Тамарило – Solanum betaceum
Tамарилото прилича много на любим плодов зеленчук – доматът, но истината е, че дървото е от семейството на картофите. Произхожда от Андите, а за негова родина се считат почти всички страни от северната част на Южна Америка. Наричат го tomate de árbol – дървесен домат. Узрелият плод е червен на цвят с мека ядлива сърцевина и ненатрапчив вкус. Заради приликата му с домата растението се нарича доматено дърво, а ядливите топчици, които дава – цифомандри.
Тамарилото все по-често започва да измества авокадото от рецепти за основни ястия, ордьоври или салати. Този плод не е толкова мазен, колкото авокадото, а малките черни семки няма нужда да се отстраняват при консумация. Цифомандрата няма определен вкус, но ако не е добре узряла, горчи и може да доведе до стомашни разстройства. Когато си купувате тамарило, избирайте винаги добре узрели плодове, тъй като зелените плодове могат да действат като слаба отрова. На пипане плодът трябва да е леко мек, а цветът да бъде ярко червен.
Сокът на Тамарилото съдържа голямо количество витамин C, калций и фосфор. Консумацията на тамарило може да допринесе много за Вашия здравословен начин на живот. Плодът съдържа още витамини от групата В, магнезий, калий и вещества с антиоксидантни свойства. Този уникален плод може да заздрави имунната и костната система, допринася за еластичността на ставите и прочиства тялото от токсини. И все пак с него не трябва да се прекалява – препоръчва се да не надхвърляте 150 грама. Тамарилото се препоръчва при диети, защото има ниско съдържание на мазнини и плодова захар. В 100 гр. от плода се съдържат само 40 калории. Често се използва в различни рецепти с плодове, но можете да го видите и като съставка за пици, телешки яхнии и дори стекове. В планинските страни на Южна Америка консумират сока на тамарило като съвсем обикновенна напитка.
Личи – Litchi chinensis
Местните жители на Югоизточна Азия наричат сладкия екзотичен плод личи “дар за щастлив живот". Личито е вечно зелено дърво и може да вирее при леко застудяване, но не понася минусови температури. Този екзотичен плод е с размера на ягода и с характерен розов цвят, но отвън е с грапава тънка обвивка. Под нея има бяла месеста част, разположена около едра кафява ядка. За кунсумация става само нежното бяло месо, което има деликатен, леко кисел вкус. Голямата семка наподобява зеницата на странно животно и затова китайците наричат личито "окото на дракона“.
Плодът Личи съдържа голямо количество хранителни фибри, витамин С, магнезий, калций, фосфор, калий и фруктоза. Сладкият плод съдържа и витамини В-комплекс като тиамин, ниацин и фолати. Те играят важна роля за обмяната на въглехидрати, протеини и мазнини. Личито е с ниско съдържание на мазнини и калории, което го прави идеално, ако искате да отслабвате или да поддържате здравословно тегло. Плодът може да се консумира от диабетици и хора, които страдат от хипогликемия. В състава на личи влиза и олигонол, който има антиоксидантни и противовирусни свойства. Oлигонолът подобрява притока на кръв към органите, а според едно изследване на университета Киорин в Япония може да предпазва и кожата от вредните ултравиолетови лъчи. Личи е богат на минерали като калий и мед. Първият е от голямо значение за поддържане на електролитния и киселинния баланс в организма, а вторият помага за контролиране на кръвното налягане, като също така предпазва от инсулт и коронарни сърдечни заболявания. Медта е необходима за производството на червени кръвни клетки.
Личи има много здравословни ползи като да влияе благотворно върху функциите на черния дроб, белите дробове и бъбреците. Хора с анемия и с проблеми с храносмилателната система също могат да се възползват от ползите на личи. Според китайската медицина кафявата семка в сърцевината се използва като аналгетик, както и при вътрешни възпаления и невралгии. Чай от обелена кора на личи облекчава симптомите на стомашно разстройство. В Индия имат практика да стриват семената от личи заради стягащия ефект и се приемат от хора с чревни проблеми. При зъбобол се препоръчва отвара от корените, цветовете и кората на личи. Плодът е най-годен за консумация, когато е в свежо състояние и цветът на обвивката е от розов до червен. Ако кората е добила тъмно червен или кафяв цвят, плодът личи е презрял и не трябва да се яде.
Кумкуат (кумкват) – Fortunella sp.
Дребните цитрусови плодчета, идващи от Китай вече са завладели цялото Средиземноморие. Възприемат ги като символ на гръцкия остров Корфу. Плодът на кумкуата наподобява на портокала, но размерите му са по-малки от мандарината. Растението е известно и като фортунела и кинкан. Японците му викат "кин-кан“, което в превод означава "златен портокал".
Ако сте от тези, които се хранят здравословно, значи кумкуатите ще ви харесат, защото са богати на минерални соли и витамини. Също като другите цитрусови плодове, кумкуатът е с ниско съдържание на калории. Плодът е богат на полезни за здравето минерали, като калций, мед, калий, магнезий, фосфор манган, желязо, селен и цинк, витамини А, С, D и Е, диетични фибри, антиоксиданти като каротини, лутеин, зеаксантин, танини и пектин. Цитрусът съдържа добри нива на витамини от група В, като тиамин, ниацин, пиридоксин, фолати и пантотенова киселина. Тези витамини функционират като ко-фактори за метаболизма на въглехидрати, протеини и мазнини.
Благодарение на витамин С, кумкуатът има важна роля в борбата с оксидативния стрес, също така действа и като ко-фактор за някои ензими, ангажирани в синтезата на колагена, обмяната на мастните киселини. Има противовирусни и противоракови свойства и помага за предотвратяване на нервно-дегенеративни заболявания, артрит, диабет и др. Богатия състав на цитрусовият плод помага за намаляване на риска от развитие на рак, диабет, дегенеративни заболявания и инфекции.
Пепино - Solanum muricatum
Пепино e екзотичен плод, които произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните чилийци и перуанци са го култивирали още от преди хилядолетия. Това е още един плод от семейтсвото на картофите. Плътната сърцевина на пепиното се доближава много до пъпеша и на вкус, и на аромат, което означава, че може да допринесе много за вкусните плодови салати. Ако не сте сигурни, че в магазина сте избрали узрял плод, готов за консумация, съвсем спокойно можете да го изпечете, както се пекат тиквата или ябълките. По размери пепиното е много по малък от пъпеша, но има отлични вкусови и здравословни качества.
Плодът е умерено сладък, без неприятен послевкус. Пепиното е богато на витамините А и С, на минералите желязо и калций, на захари и фибри. В Америка пепино се смята за един от супер плодовете. Благодарение на богатия си състав, пепиното помага при диабет, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и камъни в бъбреците. Редовната консумация на пепино намалява риска от възникване на тези заболявания. Пепино плодовете Ви помагат да бъдете по-издръжливи и Ви осигуряват необходимата енергия на тялото. Високите количества витамин С в пепиното имат силни антиоксидантни свойства, които действат срещу атаките на свободните радикали – причина за раковите заболявания и преждевременното стареене. Витамин С помага да се подсили имунната система, така че тялото да не е податливо на болести. Фибрите в пепино подобряват храносмилането и предотвратяват затлъстяване.
Кактусова смокиня (опунция, индийска смокиня) – Opuntia ficus-indica
Кактусовата смокиня представлява вечнозелено многогодишно растение, вид кактус с тъкан, богат на вода. Растението е известно още под наименованията опунция и индийска смокиня, Prickly Pear, Barbary fig. Огромните кактуси достигат височина до 5 м. и се отглеждат най-вече заради плодовете им, които имат особен землист аромат, плътна консистенция и наситен цвят. Принадлежи съответно към семейство Кактусови (Cactaceae).
В състава на Кактусовата смокиня влизат още жизненоважни биовитални вещества като витамин C, беталаини, флавоноиди, кверцетин, глюкоза и фруктоза, нишесте, протеини и фибри, пектин, калций, магнезий, пролин, ябълчена киселина, ферулова киселина, опунтиол и много други. Сред полезните и здравословни ползи на кактусовата смокиня можем да изброим отлични хидратиращи и успокояващи свойства. Индийската смокиня придава здрав и свеж вид на кожата. Стимулира механизмите на кожата за защита и самовъзстановяване като стимулира образуването на HSP-протеини.
Има също така антиоксидантни, спазмолитични, диуретични, успокояващи свойства. Благодарение на високото съдържание на витамин C в плода, той може да се използва при лечение на скорбут. Освен за храна плодовете се използват и с лечебно действие – като диуретик и антихеморагично средство. Цветовете се използват за намаляване на кървене и лечение на проблеми на стомашно-чревния тракт, особено диария, колит и синдром на раздразнените черва, както и за лечение на уголемена простатна жлеза. Почистени стъблата са били обвървзани около увредените крайници като мярка за първа помощ. Когато плодът се консумира със семената, може да подейства запичащо, а без тях има изразено слабително действие.