Хомеостаза, или за това как тялото ни се самолекува!
Светът около нас се променя постоянно. Зимните ветрове ни карат да се обличаме топло, а централното отопление ни кара да се разсъблечем. Слънцето лете намалява необходимостта да не се топлим поне докато ефективната работа на климатика не мине към другата крайност. И все пак, независимо от температурата на околната среда, индивидуалната температура на тялото на познатите Ви едва ли ще се различава много, най-много с една десета градуса. При човека и много от топлокръвните животни температурата на вътрешната част на тялото се задържа на постоянно ниво – някъде около 37°С, макар че може да се повиши леко или да се понижи заради денонощния ритъм.
Всеки човек се храни по различен начин. Някои предпочитат здрава закуска, лек обяд и обилна вечеря, задължително с десерт. Други не ядат почти цял ден, но на обяд обичат да си похапнат добре и да си подремнат. Трети пък само това правят, само предъвкват по цял ден по нещо, другата храна сякаш не ги интересува. И все пак, ако се измери захарта в кръвта на учениците в един и същи клас, нивото ѝ ще е горе-долу еднакво – към 1 мг на един милилитър кръв, независимо колко е голяма разликата в хранителния режим и в разпределянето на храненията на всеки отделен ученик.
Точното регулиране на телесната температура и съдържанието на глюкоза в кръвта са само два примера за важните функции, които се контролират от нервната система. Съставът на течностите около всички наши клетки, се регулира непрестанно, което помага да бъде поразително постоянен.
Поддържането на пространството на вътрешната среда в организма се нарича хомеостаза (homeo – сходен, stasis – стабилност, равновесие). Основната отговорност на хомеостатичната регулация носят вегетативният (автономният) и чревният отдели на периферната нервна система, а също и централната нервна система, която подава на организма "заповеди“ чрез хипофизата и другите ендокринни органи. Действайки съвместно, тези системи съгласуват потребностите на тялото с условията на околната среда.
Френският физиолог Клод Бернар, роден и живял през XIX век и изцяло посветил живота си на изучаването на процесите на храносмилането и регулирането на кръвния поток, разглеждал тялото като "вътрешна среда“ (milieu interne). При различните организми концентрацията на определени соли и нормалната температура могат да са различни до известна степен, но в границите на вида вътрешната среда на индивидите съответства на характерните за този вид стандарти. Допускат се само кратковременни и не много големи отклонения от тези стандарти, иначе организмът няма да може да остава здрав и да подпомага оцеляването на вида.
Уолтър Б. Кенън, велик американски физиолог от средата на миналия век, е разширил концепцията на Бернар за вътрешната среда. Той смятал, че независимостта на индивида от непрекъснатите промени във вътрешните условия са благодарение на работата на хомеостатичните механизми, които поддържат стабилност на вътрешната среда.
Способността на организма да се справя с нуждите, провокирани от околната среда, силно варират при различните видове. Човекът, който използва освен вътрешните механизми на хомеостазата и сложни типове на поведение, явно е най-зависим от външните условия. Всъщност много животни превъзхождат човека в някои определени видоспецифични възможности. Например полярните мечки са по устойчиви на студ; някои видове паяци, живеещи в пустините, понасят по-добре горещините; камилите могат да издържат повече време без вода.
Астронафтите обличат специални костюми (скафандри), които помагат при работа в среда, близка до вакуум, да се запазва нормалната температура на тялото, налягането на кислорода в кръвта и нивото на кръвното налягане да е достатъчно. Специални датчици, вградени в тези костюми, регистрират концентрацията на кислород, телесната температура, показателите на сърдечната дейност и изпращат тези данни към компютъра в космическия кораб, а хората в него, на свой ред, към компютъра на наземния контрол. Компютрите в управляващия космически кораб могат да се справят буквално с всяка от предсказуемите ситуации, които се отнасят до нуждите на организма. Ако се появи някакъв непредвиден проблем, се включват компютрите, които се намират на Земята, които изпращат нови команди непосредствено до скафандъра. В организма регистрирането на сензорните данни и местния контрол се осъществяват от вегетативната нервна система с участието на ендокринната система, която поема функцията да координира всичко.
Но да се върнем към първичното, към хомеостазата тук, на Земята. Тази, която се случва непрестанно в нашите тела.
Хомеостаза
Говорейки с по-прости думи, хомеостазата е способността на организма на човека, животните и растенията да поддържа постоянна, стабилна вътрешна среда и основните физиологични функции.
В основата на хомеостазата е заложена чувствителността на организма към всяко отклонение от установените параметри. Например, както споменахме, за нормално се смята температурата на тялото да е 37 градуса по Целзий. Нормално е кръвното налягане да е 120/80 мм рт. ст. И други… И веднага щом някой от тези параметри излезе от границите на нормалното, в организма ни веднага се задействат възстановителни процеси. Пример за хомеостаза е тенът на кожата. Оказва се, че това е нейната защита от увреждане в резултат на силното въздействие на слънцето. Ако дълго време сме изложени на действието на слънчевите лъчи, кожата започва да си изработва и да трупа пигмент, наречен меланин. Постепенно кожата потъмнява и се появява тен.
Най-често придобиваме тен лятото, а есента, когато слънцето не е толкова горещо, този пигмент няма нужда да се произвежда в големи количества и кожата ни си връща обичайния цвят.
Животните също могат да се адаптират към околната среда. Например някои усещат идващо стихийно бедствие (земетресение, ураган и т.н.) и мигновено напускат местата, които обитават. Други се приспособяват към условията на екстремно ниски температури, за да оцелеят – имат дебел слой подкожни мазнини, плътна козина или гъсти пера. Механизмът на хомеостазата е много добре развит при висшите животни. Онези, които не могат да останат активни и да си намират храна през студеното време на годината, изпадат в зимен сън. Той продължава няколко месеца. През този период дишането при животните се забавя, честотата на ударите на сърцето им намалява и се понижава телесната температура. Животните се подготвят старателно за зимния си сън. Те се опитват усилено да натрупат запаси от хранителни вещества. По принцип запасите от мазнини преди зимния сън достигат до 30-40% от общата маса на тялото им. Точно тези резерви се използват за поддържането на минимални жизнени функции.
Хората нямат нужда да изпадат в зимен сън. Ние знаем как да се стоплим дори и в най-лютите студове!
Зимният сън е различен. В зависимост от продължителността на неблагоприятните условия и регулирането им, той може да бъде дневен, сезонен (зимен, летен) и нерегулярен. Дневният сън е характерен за някои видове колибри. Тези малки птички изпадат в състояние на вцепеняване в нощните часове. При охлаждането на телата им от въздуха при тях се забавя значително сърдечният ритъм, а телесната им температура може да се понижи почти двойно. Но с първите лъчи на слънцето колибрито се връща към живота. В сезонен сън през цялата зима изпадат североамериканските козодои. Тези птици спят до 85 дни. През това време потреблението им на кислород намалява с 30 пъти, а телесната им температура може да падне до 5 градуса по Целзий. С настъпването на топлите дни организмът на козодоя се връща към обичайното си състояние за няколко часа.
При внезапно влошаване условията на околната среда някои животни изпадат в нерегулярен сън, например енотовидното куче. Ако зимата е сурова, сънят на този представител на от семейството на кучетата продължава от декември до март. Ако зимните месеци са топли, по принцип не спи, крие се в укритието си само в големите студове.
Хомеостазата е характерна не само за хората и животните, но и за растенията. Механизмите на хомеостазата при растенията се проявява най-ярко при тези растения, които са принудени да се приспособяват към неблагоприятни условия на съществуване (недостатъчно вода, светлина, топлина).
Хомеостаза на кожата
Да се върнем към хомеостазата на кожата при хората. Има хора, които страдат от различни заболявания като псориазис, екзема, дерматит, атопична кожа. Тук огромна роля играе хомеостазата, която е очевидно нарушена. Въпросът е, че ако на кожата се предоставят необходимите хранителни вещества и правилна грижа, това ще подобри и функциите ѝ да се самовъзстановява. Повечето продукти за терапия на проблемна кожа всъщност отнемат възможността на кожата да се самовъзстанови. Затова проблемите биват решавани само временно, а след известно време се задълбочават все повече.
Ето затова е необходимо, при проблеми с кожата като мазна кожа, акне, черни или бели точки, суха кожа, чувствителна кожа, псориазис, дерматит, атопична кожа, екзема и други, причинени от нарушения в процесите на хомеостаза на кожата или провокиращи нарушения в тези процеси, да използвате продукти, които ще подпомогнат тази функция на кожата, ще облекчат процеса и ще дадат на кожата възможност да се самоизлекува.
Продуктите на Salcura са произведени именно на тази основа и с тези убеждения – че трябва да се даде възможност на кожата да се възстанови. Можете да се възползвате от продукти, предназначени за различен тип проблеми с кожата и да удовлетворите нейните нужди, без да и бъде затруднявана в процеса на собственото си възстановяване. Разгледайте нашите предложения ТУК и изберете за себе си най-подходящата за Вашата кожа натурална козметика.
