Шипове – какво представляват и защо боли?

Костни шипове (остеофити, спондилоза) и болка в гърба

Много хора казват, че имат шипове в гръбнака, като тези шипове са причина за болка в гърба. Но независимо че костните шипове сами по себе си са свидетелство за дегенеративни изменения в гръбнака, наличието им не значи задължително, че те са фактическата причина за тези болки.

Терминът "костни шипове“ принципно не е много коректен, тъй като думата "шип“ предполага, че тези костни израстъци засягат или проникват в някоя анатомична част на гръбначния стълб, предизвиквайки болка. Но тези шипове са гладки по структура и се образуват в течение на дълъг период от време.

Медицинският термин за обозначаването на костни шипове е "остеофит“, а когато става дума за гръбнака – "спондилоза“, която представлява разширение на нормалната костна структура. Основно остеофитите са рентгенографични маркери на дегенеративни процеси (от стареенето), които могат да се видят с рентгенограма. Като цяло това е естествен процес на стареенето. Във възрастта над 60 години костните шипове, формиращи се по прешлените, са много разпространено явление.

Анатомия на образуването на шиповете

Гръбнакът на човека се състои от 32 отделни гръбначни сегмента, разделени с междупрешленни дискове, които се състоят от колаген и връзки. Тези дискове са амортизатори и позволяват да се ограничи степента на гъвкавост и движение във всеки сегмент на гръбнака. Кумулативният ефект позволява да се изпълнява пълният диапазон на движения около оста на гръбнака, особено във врата и кръста.

Движенията между всеки сегмент се ограничава от издръжлива външна фиксация, която се осъществява от връзките и ставите, съединени на всяко ниво на гръбнака (фасетни стави). Под всяка става излиза двойка нервни корени от гръбначния канал. Мястото на изход на нервите е относително малко.

В ежедневния живот стресовите ситуации могат само да влошат травмите на гръбначния стълб, като предизвикват дегенерация на дисковете и гръбначните стави. На фона на фактори като възрастта, травмите и неправилната стойка по типа на кумулативния ефект костите и ставите на гръбнака се разрушават.

Например междупрешленният диск бавно се износва, връзките отслабват и се развива хипермобилност на ставите. С времето връзките се удебеляват, което води до образуването на костна тъкан или костни шипове. Тъй като централният гръбначно-мозъчен канал намалява в диаметър (стеснява се) и се удебеляват връзките, започват да се притискат нервните коренчета, което всъщност и предизвиква клинични симптоми.

Дегенеративните изменения в тъканите при нормален начин на живот започват да настъпват в първата зряла възраст, но обикновено това е един много дълъг процес.

Факторите, които могат да ускорят тези процеси и растежа на костните шипове ,са главно:

• Вродени особености и наследственост
• Неправилен начин на живот, включително и неправилна стойка
• Травматичен фактор, особено свързан със спорт и пътни произшествия.

За да може да се сведе до минимум болката в гърба, обикновено се препоръчва да се спортува, за да се поддържа добра стойка през целия живот.

Причини за костен мазол

Има редица общи причини, които са свързани с развитието на костни шипове, включително и остеоартроза и стеноза на гръбначния канал. Повечето лекари забелязват, че най-честата причина за болките в гърба в по-възрастната група пациенти (по-възрастни от 55 или 60-годишните) е артритът или артрозата на фасетните стави.

Артроза на фасетните стави

Артрозата може да предизвика силна болка в кръста, която се обостря сутрин, след това притихва, когато човек започва да се движи, а след това отново се обостря към края на деня.

Най-разпространената причина за вратната и лумбалната артроза е генетична предразположеност. Пациентите може да усещат развиващи се симптоми на остеоартрит във възраст между 40 и 50 години. Мъжете са по-склонни към развитието на артроза, отколкото жените. При жените степента на риск се повишава в периода на постменопаузата.

Клинични симптоми на остеофити

Типичните симптоми, от които се оплакват пациентите, включват:

• Тъпа болка във врата или кръста в изправено положение или при ходене
• Концентрирана болка в раменете (често включваща и главоболие), ако е увреден вратният отдел на гръбнака
• Концентрирана и силна болка в задната част на бедрото, ако е увредена лумбалната част на гръбнака.

Типичните симптоми на остеофити в кръста често се подобряват, когато човек се навежда напред или се раздвижва в талията, например при накланяне за вземане на нещо от земята и т.н.

Заради развиването на компресия върху нервните корени поради разрастването на костните шипове, пациентите могат да се оплакват от някои неврологични симптоми като:

• Болки в едната или и в двете ръце или крака
• Мравучкане или изтръпване в едната или и в двете ръце и крака
• Прогресираща слабост в едната или и в двете ръце и крака
• В много редки случаи – дисфункция на пикочния мехур и червата (изпускане и други).

Симптомите, описани по-горе, могат да бъдат предизвикани и от други заболявания, включително диабет, нарушено кръвообращение в горните и долните крайници, тумор в гръбначния мозък, счупвания и гръбначни инфекции.

Много от симптомите на костни шипове са сходни с тези при артрит, ревматизъм, мускулна умора, а също и с остри състояния при дискови хернии с компресии върху нерва. Тъй като типичните симптоми на шиповете са сходни със симптомите на други болести, за пациента е важно да се консултира със съответния специалист, за да му се постави прецизна и точна диагноза.

Диагностика на костни шипове

Диагностичната оценка започва с клиничен преглед. Лекуващият лекар трябва да проведен детайлен неврологичен преглед на гръбнака с цел оценка на притискането на гръбначно-мозъчните нервни окончания. Основната диагностика е изучаването на историята на болестта на пациента, симптомите и проведените допълнителни тестове, за да се определи причината за болката.

Общите диагностични тестове, които помагат в диагностицирането на болката, включват:

1. Електромагнитография – обикновено се прави за определяне степента на тежест на увреждането на гръбначно-мозъчния нерв. Този тест позволява да се предотврати или изключи компресия на периферните нерви.
2. Рентгенография – рентгенът на гръбната се прави за да се определи степента на структурните изменения и степента на образуване на костните шипове. С помощта на снимките лекарят може да определи има ли деструктивни изменения или не.
3. Компютърна томография с миелография – може да предостави информация за измененията в меките тъкани и да определи степента на притискане в нервната система. С помощта на тези методики, лекарят може да съпостави клиничните симптоми с резултатите от рентгенологичните изследвания и да препоръча коригиращ курс на действие, често с провеждане на консултация с невроортопеди.

Методи за лечение на остеофити

При повечето пациенти с лека или умерена степен на компресия на нерва, при които има дразнение на нервните влакна, медикаментозната терапия помага ефективно за справянето с болката.

Период на почивка – aктивността може да предизвика възпаления в ставите. При това първоначално е хубаво малко да се почива, за да се изключат факторите, провокиращи болката.

След 1-2 седмици може да пробвате да започнете да се занимавате с физически упражнения или да идете на масаж. Тези методи много често облекчават болките в ставите. Тези методи дават възможност да се възстанови гъвкавостта и здравината в различните отдели на гръбначния стълб, като по този начин се подобрява и стойката и се намалява компресията на нервните корени.

Важно обаче е преди началото на всяка форма на реабилитация да преминете прецизна диагностика, за да не усложните състоянието си.

Епидуралните инжекции със стероиди имат терапевтична ценност за някои пациенти, страдащи от болка, свързана с възпаление на фасетните стави. Резултатите от лечението, по правило, са продължително облекчаване на болките, а при необходимост, курсът може да се повтори. Смекчаването на болката след инжекциите може да позволи на пациента да премине реабилитационен курс.

Хирургичните намеси като ламинектомия са предназначени за облекчаване на болката и неврологичните симптоми. Изследванията сочат, че възрастта не е основният фактор, който определя дали може пациентът да се възползва от хирургичния метод за лечение на остеофити или не.

Медицинските ограничения, които са често свързани с възрастта, като високо налягане, диабет и сърдечно-съдови болести, могат да повлияят за това да възникне риск от развитие на следоперативни усложнения и да забавят процесите на възстановяване. Следователно, тези фактори също трябва да бъдат взети под внимание при вземането на решение за провеждането на операция.