Тази култура, едва ли не от първостепенно значение (наред с картофа), е широко разпространена благодарение на своята достъпност, универсални вкусови качества и неоспоримото си промишлено значение. Зелето образува плътен кочан със събрани около него месести и сочни листа. То се отнася към влаголюбивите и умерено топлолюбиви растения, нуждаещи се от обилно поливане. Химичният му състав включва въглехидрати, влакна, белтъчини, минералите калий, калций, фосфор, натрий, магнезий, желязо, цинк и витамин РР, Витамин E, Витамин В6, Витамин K, Витамин В1, Витамин А. Зеленчукът съдържа 16 свободни аминокиселини (сред тях триптофан, лизин, метионин, тирозин, хистамин и други). Богат е на захари, мазнини, ензими (лактоза, протеаза, липаза), хормонални вещества, фитонциди. В състава на листата му има фибри, предотвратяващи развитието на атеросклероза и подобряващи работата на стомашно-чревния тракт.
Много важна роля играят солите на калий от състава му, активиращи извеждането на излишната течност от организма. Многостранните терапевтични ефекти на зелето се проявяват благодарение на внушителния комплекс от химични вещества. Клинично е потвърдена високата ефективност на употребата на пресен зелев сок в лечението на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Основно действащо вещество в терапията на тези заболявания е витамин U, притежаващ антихистаминни и антисеротонинови свойства, а също така подобряващ обмяната на липиди, тиамин и холин и метаболизма в стомашната лигавица, повишавайки нейната устойчивост към увреждащите фактори и активирайки процеса на заздравяване на язвените огнища. Витамин U е полезен също при ентерит, колит, заболявания на кожата (екзема, псориазис, невродермит, повърхностен алергичен васкулит) и при кардиосклероза. Сокът от зеле има антибактериални, фунгицидни, фунгистатични и фитонцидни свойства, дава резултати против кашлица и има отхрачващ ефект. Практически пълното отсъствие в зелето на пуринови основи го прави много полезно за диетично хранене при страдащите от подагра и жлъчно-каменна болест. Сок, салати и ястия с негово участие са препоръчителни при заболявания на сърцето и бъбреците (диуретични свойства), при атеросклероза (наличие на пектини, способни да извеждат от организма холестерола и токсичните вещества, а също така фибри, които подобряват моторната функция на червата).
В народната медицина сокът или прясното зеле се използват при безсъние, главоболие, жълтеница и заболявания на далака. Прясното и киселото зеле се употребяват за повишаване на апетита, усилване на секреторната дейност на стомашните жлези, регулиране на чревната функция, профилактика на хронична диспепсия, като пикочогонно и леко разхлабващо средство. Киселото зеле или сокът от него са препоръчителни при диабет, чернодробни проблеми, холангиохепатит, за подобряване на храносмилането, като способства за отделянето на жлъчка и оказва щадящо въздействие при хемороиди.
В процеса на изследвания е отделено химичното вещество индол-3-карбинол, образуващо се по време на храносмилателния процес и смилането на зелето (както и на други представители на семейство Кръстоцветни). Това вещество способства за регенерация на вътрешния слой на долния дял на червата, стимулира активността на нови имунни клетки, контролиращи възпалението. Не по-малко феноменално свойство на зеленчука се явява способността му да „извежда“ радиационното замърсяване извън организма. Химичната съставка 3,3-дииндолилметан в зелето пречиства от последствията от облъчване.
Зелето е нискокалоричен продукт и в него няма вредни мазнини. Освен това то съдържа тартронова киселина, която препятства затлъстяването: тя забавя процеса на превръщане на въглехидратите в мазнини. Този факт прави зеленчука незаменим в менюто на хората, желаещи да редуцират излишното тегло. Но да се включва зеле в диетичното меню е препоръчително в пресен или кисел вид, тъй като тартроновата киселина се разрушава при топлинна обработка.
Термично обработеното зеле може да стане основа за диета, насочена към бързо и щадящо намаляване на телесната маса: става въпрос за знаменитата нискокалорична зелева супа. Методиката на тази диета позволява включване на определени продукти, разчетени по дни, но основно ястие е супата от зеле. За приготвянето са необходими: 2 големи глави лук, 2 зелени чушки, два големи домата, 250 гр гъби, стрък целина, кочан зеле, 3 моркова, сол, пипер, подправки на вкус. В дълбок тиган се запържват в малко растително масло ситно нарязаните лук и чушка. Към тях се добавят нарязаните на дребно домати, гъби, целина, зеле, морков и се задушават няколко минути на бавен огън. Зеленчуците се преместват в тенджера и се заливат с 12 чаши вода, слагат се солта и подправките и се готви на среден огън до омекване на зеленчуците. От супата се яде по няколко пъти на ден.
Препратка към втора част ТУК!
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: