Естрагонът е многогодишно растение, достигащо височина до 1 м. Той цъфти през август-септември, а плодовете му съзряват през октомври. Неговата родина е Източен Сибир и Монголия, но се среща и в европейската част на Русия, Западен Сибир. Расте на сухи и слънчеви места, в степите и по полетата. Култивира се практически навсякъде, тъй като не е капризен.
За медицински цели се използват листата на растението. Събирането му се осъществява в началото на цъфтежа, по време на поява на листата, когато в отделните му части се натрупва максимално количество полезни вещества. За най-полезно се счита през първите три години от растежа си. Листата се правят на снопове и се изсушават на тъмно място с достъп на въздух. Плодовете, корените и семената могат да се сушат на слънце. Корените се разрязват напречно на кръгчета. Когато суровината е достатъчно изсушена, цветовете и листата лесно се разтриват на прах. Изсушената билка се съхранява в кутии или хартиени пликове на прохладно, добре проветрено място. Естрагонът се състои от 45% въглехидрати и 25% белтъчини. В надземната му част се съдържа каротин, етерично масло, киселина, алкалоиди, флавоноиди, кумарини, дъбилни вещества, смоли, витамини А, В1, В2 и С, а също така значително количество микро- и макроелементи (фосфор, калций, калий, желязо). В етеричното масло присъстват сабинен, мирцен, сесквитерпенова фракция, смола, метилхавикол, оцимен, феландрен.
Растението проявява противовъзпалително, ранозаздравяващо, пикочогонно, антиспазмолитично, тонизиращо, общоукрепващо, газогонно, успокояващо и противоглистно действия. То намалява спазмите и нормализира стомашната дейност, усилва образуването на стомашен сок, способства за подобряване на апетита и храносмилането, за успешно лечение на заболявания на дихателните органи (бронхит, туберкулоза, пневмония), укрепва съдовите стени и способства за пречистване на кръвта и насищането ѝ с хранителни вещества. Полезно е при нервни сривове и депресии, укрепва имунитета, влияе положително на мъжкото здраве и функциите на жлезите с вътрешна секреция, в частност половите, придава бодрост. Естрагон действа при авитаминоза и е препоръчителен за диетично хранене.
В кулинарията
Благодарение на своите пикантни освежаващи вкусови и ароматни качества той се използва в ресторантьорската и домашната кулинария както в свеж, така и в сух вид. Ароматните му листа се слагат в салати, мезета, за ароматизиране на оцета. В качеството на подправка те се добавят в много зеленчукови и месни блюда (овче и диво месо), а също така ястия от ориз, варена и сушена риба, омлети, майонези, сосове. Използва се и в супи, може да служи и като лесна гарнитура към основни блюда, много добро е съчетаването му с морски продукти, птиче месо и яйца.
С особена популярност в качеството си на подправка той се ползва в Испания, Италия, Гърция, Германия, Средна Азия, Молдова и Русия. В арабската кухня традиционно го съчетават с ярешко месо, във Франция – с телешко, в Кавказ – с агнешко, в Армения – с риба, в Украйна – с кашкавали. От него се приготвя сос тартар, класическата дижонска горчица, като той влиза и в състава на знаменитата френска смес "Fine herbes“. Като природен консервант естрагонът е незаменим при консервирането на зеленчуци, в частност кисели краставички, домати, гъби, приготвяне на маринати, кисело зеле.
В народната медицина
Полезните свойства на растението са известни още от древността и намират широко приложение в народната медицина във вид на настойки и чайове срещу широк спектър от заболявания. Естрагонът се използва като средство срещу главоболие и зъбобол, отоци, безсъние, невроза, депресия. Действа като глистогонно средство, за нормализиране на менструалния цикъл, укрепване на съдовите стени и сърдечното здраве. Като общоукрепващо средство растението се препоръчва и за повишаване на потентността при мъжете. В съчетание с други билки той се употребява в качеството на заместител на солта при болните от хипертония. Отварата от листа на естрагон се прилага при различни заболявания на стомашно-чревния тракт, а също така при чревни спазми, метеоризъм, хълцане, болезнена менструация и при предменструален синдром. Компресът с растението се прилага при варикозно разширение на вените.
Народни рецепти:
При нервност
1 супена лъжица без връх суха подправка се залива с 250 мл вряла вода и се оставя да престои 1 час, след което се прецежда. Пие се сутрин, обед и вечер по половин чаша.
За апетит и при авитаминоза
1 ч. л. сух естрагон, 3 ч. л. черен чай, 1 с. л. изсушена кора на нар се поставят в чайник, заливат се с много гореща вода и се оставят да престоят. Използва се като обикновен чай по всяко време.
За сън
1 с. лъжица с връх суха суровина се залива с 1 чаша гореща вода и се оставя на водна баня 10 минути. В получения разтвор се потапя кърпа, с която след това се увива главата.
Срещу дерматит и екзема
Сух естрагон се стрива на прах, смесва се с мед и се нанася на поразените кожни участъци.
При проблеми с венците и радикулит
100 грама краве масло се разтопява, към него се добавят 20 грама суха билка. Сместа се вари 10 минути до сгъстяване, като непрестанно се разбърква. Охлажда се и се натрива в проблемните места.
Рецепти с етерично масло:
При кашлица
Смесват се етерични масла от естрагон, кипарис и петитгрейн (2:3:1). Нанасят се на гърдите и гърба в областта на лопатките. При упорита кашлица сместа (1 капка) се нанася на бучка захар и се приема перорално до 3 пъти на ден.
При диария
Смесват се етерични масла от естрагон, майорана, петитгрейн, мента, канела (3:1:4:1:0,5) и се нанасят в долната част на корема и гърба.
При запек
Етерични масла от естрагон, майорана, бор се смесват в съотношение 2:2:1, с 2 капки се напоява бучка захар и се приема вътрешно с една чаена лъжичка зехтин.
При болезнен цикъл
5 мл масло се разбъркват с каквото и да е средство за кожа и се нанасят в долната част на стомаха, като се започне 2-3 дни преди началото на менструацията.
В козметиката
В домашната козметика той се използва за грижа за кожата на врата. Мазилата на основата на естрагон се препоръчват против дерматит и екзема, а също така за лечение на стоматит. Той действа много благотворно на кожата, като възвръща тонуса, сиянието и свежестта, като я овлажнява и подхранва.
Рецепта 1
Тази маска е подходяща за по-възрастни жени, чиято кожа е започнала да увяхва. За нея са необходими естрагон (2 супени лъжици нарязано на дребно свежо растение) и същото количество кефир. Съставките се смесват и нанасят на лицето. Сместа се държи 20 минути, след което се измива с топла вода и на лицето се нанася крем.
Рецепта 2
Маската е подходяща за лицето и зоната на деколтето. За нея са нужни среден стрък от растението и половин чаша мляко. Билката се измива и нарязва на дребно, след което се залива с горещо мляко и се оставя да престои 10 минути. В получения разтвор се потапя марля, която се поставя на лицето и се държи, докато изстине. След това се измива и върху кожата се нанася крем.
Рецепта 3
Средството е особено подходящо за кожа, изгоряла от слънцето и вятъра. То се състои от 2 с. л. естрагон (пресен или сух), 1 ч. л. зехтин и овесени ядки. Подправката се залива с половин чаша вряла вода, държи се 10-15 минути, след което се добавят зехтинът и овесените ядки така, че да се получи каша. Разбива се в блендер и се нанася за 15 минути на лицето. След измиването се нанася крем.
Рецепта 4
Маската е подходяща за овлажняване и подхранване на кожата на лицето на жени от всякаква възраст. Свежи листа естрагон се заливат с гореща вода и се оставят да престоят 5-6 минути, след което сместа се поставя на лицето. Държи се, докато изстине, след което се измива с останалата от варенето на растението вода и по кожата се нанася овлажняващ крем.
Противопоказания и странични действия
Употребата на растението в големи дози може да предизвика гадене, повръщане, поява на гърчове и загуба на съзнание. Противопоказна е употребата му при язвена болест на стомаха, гастрит с повишена киселинност, камъни в жлъчката и по време на бременност, тъй като може да провокира аборт. Съществуват и случаи на индивидуална непоносимост.
