Юношеството е решаващ период за развитието на социални и емоционални навици на човек през целия му живот. Юношеството е уникален, преходен етап между 10 и 19 години, преминаване от детството към зрелия живот, белязан от физически, емоционални и социални промени, които изискват специално внимание към психичното здраве.
Юношите и младите хора играят важна роля в обществото. Тийнейджърите се считат за здравата част от населението и в резултат на това техните здравни нужди често се пренебрегват. Въпреки това укрепването на здравното развитие на младите хора им позволява да преминат към живота на възрастни с повече умения, за да служат на своите общности по продуктивен начин, стимулирайки икономическия растеж. Освен това много вредни навици се придобиват рано в живота и се превръщат в сериозни здравословни проблеми в зряла възраст.
Тийнейджърите са по-склонни да имат лоши хранителни навици, лош режим на сън, да прекарват повече време онлайн, отколкото се препоръчва. Такива навици влияят на цялостното им здраве. Затова е изключително важно да образоваме подрастващите и да им помогнем да станат по-издръжливи, за да могат да избегнат здравословни проблеми.
Психичното здраве е част от общото здраве. Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто липса на болест или недъг. Психичното здраве е състоянието, в което индивидът е наясно със собствените си способности, може да се справи с нормалния стрес на живота, може да работи продуктивно и е в състояние да даде принос за своята общност.
Тийнейджърите от 10 до 19 години преминават през множество физически промени, които ги правят по-податливи на психични проблеми. В допълнение към това, кризата, през която преминава светът, както и животът в контекст на насилие или бедност, увеличават рисковете от сблъскване с последици за тяхното психическо благополучие.
СЗО изтъква значението на насърчаването на психологическото благополучие при подрастващите. За да направят това, по пътя им ще е необходимо да ги предпазим от неблагоприятни преживявания и рискови фактори, които могат да повлияят на способността им да развият пълния си потенциал, което е от съществено значение както за тяхното благосъстояние по време на юношеството, така и за тяхното физическо и психическо здраве в зряла възраст.
Изчислено е, че разпространението на психичните разстройства сред европейските юноши на възраст от 15 до 19 години е 20%. Именно в този период от живота може да има най-важните последици за цялата зряла възраст. Половината от хората с психично заболяване имат първите симптоми преди 14-годишна възраст. Най-честите проблеми при децата и юношите са тревожност, депресия, безсъние, поведенчески разстройства и хиперактивност с дефицит на вниманието.
Има редица разстройства, които са по-чести в детството и юношеството, отколкото в зряла възраст. Те се класифицират като "емоционални разстройства“ и пречат на хората да водят нормален живот, което затруднява управлението на чувствата, мислите, поведението и личните взаимоотношения.
В световен мащаб депресията е четвъртата водеща причина за заболяване сред подрастващите, а тревожността е деветата, според Световната здравна организация. Страданието от тези разстройства може да накара младите хора да се изолират, да повлияе на техните семейни и социални отношения и да навреди на академичните им постижения.
В най-лошите случаи тази изолация и чувство на самота може дори да доведе до самоубийство - третата водеща причина за смърт при момчета и момичета на възраст между 15 и 19 години.
Кои са най-честите рискови фактори и симптоми, които трябва да сигнализират, че едно дете или юноша има лошо психично здраве?
Семейният и училищният контекст влияят върху развитието на проблеми с психичното здраве. Важни са брачните конфликти (конфликтни раздели или разводи) или различните форми на насилие (физическо, психологическо, сексуално насилие и пренебрегване в грижите), които могат да възникнат и в двете среди.
Юношеството също не е лесен период за родителите. Докато децата преминават през много бурни преходи на юношеството (физически, емоционални, хормонални, сексуални, социални, интелектуални), натискът и проблемите, с които се сблъскват, могат да бъдат огромни. За много юноши тези и други видове натиск могат да доведат до един проблем с психичното здраве или разнообразие от психични разстройства - всички са повод за безпокойство, а някои дори представляват опасност за живота.
Важно е родителите и учителите да поддържат добра комуникация със своите деца и ученици, тoчна и непрекъсната, за да открият тези проблеми. Някои предупредителни симптоми са:
- Честа раздразнителност с внезапни изблици на гняв.
- Често се чувства притеснено.
- По-голяма чувствителност към критика.
- Оплаквания от главоболие, стомашни болки или други телесни проблеми.
- Отдръпване от семейството и приятелите и прекарване на много време сами.
- Не се наслаждават на дейности, които обикновено харесват.
- Чувстват се уморени през по-голямата част от деня.
- Чувство на тъга или меланхолия през повечето време.
- Проблем със съня или сън повече от обикновено.
- Промяна в хранителните навици, като диета или ядене на повече от обикновено.
- Трудно фокусиране.
- Проблеми с вземането на решения.
- Промени в училищните резултати, отсъствия, неписане на домашни.
- Високорисково поведение, като безразсъдно шофиране, безразсъден секс, насилие или кражба от магазин.
- Пиене или употреба на наркотици.
Ако си юноша и изпиташ трудности, как можеш да подобриш психичното си здраве?
Много е важно да се научиш да се грижите за себе си, но също така да се научиш да откриваш алармени сигнали, които ти казват, че трябва да помолиш за помощ. Някои идеи за неща, които допринасят при грижата за себе си:
- Говори с други хора: споделяй, говори с някого, на когото имаш доверие.
- Прави физически упражнения у дома, в спортния център, на открито, танцувай.
- Наслади се на дейности на открито.
- Погрижи се за храната си и съня си. Избягвай консумацията на токсични за мозъка вещества (алкохол, дрога или други).
- Смей се с приятели или прави приятни дейности.
- Прави творчески или доброволчески дейности.
- Прави упражнения за релаксация, внимание, емоционална регулация, слушайки аудио.
- Отдели време за вана или друга релаксираща дейност, без да бързаш.
Какво да направите, ако откриете, че юношата има проблеми с психичното здраве?
Когато те се диагностицират навреме и се лекуват, рядко се превръщат в сериозно разстройство. В по-голямата част от случаите момчетата и момичетата, които страдат от тях и получават подходящо лечение, успяват да водят нормален живот.
Здравните специалисти трябва да имат необходимите умения, за да открият тези проблеми. Те ще посочат лечения като консултиране, когнитивно-поведенческа терапия и когато е необходимо, психотропни лекарства.
Обръщането към нуждите на подрастващите с определени психични разстройства е от решаващо значение. В случай на откриване на лошо психично здраве, от ключово значение е да се избягва институционализацията и да се даде приоритет на нефармакологичните подходи.
