Как хлорът влияе върху човешкия организъм?
Хлорът е известен най-вече като вещество, с което обработват водата. Характерният му неприятен мирис и това, че с него чистят бравите на вратите, подовете и тоалетните – това е всичко, което знаем за хлора. Как обаче хлорът влияе на организма на човека? Защо трябва да обработваме с него повърхностите и да го слагаме във водата? Кога хлорът става опасен?
Няколко думи за историята на хлора
Този микроелемент – хлор – е открит пред 1774 година от Карл Шееле, химик и швед по националност. Той провеждал опити със солена вода и изведнъж усетил мирис, който му приличал на познатия мирис на царската водка. Не се заблуждавайте! Химикът не е бил поклонник на алкохола. Царска водка се е наричал разтворителят, в чийто състав се е съдържала азотна и солена киселина, способна да разтвори дори ключа от дома или златната халка на жена Ви или мъжа Ви.
Ученият се мобилизирал и започнал да провежда опити. Той отделил от полученото вещество газ със зелено-жълт цвят и започнал да изучава въздействието му върху другите газове и течности. Така бил получен хлорът – сложно вещество, което Шееле, а след това и колегата му Дейви, нарекъл хлорин (зелено-жълт в превод от гръцки). Това название и до днес се е запазило в САЩ и Англия, а при нас е станало по-кратко и понятно – хлор. Това име се е запазило и благодарение на известния френски химик Гей-Люсак, чиито опити се изучават днес от учениците в уроците по химия. Този микроелемент заел достойно място в Менделеевата таблица под атомен номер 17.
Какво е хлор?
Това е вещество, микроелемент, който постъпва в организма ни с минералните соли, калция, магнезия, натрия, калия и други микроелементи. Първият и най-простият източник на хлор е каменната сол, която се е използвала още от древните ни предци. Хлорът в състава на каменната сол помагал да се запазва целостта на рибата и убития дивеч. Солта като източник на хлор, необходим за човека, се е добивала още във времената, описани от древногръцкия историк Херодот, който е живял около 425 години преди Христа.
Хлорът се съдържа не само в магазинните опаковки, но и в кръвта, костите, междуклетъчните течности, а също и в най-големия орган в организма ни – кожата. Както постъпва в организма, така може и да излиза от него. Около 90% от хлора се извежда с продуктите на разпад – урината и потта.
Неоходим ли му е на човека минералът хлор?
Чували ли сте колко често по телевизията и по-рядко в поликлиниката лекарите говорят за киселинно-алкален баланс? Тези реклами вече са ни продънили ушите. Та ето – киселинно-алкалният баланс е обмяната на натрий, хлор и калий. Много е просто. Всички тези три елемента трябва задължително да присъстват в междуклетъчната течност, кръвта и костите. Тяхното съотношение трябва да бъде правилно. При нарушение на това съответствие човек започва да боледува. Ако обменът на хлор в организма е нарушен, това веднага ще се отрази върху здравето: може да се появят отоци на ръцете, лицето, краката, сърцето започва да работи с нарушения, а налягането ту се повишава, ту се понижава рязко.
Всички обменни процеси, които се поддържат с участието на хлор и други важни микроелементи, се наричат осморегулация. Благодарение на нея човек поддържа нормално артериално налягане, добре се извеждат течностите и солите, а също така се регулира съотношението и количеството на полезните вещества в организма. Именно хлорът учените наричат активния осмотичен макроелемент, тъй като той е постоянен участник във всички тези процеси.
Хлорът е елемент, нужен за доброто храносмилане. Той помага да се отделя стомашен сок, благодарение на него се формира добрият апетит. Ако киселинността на стомашните сокове е повишена, което води до киселини, на организмът му е нужен повече хлорид, тъй като разходът му се увеличава. Ако човек страда от заболявания на стомашно-чревния тракт, трябва повече хлор, тъй като нуждата от него расте.
Още една полезна роля на хлора – помага на човека да задържа вода в тъканите, а именно – не позволява на организма да се обезводнява и да губи влага. Хлорът също така е способен да помогне да се изведат токсините от тъканите, помага на кръвта да остава здрава, осигурява добро състояние на клетките на кръвта – еритроцитите.
Източници на хлор
Почти цялата дневна доза, която е 90% хлор, постъпва в организма на човека, когато той осолява продуктите със сол. В продуктите хлорът е много малко. Най-много хлор постъпва в човешкия организъм с хлорираната вода. Ако човек пие вода от чешмата, то хлорът може даже да е в излишък. Интересен факт е, че макар хората да се делят на вегетарианци и месоядни, нито при едните, нито при другите не се наблюдава недостиг или излишък на този минерал заради употребата на определените от тях продукти. Даже и хората да не осоляват храната си или да използват много малко сол, съвременните технологии предполагат повишени дози на хлориди в състава на самите продукти.
Колко от минерала хлор ни е нужен на ден?
За здравите хора са достатъчни 4000-6000 мг хлор дневно. Като при това трябва да се отчита, че тук влиза и хлорът, който се съдържа във вече готовата храна и във водата, и в солта, която слагаме в яденето. Максималната доза на хлора е 7000 мг. Толкова все още не би могло да нанесе вреда на човека, но не бива да се употребяват постоянно такива дози – ще настъпи излишък на елемента в тялото. Ако на човек му е топло, занимава се активно със спорт и се поти, хлорът трябва да е повече. Както и при болести на храносмилателния тракт. Нуждата от хлор при децата е от 300 мг за деца до 3 месеца и до 2300 мг за 18-годишните.
С какво е опасен дефицитът на хлор за човека?
Ако хлорът в организма не достига, се нарушава киселинно-алкалният баланс и въглехидратният обмен. Може да се появи косопад и зъбите да започнат да се рушат, кожата да започне да старее и рязко да се покрие с бръчки. Може да настъпи обезводняване, при което устата пресъхва, на човек може да му се гади, да повръща, нарушава се процесът на уриниране. Бъбреците и стомашно-чревният тракт повече не могат да работят нормално, от това се нарушава и работата на другите органи. Недостигът на хлор в организма може да доведе до загуба на сили, равновесие и апетит. Хората започват да се оплакват от сънливост, загуба на спомени, невъзможност да се концентрират.
Както стана ясно от проведени опити от учените, хлоридите са необходими за нормалната дейност на нервните клетки. Опитите върху мишки доказват, че недостатъкът на хлориди в организма може да доведе до превъзбуждане на нервните клетки и появата на такива опасни заболявания като епилепсия.
Причина за недостиг на хлор в тялото могат да станат безсолните диети, особено ако са по-дълги от седмица. Състоянието на здравето при дефицит на хлор се влошава още повече, ако човек досега е страдал от хипертония или влошена бъбречна дейност.
Човек в способен да намали концентрацията в организма си, когато приема лекарствени препарати без лекарски контрол. Това може да са слабителни, водещи до обезводняване, диуретици, кортикостероиди. Ако хлорът в организма е прекалено малко и количеството му се губи много бързо, човек може да изпадне в кома и дори да загине.
С какво е опасен излишъкът на хлор в човешкия организъм?
Хлорът е главният убиец на дните ни, който предотвратява едно заболяване, но предизвиква друго. Хлорирането на водата е свързано с влошаване на здравето на хората. Така твърдят някои от световноизвестните учени. Така ли е наистина?
От една страна непречистената вода предизвиква до 80% от всички заболявания в света. Ако ние пием непречистена вода, процесът на стареене ще настъпи три пъти по-бързо, отколкото ако пием пречистена вода. Ето колко е важно правилно да изпълняване само едно от правилата на храненето – да пием нормална вода. А нея я пречистват именно с хлор. Правилно ли е това?
Учени от Финландия и САЩ са доказали чрез изследвания, че ракът на черния дроб и бъбречните тумори в 2% от случаите възникват от прекаленото използване на хлорирана питейна вода. Това не е толкова голям процент в сравнение със заболяванията на имунната система – заради повишеното съдържание на хлор нашата имунна система стада в 80% от случаите, а при постоянна употреба на питейна хлорирана вода, страдат всички вътрешни органи.
Например при повишени дози на хлоридите, получени от питейната вода, човек започва да боледува от бронхити и пневмонии – първо страдат органите на дихателната система. А водата продължава да се хлорира, независимо че отдавна вече е доказано, че хлорът днес унищожава далеч не всички вредни микроорганизми. Повечето от тях остават живи-здрави, продължавайки да отравят организма ни с токсини. Тези токсини, взаимодействайки с хлора, са способни да причинят нарушения на генетично ниво.
Върху организма ни могат да въздействат не само водните разтвори, но и хлорните пари. Те са по-опасни. Много е добре, че тенденцията да се хлорират дрехите и постелите за легло, която се използваше по-рано, днес е прекратена. Хлорните пари, които вдишва човекът в големи концентрации, могат да предизвикат изгаряне на лигавицата на хранопровода и гърлото, да нарушат честотата на дишането, макар и тези ситуации да се случват рядко. В рисковата група влизат хората, които работят с вредни химикали в химическата и текстилната промишленост, а също и тези, които работят с целулоза и фармацевтика. Хроничните заболявания на дихателните органи и храносмилането сред такива хора не са рядкост.
Заключение: Хлорът задължително трябва да присъства в организма, но дозите му трябва да се контролират, за да може здравето да остава "здраво“.
