Честотата на съкращенията на сърцето е интегрален показател, върху който влияят много фактори: наситеността на кръвта с кислород, нивото на хемоглобина, анатомичните особености на сърцето, въздействието на хормоните и вегетативната нервна система. Точно затова по характера на сърцебиенето на плода може да се съди за неговата жизнеспособност.
Сърдечният пулс на плода може да се определи по много начини: аускултация с помощта на акушерски стетоскоп, кардиография, ултразвуково изследване. Всеки един от тези методи си има своите предимства. Регулярното наблюдение на сърдечната дейност на плода позволява в някои случаи да се промени тактиката на провеждане на бременността и раждането, да се вземат отговорни решения, благодарение на които може да се спаси животът на бебето.
Формирането на сърцето започва още през 2-3 седмица от вътреутробното развитие на бебето, тоест в периода, когато жената все още дори не подозира, че може да е бременна. В този период сърцето е с форма на тръбичка, която към началото на 3-4 седмица започва да се извива S-образно. Точно затова на този стадий от развитието сърцето се нарича сигмовидно.
След 4-5 гестационна седмица се образува първичната преграда между предсърдията, в резултат на което сърцето на ембриона става 3-камерно. Точно на този етап се появяват първите сърдечни съкращения. Но за да се регистрира достоверно сърцебиене при ембриона на 5-та седмица от бременността, е необходим УЗИ апарат от експертен клас. Имайте предвид, че при липса на специални показания провеждането на УЗИ на толкова ранен етап не е основателно и не се препоръчва.
Косвено потвърждение за нормалното развитие на ембриона и неговото сърце на 5-6 седмица от бременността е определянето на нивото на хорион гонадотропина в динамиката през 2-3 дни. На 5-та седмица нивото на този хормон се колебае между 1000 и 3100 единици/мл. При нормално развиваща се бременност на ранните етапи нивото на хормона на всеки 2-3 дни се удвоява. Но трябва да имате предвид, че определянето на хорион гонадотропина е достоверно само до 10-тата седмица от бременността, тъй като на по-късните етапи нивото на този хормон започва да пада, което е физиологична норма. Затова този метод за диагностика е актуален само в самото началото на бременността, като алтернатива на УЗИ.
Много важен аспект в оценката на сърдечната дейност на ембриона са физиологичните норми през всяка седмица от бременността. (Въпреки заблудите за бъдещите момчета и момичета те са еднакви!). Ето ги и тях:
Има много начини за следене работата на сърцето на плода и всеки един от тях си има предимства.
Това е най-лесният и достъпен начин да се определят сърдечните съкращения при плода. Акушерският стетоскоп представлява проста тръбичка. За да се чуе сърцебиенето, трябва широката част на тръбичка да се прилепи плътно към предната коремна стена. Този метод е ефективен само при опитните акушери. За да се чуят тоновете на сърцето, трябва да се знае къде точно да се постави стетоскопът.
За тази цел лекарите провеждат външно изследване положението на плода: определят предлежанието (частта, обърната към малкия таз), позицията (положението на гръбчето – надясно или наляво) и изгледа (дали в с гръбчето напред, или назад) на плода.
В зависимост от положението на бебето в матката сърдечният пулс се чува добре на различни места:
Аускултацията на сърцето на плода с помощта на стетоскоп е прекрасен метод, дошъл при съвременните лекари още от древността. За провеждането на този метод е необходим само стетоскоп и специалистът да е грамотен. Но този способ има един голям недостатък – човешкото ухо може да разпознае сърдечните тонове най-рано през 27-28 седмица от бременността. На по-ранните етапи това е невъзможно. А при изразено затлъстяване на жената или оток на предната коремна стена по този начин сърдечният пулс на малкото може да се чуе едва през 29-30 седмица. Заради това в първата половина на бременността за регистриране дейността на сърцето се използват други диагностични методи.
Кардиотокографията е метод за регистриране на сърдечна дейност при плода с използване на ултразвуков датчик. Получените от този датчик данни се преобразуват на кардиомонитора в честота на сърдечните съкращения, които се отразяват върху хартия под формата на графика. Този метод е много добър с това, че записът може да бъде много дълъг (около час, при нужда и повече) и може да се прецени работата на сърцето на малкото през цялото това време. Освен това безспорен плюс тук е едновременната регистрация на тонуса на матката с втори датчик, който се нарича „тензометричен“.
Но има и други начини за установяване на сърдечен ритъм при плода и то на много по-ранен стадий. Кой са те? Вижте ги в ПРОДЪЛЖЕНИЕТО на статията ни!
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: