През зимата обмяната на веществата в организма ни е на най-ниско ниво, тъй като ни липсват кислород и светлина – двата фактора, които стимулират процесите в тялото ни. Как се отразява обмяната на веществата върху общото състояние на организма ни? Именно този процес превръща хранителните вещества, които поемаме, в енергия и съответно определя общото ни здравословно състояние и физическа форма. Когато обмяната на веществата в организма ни работи перфектно, можем да си позволим и малко повече храна, без талията ни да се промени. Бързо функциониращата обмяна на веществата е гаранция, че ще се чувстваме във форма и ще бъдем стройни.
Какво точно се има предвид под обмяна на
веществата?
Това са всички биохимични процеси, които текат в тялото ни. Благодарение на тези процеси си набавяме енергия. А от друга страна – трупат необходимите на организма вещества там, където са необходими. Съхранението на енергия като мазнини се причислява също към тези процеси.
Има ли връзка между обмяната на веществата и кръвообращението?
Когато тичаме и правим кардио-упражнения, чуваме собственото си сърце и това е сигурен знак, че кръвообращението ни е в действие и дори засилва своята работа. Означава ли това, че при засилена физическа дейност се засилва и обмяната на веществата? Да, тъй като при физическа дейност кръвта се изтласква по-бързо от сърцето и съответно необходимите на отделните клетки хранителни вещества достигат по-бързо до съответното място, където са необходими.
Означава ли редовното практикуване на спорт активна обмяна на веществата?
За съжаление, дългите фази на неактивно тяло увеличават до 76 % риска от така наречения "метаболитен синдром", който често е определян като "заболяването преди диабета". За да бъде метаболизмът активен, трябва непрекъснато да редуваме дългото застояване на стола с някакъв вид раздвижване, а вечер задължително да тренираме.
Как се отразява целият ден на бюро върху обмяната на веществата?
Едва след един час на бюрото, на дивана или в колата обмяната на веществата се забавя значително. Изгарянето на калориите се намалява, движението на ензимите в тялото също. Ензимите, отговорни за разграждането на мазнините, са в покой много по-неактивни, отколкото в движение, което означава, че при седене не горим калории. Мускулите също така приемат много по-малки количества триглицериди (мазнини), които да изгарят. Освен вечерното спортуване, за да се активира обмяната на веществата и докато сме седнали, е достатъчно един път на около 2 часа да ставаме и да изкачваме 5 етажа, след което и да слезем по тях. Така за една работна седмица се изгарят 600 килокалории повече, освен незаменимия ефект върху обмяната на веществата.
Силова или кардио тренировка?
Изграждането на мускулатура или по-честите кардио-тренировки влияят повече на обмяната на веществата? И двете, но силовите тренировки имат превез. Това е така, тъй като при кардио-тренировката обмяната на веществата се засилва по време на самата дейност. Докато при силовата тренировка калории се горят дори и след края на упражненията и можем да изгорим до 200-300 килокалории повече на ден. Освен това здравата мускулатура е предпоставка за дълъг живот и е най-големият активатор на обмяната на веществата. По принцип мускулите представляват най-голяма част от теглото ни и съответно консумират най-много енергия.
Добра обмяна на веществата означава добро здраве
Хармонията между процесите на обмяна на веществата е биологично регулирана и ние просто не трябва да я нарушаваме, защото симбиозата между ензими и хормони и процесите, върху които те влияят, определят здравето ни. При едно нарушение на процесите следват много последици. Например при свръх тегло обикновено се появява високо кръвно и големи нива на мазнини в клетките. Хормоните имат и огромно влияние върху това как изглеждаме. Те определят кога сме гладни и трупат мазнините на определени места.
Влияят ли гените върху обмяната на веществата?
Само около 30% е влиянието на наследството ни върху това каква обмяна на веществата имаме. Останалата по-голяма част се повлиява от начина ни на живот.
Как храната повлиява на обмяната на веществата?
Огромно забавяне в процесите в тялото се получава, когато гладуваме или пропускаме хранения. Когато организмът не получава енергия под формата на храна, той забавя всички възможни процеси, за да може да пести от енергията, която вече е в него. При продължително гладуване или лишаване от храна се намалява и мускулната маса, тъй като мускулите, както се уточни, са най-големият консуматор на енергия и организмът е принуден да ги намали. Много по-добро средство за поддържане на добра обмяна на веществата, дори когато искаме да отслабнем, е да приемаме по-нискокалорични храни в количества, които запълват корема ни, тоест карат ни да се чувстваме сити.
Топлината и кислородът повлияват обмяната на веществата
Една от най-важните функции на процесите в организма е да поддържат телесната температура 36,6 градуса. Зимата, когато сме постоянно в твърде затоплени помещения, обмяната се забавя и по тази причина. Колкото по-топло е около нас, толкова по-малко организмът трябва да работи, за да поддържа тази температура.
Кислородът е еликсирът за клетките и те като нас не могат без него. Дълбокото дишане е гаранция за активна обмяна на веществата. Не случайно в източните науки основно се залага на техники за дишане. При продължителен застой 30 минутна разходка и дълбоко дишане активизират обмяната на веществата.
Нивата на желязо и на протеина феритин
За достигне на кислорода до клетките организмът ни трябва да има необходимите нива желязо, които се набавят с храната. При жените и активните спортисти нивата на желязо трябва да се тестват често. Същото важи и за протеина феритин, който свързва желязото и го съхранява в черния дроб, слезката, костната тъкан и всички останали тъкани.
Хормоните, които оказват значение върху обмяната на веществата
- Серотонин или така нареченият "хормон на щастието" също така ни кара да се чувстваме сити и помага при премахване на напрежението. Можем най-вече да си го набавим от аминокиселината триптофан, която се съдържа в месото, бананите, шоколада, млякото.
- Лептин се образува в мастните клетки и "отключва" чувството на ситост. При покачване на теглото често се говори за резистентност към лептин, тоест хормонът спира да предизвиква чувството на ситост. Приемът на нездравословни мастни киселини, които се съдържат в колбасите, също усилва резистентността към лептин, но за това движението може да противодейства.
- Иризин – покачва консумацията на енергия и е един от хормоните, директно синтезиран от мускулните клетки, съответно по-голямо количество от хормона попада в кръвта при движение.
- Инсулин – попада в кръвта след всяко хранене, за да транспортира и складира въглехидратните клетки на съответното място в организма. Ако в организма попада повече енергия от необходимото, инсулинът преобразува излишните калории в мазнини и ги складира в мастните депа. За да бъде използвано нормално количество инсулин, трябва да се откажем от сладките храни и подсладените безалкохолни напитки.
- Кортизол е най-важният стрес-хормон, но при съвременните обстоятелства, когато седим повече на бюрото, отколкото се движим, кортизолът може да се определи като "хормонът на надебеляването". При стрес се движим по-малко, храним се с по-нездравословна храна и съответно започваме да покачваме мазнини. Затова и е важно да почиваме, тогава нивата на кортизол спадат. Сънят и редовното движение намаляват значително нивата на кортизол в кръвта.
- Хормон на растежа – при възрастните също има своята роля. Той е отговорен за образуването на нови клетки като например кожните. Повлиява и на фигурата, като определя колко точно мазнина да бъде складирана. Ниските нива на хормона на растежа повлияват трупането на нездравословни коремни мазнини. Хормонът на растежа се синтезира нощем между 23 и 3 часа по време на дълбокия сън, затова е важно да даваме на тялото си достатъчно време, за да се запаси с него. Освен това високопротеиновото хранене стимулира образуването му – аминокиселината аргинин стимулира производството на хормона на растежа.
