Епигенетиката е нова наука. Съдейки още по името й, тя се противопоставя изцяло на генетиката, според която ние зависим от своите гени. Според генетиката всичко, което се случва с телата ни по време на нашия живот, е вследствие на наследството. Епигенетиката в противоположност твърди, че ние контролираме изцяло процесите, случващи се в организма ни, чрез средата, в която живеем, и чрез храната, която поемаме. Епигенетиката търси отговори на въпросите: можем ли да се лекуваме, преди да се разболеем, наистина ли не сме роби на ДНК-то си?

Храната не е само удоволствие, враг или начин на живот, тя е лекарство.

Храната не е само удоволствие, враг или начин на живот, тя е лекарство. В миналото предците ни били здрави и силни. Като нямали лични лекари, като не живеели с постоянния страх от микроби, които прогонваме с мокри кърпички и препарати? Как, като не познавали и половината от болестите, които познаваме днес? Дали наистина се храним разнообразно и правилно разнообразие ли е изобилието по рафтовете в супермаркетите. В повечето случаи вкарваме различни токсини в тялото си чрез преработената храна, която купуваме. Още Хипократ казва: "Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарството твоя храна". Хилядолетия по-късно казаното от създателя на медицината не е толкова популярно.

Няколко факта за храната, която приемаме:

  • Всички полезни ензими се деактивират при температура над 50 градуса, тоест при готвене.
  • Витамин С също се унищожава при термична обработка.
  • Месото, което купуваме от супермаркетите, стига там след антибиотици и химикали, попаднали в стресирания животински организъм; още химикали се добавят след умъртвяването на животното, за да може на опаковката да се изпише така важният ни "срок на годност".
  • Като следствие месото, което купуваме, е в голяма степен токсини и в много малка – протеини, заради които наистина си струва да го купуваме.

Епигенетиката се интересува живо от тези фактори, сред които съвременният човек живее. Откъде да пазаруваме, освен от супермаркетите, където и месото, и зеленчуците не са достатъчно качествени и е спорно дали с тях приемаме повече витамини и минерали, или повече токсини? Не всеки може да отглежда сам. Как да се храним, след като готвената храна стресира организма ни и го кара да произвежда огромно количество киселини?

  • Човек трябва да приема възможно повече храна от ниските стъпала на хранителната пирамида – това са сурови плодове и зеленчуци, мляко и млечни произведения
  • 50% от всяко хранене за деня трябва да представлява сурова част – сурови плодове и зеленчуци и ядки
  • Био земеделието и био производството като цяло са алтернатива на традиционното. То произвежда био-продукти, много по-богати на полезни вещества, тъй като отрича токсичните вещества и използва щадящи практики.
  • Ако даваме на тялото си жизненоважни елементи като витамини, минерали, аминокиселини, ензими, антиоксиданти, мастни киселини, то няма да се разболява. Това твърди още през 60-те години на миналия век д-р Линус Паулинг, който казва и друго: "Оптималното хранене ще е медицината на бъдещето!"

Стресът според епигенетиката:

  • Стресът причинява оксидантен такъв в организма ни, който ежедневно се нуждае от огромно количество антиоксиданти, за да го превъзмогне
  • Лошото хранене предизвиква киселини, а киселинната среда в организма ни е причина за развитието на болести. Ако се храним с много минерали, ще можем да поддържаме средата в тялото ни алкална, което е синоним на здрава в случая.

Лошото хранене предизвиква киселини.

Епигенетиката твърди, че всичко зависи от нас самите, от нашите навици и желания. Антиоксиданти като витамините С, Е и минералът селен можем да си набавим с лекота в едно лесно дневно меню. Те се съдържат в цитрусовите плодове, чушките, картофите, пълнозърнестите храни, ядките, зеленолистните зеленчуци, соята, яйцата.

Магнезият е един от най-важните минерали, който можем да приемаме с храната си. Той играе основна роля в организма ни – от това да поддържа костната структура до това да участва в превръщането на мазнини, въглехидрати и протеини в енергия. Подобрява паметта, премахва умората и депресията и поддържа добро ниво на алкална среда. Магнезият си набавяме от морските дарове, зелени листа, мазни ядки и покълнали семена. Препоръчителната доза от 500-1000 милиграма дневно обаче не може да бъде приета с храната, тъй като почвите се изтощават от използването на хербициди. Истината е обаче, че това количество можем съвсем спокойно да си набавим чрез хранителни добавки.

Хранителните ни навици и Епигенетиката:

Епигенетиката изследва и нашите хранителни навици и установява, че:

  • Храним се под нервно напрежение, емоционален стрес
  • Постоянно преяждаме и след това тялото ни се нуждае от часове, за да излезе от шока, който му причиняваме
  • Тогава тялото ни се нуждае от огромни количества кофеин и захар
  • Този процес се повтаря и в най-лошия случай не спира.

Това са и процесите, които трябва да се опитаме да забавим и съответно да променим навиците си. В помощ могат да са ни зелените, диворастящи растения. Те са тези, които могат да ни помогнат да преодолеем стреса, който причиняваме на тялото си. Глухарчета, боровинки, ягоди, пащърнак, дива ябълка са растения, които можем да си набавим с лекота и да ни помогнат да поддържаме алкална среда в организма си.