История на сладоледа

По исторически данни първият сладолед на света е направен преди повече от 5000 години. Плодовия сок, смесен със сняг или лед, са го яли като десерт в заможните древно-китайски домове.

Първите сладоледи са се правели от плодов сок и сняг.

В Гърция, Рим и в Арабския Изток сладоледът от плодов лед се е появил малко по-късно. В историята също така има факти, че след управлението на Александър Македонски хората са измислили замразяването на горски плодове в снега. Изпращали робите в планините за сняг и за да не се стопи той докато го пренасят, са устройвали специални "бързоходни" релета. Накрая император Нерон си похапвал студени десерти.

През 1295 година настъпил бум на яденето на сладолед в Европа. Съгласно една легенда Марко Поло докарал от пътешествието си до Изтока нова рецепта на сладкиша, за охлаждането му използвали не само лед, но и нитрат. Оттогава тези вкусотии задължително присъствали на масите на аристократите. Готвачите пазели тайната за рецептата за сладоледа строго, а за далечните страни производството му било непознато.

Но колкото и да е тъжно, колкото и да се крие, всичко скрито рано или късно излиза наяве. Така станало и със сладоледа. Екатерина Медичи, която се омъжила за френския крал Хенрих II, взела със себе си италианския си майстор-готвач. Сладоледът на момента завоювал симпатиите на френския двор. Съветниците на краля заповядали на готвача да приготви сладоледения десерт пред тях. Когато се запознали с процеса на приготвянето му, съветниците взели решение тази рецепта да се счита за държавна тайна, която не бива да се разгласява сред простолюдието.

Факти от историята на сладкия лед

  • В кралските дворове са яли сладолед в промишлени количества. Даже Лудвиг XIV не можел да се откаже от него. През 1649 година Жерар Тирсен измислил нова рецепта за сладолед от валинов крем, в чийто състав влизало мляко и сметана. Този сладолед се наричал "неаполитански". От този момент рецептата за тази вкусотия непрестанно се обновявала.
  • Сладоледът станал общодостъпен благодарение на италианците. Прокопио ди Колтели през 1660 година отворил първата кафе-сладоледаджийница в Париж, която се намирала срещу театъра "Комеди Франсез". През 1782 година кафето било преименувано с името "Прокоп". Менюто му предлагало на клиентите над 80 вида сладолед. Това кафене съществува и до днес. След като се появило първото заведение за сладолед, се появили и конкуриращи се "сладоледени" ресторантчета, които запълнили целия Париж. По време на Френската революция якобинците провеждали събранията си в такива заведения. Сред тези, които харесвали да ходят в кафе "Прокоп", е бил дори и Наполеон Бонапарт. Той толкова заобичал сладоледа, че даже се сдобил с машина за приготвяне на това чудо при пратка от о. Света Елена.
  • "Европейският" вариант на сладоледа е станал популярен по целия свят в средата на 18 век. Има сведения, че граф Лита на смъртния си одър се е "прочистил" с десет порции от най-добрия сладолед.

Първата машина за сладолед е била ръчна и е измислена през 1843 година

Историята на сладоледа – ръчно устройство за приготвянето му

През 1843 година англичанката Нанси Джонсън измислила ръчна машина за направата на сладолед. Тя я е патентовала, но не са и стигнали парите, за да направи това устройство. Наложило и се да продаде разработката си на американците. През 1851 година в Балтимор е открит и първия завод за производство на сладолед. Повече от 5 хиляди години процесът по усъвършенстване на рецептата и технологията не спира нито за ден.

Днес сладоледът е един от най-изгодните продукти на пазара. Започва война за купувачи. Най-добрите видове сладолед се правят от скъпи натурални продукти. Качеството на сладоледа се определя с малък срок за съхранение. Колкото по-малък е срокът, толкова по-малко консерванти има в него и съответно продуктът не може да седи дълго и цената му е висока.

За да има търсене на сладолед, лидерите на световния пазар всяка година обновяват асортимента си.

Съвременния промишлен сладолед се дели на две групи:

Представители на млечната група: млечен, сметанов и пломбир. Тези сладоледи се различават един от друг по маслеността им.

Другата група са сладолед от горски плодове или плодов сладолед с ароматизатори.

Днес вече има много видове сладолед, като качеството им се определя от маслеността му

Най-мазният сладолед е пломбир. Неговата средна масленост е около 12-15%. Той се казва така в чест на френския град Пломбир, където бил приготвен за пръв път.

Сметановият сладолед притежава от 8% до 10% масленост.

Млечният съдържа още по-малко мазнини – от 2.5% до 3.5%.

Замразеният сок и сладоледът от горски плодове изобщо не съдържат млечни мазнини.

И най-важното – потребителите се интересуват от качеството на сладоледа. То, разбира се, зависи от срока на съхраняване и цената му. За съжаление, за простолюдието е непосилно да купува скъп сладолед. Натуралният продукт е прекалено скъпо удоволствие!

Затова е най-добре да си направим вкусен и полезен сладолед вкъщи. Как да стане това може да разберете от статията ни "Как да си направим сладолед вкъщи?".