.
Фармакологичните свойства на растението се определят преди всичко от наличието на горчиви вещества – гликозиди, оказващи положително въздействие на работата на стомашно-чревния тракт и възбуждащи апетита. Гликозидите оказват и спазмолитично действие. В корена на тинтявата присъстват генциопикрин, амарогентин, а също така още няколко горчиви гликозида: амаросверин, амаропанин, сверциамарин. В коренната част има и алкалоид, наречен генцианин, а списъкът от полезни вещества се допълва и от други алкалоиди, производни на пиридин: генциалутин, генцианидин, генциопунктин, генциофлавин. Генцианинът способства за потискане на кашлица, гърчове, за понижаване на температура, а също така оказва седативно действие. В корените на растението се срещат още ароматни съединения, дъбилни и смолисти вещества, пектини, аскорбинова киселина, инулин.
Приложение
За пръв път настойките и отварите от тинтява са се използвали още в Древен Египет в качеството на ефективно средство за лечение на стомашни заболявания и в Древен Рим при силни удари, ухапвания от отровни насекоми, а също така за лечение на чума. В Средните векове растението е използвано за лечение на туберкулоза, треска, диария, а също така като ефективно противоглистно средство. Употребявано е при заболявания на жлъчката и черния дроб, белодробни проблеми, полови разстройства, като общоукрепващо средство, при ревматоиден артрит, подагра, жълтеница, киселини, запек и алергии.
В днешно време в народната медицина тинтявата също се ползва с особена популярност. Действа за повишаване на апетита, синхронизиране на работата на храносмилателната система, в качеството на отлично жлъчегонно и спиращо кръвотечения средство, при заболявания на очите, за стимулация на чернодробната дейност. Показания за употреба на билката са също диатеза, анемия, нарушение на състава на стомашния сок (ахилия), метеоризъм, за нормализиране на кръвното налягане, ракови болести.
Корен от тинтява
В корена на билката се съдържат особени захари – гентианоза и гентиобиоза. Техни основни задачи са повишаване на апетита, стимулиране на стомашната секреция, ускоряване на процеса на постъпване на хранителни вещества от стомаха в дванадесетопръстника, благодарение на което се лекува стомашното разстройство, без това да причинява запек.
Отвари от корен
Рецепта 1: една супена лъжица изсушен или смлян корен се сипва в съд и се залива с 250 мл вода, след което се вари на бавен огън 10 минути. По 20 грама от средството се приема 15-20 минути преди хранене за повишаване на апетита.
Рецепта 2: 3 чаени лъжици суха суровина се заливат с вода (700 мл), кипват се и се варят на бавен огън 15 минути, след което се оставят да престоят поне два часа и се сместа се прецежда. От лекарството се приема по чаша 15-20 минути преди хранене при ревматизъм, артрит, подагра.
Рецепта 3: 5 супени лъжици корен от билката се смесват с 3 с. л. кора от дъб. Сместа се кипва и вари 10 минути, като помага при потене на краката, като ваните се правят ежедневно преди сън.
Настойка ("студена"). Тя е най-лесният начин за използване на тинтявата и се препоръчва при нарушения в работата на стомашно-чревния тракт (упорити киселини, атония на червата, липса на апетит и лошо храносмилане, хроничен запек). На 2 чаши предварително преварена и охладена вода е необходима половин чаена лъжичка нарязана на дребно суровина. Сместа се оставя да престои поне 8 часа, след което се прецежда. Приема се по 100-120 мл три пъти на ден половин час преди хранене.
Отвара. 3 ч. л. суровина се залива със 700 мл студена вода. След кипване огънят се намалява до минимум и се вари в продължение на четвърт час. Оставя се да престои два часа. При лечение на заболявания, възникнали поради нарушения на обменните процеси в организма (артрит, подагра, ревматизъм), отварата се приема по 100 мл 3 или 4 пъти на ден, в зависимост от тежестта на болестта. Външно средството се прилага във вид на компреси при бавно заздравяващи или гнойни рани.
Екстракт. Приготвя се от 20 гр корен на растението и 100 мл спирт (70%). Дозира се от 10 до 30 капки на прием. Пределно допустимата доза е 35 капки.
Горчива тинктура (Tinct. amara). Необходимите съставки са: 1 литър спирт 60%, корен от жълта тинтява, листа от червен кантарион, 60 гр плод на бергамот и 30 гр куркума. Суровината се нарязва на дребно и се залива със спирта. Престоява три седмици, след което се филтрира и се приема от 30 до 100 капки при храносмилателни нарушения.
Лечебни свойства
Остър гастрит (с понижена киселинност). Необходимите продукти са листа от звъника и червен кантарион, корен от жълта тинтява, бял равнец (листа и цветове) – по 2 гр; листа от цикория – 3 гр; росопас – 4 гр. Билковата смес се залива с 1 литър вода и се оставя 12 часа. След това се кипва и вари 5-7 минути и се оставя да престои още четвърт час. Пие се 1 чаша от прецедената настойка на гладно, а останалото количество – 3-4 пъти през деня (преди всеки прием на храна).
Гастрит (с повишена киселинност). На 1 литър сухо бяло вино се слагат по 10 гр корени от аир, валериана и тинтява, листа от горчивче, звъника и бял смил, цветове на вратига. Билките се оставят да престоят в стъклен съд на слънце 3 седмици. Приемат се по 2 с. л. два пъти дневно: сутрин на гладно и преди сън.
Хепатит. За това средство са необходими 15 гр листа от мента, змийско мляко, корени от глухарче и тинтява, кора от зърнастец. Една супена лъжица от сместа се залива с 250 мл вряла вода и се вари 20-25 минути. Филтрираната отвара се приема по 1 чаша преди хранене (2 пъти на ден).
Глисти. Необходимите съставки са в равни пропорции лайка и змийско мляко, листа на обикновен пелин, кора от зърнастец и корен от тинтява. На една чаша е необходима 1 с. л. от билковата смес. Вари се 20 минути и се приема по 1 чаша сутрин и вечер три дни подред.
Диспепсия. Смесват се по 20 мл тинктура от пелин и от тинтява, 5 мл настойка от беладона. Пият се по три капки преди хранене (три пъти на ден).
Колит. Смесват се 20 мл екстракт от градински чай и 4 мл настойка от жълта тинтява. Приемат се по 15 капки три пъти на ден.
Артрит, подагра. Смесват се по 30 гр корени от жълта тинтява и бриония и цветове от лайка. Една чаена лъжичка от сместа се залива с 250 мл вода, кипва се и се вари 15 минути. Пие се по една чаша на ден, разделяйки отварата на няколко (5-6) равни части.
Противопоказания
Следва да се избягва предозиране с билката, тъй като това води до почервеняване на лицето, главоболие, световъртеж. С особено внимание трябва да я приемат хората с повишена раздразнимост на лигавицата на стомаха, язва, високо кръвно налягане. Тинтява не се препоръчва и за бременни и кърмещи жени.
