От-до за възпаленията!
Много бактериални, гъбични или вирусни инфекции, абсцеси, рани на различни тъкани и други нарушения на целостта на организма съпровождат възпалението. Това явление помага по-бързо да оздравеем, но често нанася и немалко вреда. За да можем навреме да помогнем на организма си, трябва да знаем какво представлява възпалителната реакция, колко вида има, стадиите на този процес, симптомите и методите за лечението му.
Възпаление е агресивна защитна реакция на организма към нарушения в целостта на всяка тъкан, предизвикано от механичен, химичен или биологичен агент. Различните стадии на този процес са насочени към унищожаването на отровните за организма отпадъци на загиналите клетки и антигени (вируси, бактерии), а понякога и към утилизацията на последните.
Стадии на възпаленията
Може да се класифицират три основни стадия на възпаленията:
- Алтерация – увреждане целостта на тъканите от всякакъв агент;
- Ексудация – приток на течност с хистамин и имунни клетки към огнището на възпалението;
- Пролиферация – зарастване на тъканите, възстановяване на целостта им.
На всеки стадий протичат различни процеси, подпомагащи защитата на организма. Описани са по-надолу. Симптомите на възпаленията могат да се проявяват на различни етапи, но лечението е важно на всеки един от тях. То зависи от стадия на възпалителния процес и рода на антигена.
Как протича възпалението?
За да разберем какво са възпалителните реакции, можем да си представим следната ситуация. Много хора в пубертета са имали пъпки, оставящи по кожата малки рани. Раните са изпъквали и за ден-два около тях е било зачервено. Именно това зачервяване е свидетелствало за началния стадий на възпалението.
За развитието на възпалителна реакция способстват базофилите – кръвни клетки, съдържащи хистамин – вещество, което предизвиква разширяване на съдовете, прилив на кръв към мястото на освобождаването му и повишаване на температурата. Основната роля на хистаминовите молекули е да привлекат други имунни клетки към локацията на увреждане, за да не може през раните в епителя и кръвта да проникват бактерии или вируси.
Схемата на възпалението е такава:
- В мястото на нарушение на целостта на тъканта базофилите се разрушават, като освобождават хистамин.
- Хистаминът предизвиква прилив на кръв и "привлича“ имунни клетки (макрофаги, неутрофили и други) към съответното място.
- В центъра на възпалението възниква малък оток и се повишава температурата.
- Имунните клетки на кръвта активно убиват антигените (вируси, бактерии), попадащи през раните, докато самите рани не се покрият с травматична тъкан.
- След възстановяване целостта на тъканта, еозинофилите отделят ензима хистаминаза, който разгражда хистамина и възпалението приключва.
Тази проста, но ефективна схема, помага да се осигури защита на организма от антигените на всеки стадий на възпалението.
Вредата от възпаленията
Възпалението носи също и вреди. Трудно е да се каже със сигурност колко ще продължи възпалителният стадий. Често протича по-дълго, отколкото е необходимо например заради дефицит на хистаминаза. Също така негативен ефект оказват съпровождащите явления – повишена температура и отоци. Когато става дума за малка рана от пъпка, няма нищо страшно. Но възпалителната реакция може да възникне и в по-големи мащаби, например при ангина, болести на вътрешните органи, артрит. Тогава симптомите се понасят от човека значително по-трудно.
Колко продължава възпалението?
Това е много важен въпрос, тъй като когато протича вътре в организма, трябва да се лекува, иначе човекът ще гасне. Продължителността на възпалението зависи от мястото, мащаба и патогените, с които се борят имунните клетки. Ако става дума за рани от пъпки, възпалението продължава не повече от 1-3 дни. А при ангина то може да продължи и седмица, а понякога без лекарства изобщо и не приключва.
Признаци на възпаления
Днес медицината помага ефективно да се лекуват възпалителните реакции. Затова като видим признаците на възпаления, ако използваме нужните препарати, може бързо да се справим с неканените гости и по-лесно да се преборим с този процес.
Основните симптоми на възпаление са:
- Зачервяване на зоната на възпалението;
- Локален оток;
- Болка при чесане;
- Локално или общо повишаване на температурата;
- Нарушение във функционирането (ако говорим за възпаление на органите).
Има и други признаци, че имаме възпаление: алергичен обрив, гадене, треска. Но те са индивидуални и се появяват рядко.
Видове възпаления
Възпалението е широко понятие, затова за да може да се подбере най-подходящото лечение, медиците са направили класификация на това явление. Има различни видове възпаления и те се групират в зависимост от формата и източника на реакцията.
Форма на възпалението
Има три форми на възпалителен процес:
- Остра;
- Подостра;
- Хронична.
Острото възпаление е процес, чиято продължителност не превишава няколко часа или дни. Ярък пример за такава форма на възпаление са раните от пъпките, одраскванията по кожата, раничките в устата и други външни увреждания, предизвикани от механичен агент и които няма нужда да бъдат лекувани (освен, например, апендисит).
Подострото възпаление е патологично явление, чието лечение отнема от 4-5 дни до няколко седмици или месеци (колко ще продължи, завиди от локацията на огнището и вида на антигена). Много хора като деца са имали ангина, бронхит, отит и подобни заболявания. Възпалителният процес във всички тези случаи протича в подостра форма.
Хроничното възпаление се среща по-рядко. Това е сериозно отклонение, което постоянно изтощава имунната система на организма. Най-често то се проявява още в детството, а лечението почти не дава резултат. Заболяванията като хроничния тонзилит, автоимунните разстройства, цирозата и други протичат именно в тази форма.
Източници на възпаленията
Втората класификация е въз основа на източника на възпалителната реакция. Има 3 основни типа възпалителни агенти:
- Инфекциозен;
- Токсичен;
- Автоимунен.
Към инфекциозните агенти се отнасят бактериите, гъбичките, вирусите, протозои и хелминти, които атакуват външните и вътрешните органи на човека при механично, химично и други видове увреждания на тъканите.
Токсичните агенти са отрови, алкохолни или паразитни токсини, медикаменти в големи количества. Този източник на възпаление предизвиква различни патологии на черния дроб, панкреаса, стомаха, червата, външните тъкани на организма.
Автоимунният агент е най-неприятният източник, защото колкото и да се опитваме да го лекуваме, няма да има никакъв резултат. Той винаги ще е в организма ни. Класическият пример е лупус. Това е заболяване, при което възпалителният процес протича в епителя, защото имунната система "не разпознава“ клетките на организма и се опитва да ги унищожи.
Лечение на възпаленията
За да помогнем на организма си по-бързо да се справи с антигените и да спре възпалението, може да проведем медикаментозно лечение. В аптеките има различни класове препарати с различно действие:
- Имунопотискащи средства за лечение на автоимунните болести;
- Понижаващи температурата средства;
- Антибиотици и противовирусни препарати;
- Имуностимулатори.
Първите помагат за лечение на проявите на автоимунни заболявания, намаляват агресивността на имунитета към собствените клетки на организма, но не могат напълно да премахнат причината за хроничното възпаление.
Вторите се използват за лечение на съпровождащите възпалението явления температура, болки в тялото, слабост. При техния прием организмът хаби по-малко сили за справянето с тези симптоми и по-бързо се справя с причината за възпалението.
Третата група препарати са тежката артилерия, която може да се използва само ако организмът не може сам да се справи с антигените. Лечението с антибиотици или противовирусни лекарства е отговорна задача, с която може да се справи само лекар, затова не ги приемайте на своя глава.
Имуностимулаторите се използват тогава, когато антигенът вече е започнал да пониква в организма, но имунитетът не му реагира. Тези препарати не толкова лекуват, колкото възбуждат възпалението.
Възпалителният процес изтощава организма. Много често трудно можем да предскажем колко време ще продължи, но можем да помогнем на организма ни да се справи сам с него. Възпалението трябва да се лекува, като се отчита стадият, източникът и антигенът му, но не бива сами да си изписваме лекарствата, а да се консултираме с лекар!