Човешката психика си остава една от най-големите загадки на света.
Макар, че учените откриха много интересни факти за човешката психика и даже могат да предсказват поведението ни, изхождайки от някои правила, много още остава непознато.
Знаете ли Вие, колко са грешни Вашите спомени, колко дълго се формират Вашите навици или количеството приятели, които можете да имате? Ето Ви някои психологически факти, които ще Ви помогнат да опознаете по-добре себе си.
Човешки психологически процеси
1. Страдате ли от "слепота на невниманието"?
2. Вие можете да запомните само 3-4 елемента едновременно.
Има правило "магическото число 7 плюс/минус 2", съгласно което човек не може да запамети повече от 5 до 9 блока информация едновременно. По-голямата част от информацията в кратковременната памет се запазва 20-30 секунди, след което бързо я забравяме, ако не я повтаряме отново и отново.
Макар че повечето хора могат да задържат в паметта си около 7 цифри за кратък период, практически за всички ни е сложно да задържим в ума си 10 цифри.
Последните изследвания показват, че сме способни за запаметим още по-малко: около 3-4 блока информация едновременно. И макар че се стараем да групираме данните, които получаваме, нашата кратковременна памет си остава достатъчно ограничена. Така например телефонният номер е разбит на няколко групи числа, за да можем да го запаметим по-лесно.
3. Ние не възприемаме комбинацията от червено и синьоМакар че тези цветове се използват в много национални флагове, червеният и синият се възприемат трудно от нашето зрение, когато се намират един до друг. Това се случва заради ефекта, наричан «хромостереопсис», който води до това, че някои цветове «изпъкват», а други се отдалечават. Това предизвиква раздразнение и умора на очите. Най-силно този ефект се получава при съчетанието на червен и син цвят, а също и червен и зелен цвят.
|
4. Вие виждате нещата по по-различен начин, отколкото ги възприемате.
5. Вие сте в състояние да задържите вниманието си за около 10 минути.Дори и ако се намирате на събрание, темата Ви интересува и човекът говори интересно, то максималното внимание, което сте способни да поддържате, е за около 7-10 минути. След това вниманието Ви ще започне да отслабва и трябва да направите почивка, за да може после да задържите интереса си.
|
6. Способността да отлагаме удоволствието се появява още през детството
7. Отдаваме се на мечти в 30 % от времето
Обичате ли да витаете в облаците? Според психолозите всички ние обичаме да мечтаем, най-малко през 30% от времето. Някои от нас още повече време, което не винаги е лошо. Учените са на мнение, че хората, които обичат да мечтаят, са по-изобретателни и по-добре се справят с различни проблеми.
8. Навикът се формира в течение на 66 дни
Колкото е по-сложно поведението, което искаме да добием, толкова повече време ще ни е необходимо. И така, на тези, които искат да добият навик да правят физически упражнения, ще им трябва 1,5 пъти повече време, за да стане автоматично, отколкото на тези, които искат да свикнат да ядат на обяд плодове. Дори ако пропуснете ден или два, това няма да повлияе на времето за добиване на навик, но повече пропуснати дни подред може да забави процеса. |
9. Вие надценявате Вашата реакция на бъдещи събития
Ние не можем добре да предсказваме бъдещето. Ако трябва да сме точни, ние надценяваме нашите реакции на бъдещи събития, били то приятни или не толкова. Изследвания показали, че хората смятат, че положителните събития като сватба или печалба ще ги направят по-щастливи, отколкото се е случило в действителност. Аналогично, смятаме, че негативните събития като загуба на работа или нещастен случай ще предизвикат по-голяма потиснатост, отколкото в действителност.
10. Обвинявате друг човек, а не ситуацията (и ситуацията, а не себе си)Спомнете си, когато сте чакали някого на среща, а той е закъснявал. Обяснявали сте си неговото закъснение по-скоро с безотговорност и разпиляност. В същата ситуация своето закъснение сте приписвали на външни обстоятелства (като задръстване например). В психологията това се нарича "фундаментална грешка на приписване" – т. е. склонност да обясняваме поведението на другите хора с характера им, а собственото си поведение – с външни фактори ("нямах избор", "не ми провървя"). За съжаление, даже осъзнавайки склонността си да правим несправедливи заключения, ние продължаваме да вършим тази фундаментална грешка.
|