При всяка една разходка из супермаркета сигурно Ви прави впечатление, че на щанда за плодове се появяват от време на време едни красиви и непознати плодчета. Светът е пълен с причудливи и екзотични лакомства, за които вероятно никога не сте и чували преди. Това може да се промени, защото вече имате възможност да опитате от всичко. Ябълките и портокалите ще Ви се сторят доста обикновени, след като разгледате тези диви и вкусни плодове. Почти всеки вид се открива вече и по нашите магазини.
Гранадила – Passiflora ligularis
Много близък плод до по-познатата ни маракуя. Гранадилата се отглежда основно в Южна Америка, но е разпространена и в Австралия, Нова Зеландия и др. Двата плода много си приличат не само по външен вид, но и по аромат и вкус. Разликата е, че при гранадилата последните две са малко по-деликатни. Самият плод расте на големи лиани с едри и забелязващи се цветове. Жълто-оранжевите плодове имат многобройни семена и са обвити в сочна ципа. Гранадилата се използва по същия начин, както и маракуята, за която ще прочетете малко по-надолу. Плодът Гранадила е богат на калий, фосфор, желязо, както и на витамин С, В1, В2 и провитамин А.
Питахая (питая, драконов плод) – Hylocereus sp.
Питахаята идва от Централна Америка, но е много известна в Югоизточна Азия. Има уникална външност, хрупкава сърцевина и приятна сладост. Обикновено този плод, който идва от кактуса, се яде суров, но може и да прибавите малко сок от лайм. Съществуват няколко разновидностти на питаята, но най-распространената е тази с розово-червена кора. Плодът е със сивкаво-бяла ядлива част, която има и множество малки черни семенца. Тя наподобява много тази на кивито заради меката текстура, сочността и ядливите и леко хрупкави семенца, с които е изпълнена. На вкус плодът е леко сладък и ненатрапчив. Питахаята действа много освежаващо за през лятото, тъй като има високо съдържание на вода, което е около 90%.
Питахая, или наричана още драконов плод, е високо ценена заради ниското си съдържание на калории. Този плод може да замести нуждата от сладко, като заедно с това може да засити и глада. Драконовият плод е богат на желязо, калций, магнезий, цинк и фосфор. Съдържа редица ненаситени мастни киселини – стеаринова, олеична, линолова и палмитинова киселина. Също така съдържа фибри, които подпомагат функцията на храносмилателната система и помагат за елиминирането на мазнините в организма. В състава на сладкия плод влизат още витамини B, C и E. Множеството малки семенца съдържат липиди. Питаята може да се консумира от диабетици.
Драконовият плод съдържа освен фибри и много антиоксиданти, като един от тях е изключително силен – фитоалбумин. Неговото основно действие е да се бори със свободните радикали и да предпазва тялото от ракови заболявания. Свободните радикали са отговорни и за преждевременните процеси на стареене. Питахаята не само подобрява храносмилането, но и ускорява отделянето на токсини от организма. Този плод намалява холестерола и високото кръвно налягане.
Пасион фрут (маракуя, пешънфрут) – Passiflora edulis
Маракуята, или наричана още пешън фрут, има кръгла, леко овална форма и много сочна вътрешност, изпълнена със семки. Този плод е с много специфичен аромат, който наподобява мускус. Вкусът е сладко-тръпчив. Маракуята е богата на витамин А, С, и витамини от В-групата. Минералите, които се откриват в плода, са калий, желязо, фосфор и магнезий, ниацин, а съдържа още и фенолова киселина, фотохимикали, флавоноиди и др. Възплозвайте се от многобройните ползи на този плод. Пасион фрут се използва като средство, което да подобрява храносмилането и да помага в лечението на проблеми със стомаха. По специално Витамин С в маракуята помага за регенериране на тъканите и възпрепятства появата на сърдечни заболявания, рак и др. Една от здравословните ползи на маракуята се изразява в това да подсилва костите. Но това не е всичко, този плод може да блокира действието на хистамина и по този начин да намали симптомите на астма. Благодарение именно на целулозата, която се съдържа в семената на маракуята, успешно се подобрява храносмилателният процес. Витамин А има важната роля да влияе добре на зрението и помага на тялото ни да се бори по-добре със свободните радикали. Всеки антиоксидант, който се съдържа в плодовете, има важна роля и тя е да предпазва от развитието на ракови клетки. Сред другите ползи от консумацията на Пасион фрут (маракуя, пешънфрут) са:
- да намалява нивото на лошия холестерол в кръвта,
- да понижава кръвното налягане,
- да предпазва от вирусни инфекции.
Знаете ли, че чаша сок от маракуя преди лягане помага за пълноценен и спокоен сън. Казват, че ароматът на маракуя е наситен и запомнящ се, но често хората се питат как точно се яде това? Много лесно: просто разрежете плода на две и с малка лъжичка изгребете сочната част на плода заедно със семената, които можете да схрускате или просто да преглътнете.
Физалис – Physalis peruviana
Да започнем първо с по-интересното за този плод. Знаехте ли, че растението идва от семейството на Картофите. Плодовете му са оранжеви на цвят и приличат на малки доматчета, които обаче израстват сгушени в подобна на хартия шушулка, която се формира от изсъхналия цвят на растението. Вкусът на плодовете е сладко-кисел и го оприличават на нещо средно между домат и ананас. Физалисите могат да се консумират свежи или на конфитюри, желета и компоти.
Физалисът е известен още под наименования като "домат в обвивка“, "еврейска ягода“, "цариградско грозде“ и "земна череша“. Това е растение, което може да се отглежда за красота, но и също така заради плодовете, които стават за консумация. Те са изключително вкусни, но запомнете добре:
Цветовете не трябва да се консумират, защото са отровни!
Физалисът е с много богат състав: антиоксиданти, пектин, витамин А, витамин С, органични киселини, микроелементи.
В 100 гр. физалис се съдържат около:
- 130 гр. калории,
- 0.8 мг. ниацин,
- 3 мг. желязо,
- 90 гр. вода,
- 1.7 гр. белтъчини,
- 4.9 гр. фибри,
- 20 мг. витамин С,
- 11 гр. въглехидрати.
Физалисът е доста силен антиоксидант и затова често се използва за медицински цели. Плодовете му имат успокояващо действие, благодарение на съдържащите се в него флавоноиди. Чаят, направен от листата на физалис, действа антиасматично и диуретично. Да не забравяме да споменем за антисептичните му свойства и за това, че помага да се пречисти кръвта и може да премахва албумина от бъбреците. При редовната консумация на физалис едно от свойствата, заради което е предпочитано, е, че унищожава вътрешните паразити, а другото е, че подобрява храносмилането.
