Международен ден на епилепсията

На 10 февруари 2025 г. се отбелязва Международният ден на епилепсията 2025 г. Този ден има за цел да образова и повиши осведомеността на цялото население за това неврологично заболяване. Той също така се стреми да генерира действия, които да насърчават по-добро качество на живот за хората с това състояние чрез публични политики, подобрения в здравните услуги и инвестиции в изследвания за разработване на нови лечения.

Тази годишнина се чества от 2015 г. на втория понеделник на февруари и е създадена от Международната лига срещу епилепсията и Международното бюро за епилепсията.

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че около 65 милиона души в света страдат от нея. В България страдат около 70 000 души. Дори днес има голяма липса на знания относно епилепсията. Много важно е да сме информирани, да знаем от първа ръка как да се справим с тази патология или да реагираме на епилептичен припадък. Във връзка с Международния ден на епилепсията е добре да се замислите за това разстройство и да се информирате.

Обща информация

Епилепсията е разстройство на централната нервна система, генерирано от нарушени и прекомерни невронни разряди, които се проявяват чрез повтарящи се припадъци. Eпилепсията генерира лошо качество на живот на пациентите, в някои случаи може да генерира увреждане, депресия, изолация и дори смърт.

Припадъците могат да бъдат много кратки, с периоди на отсъствие или мускулни контракции до продължителни и тежки припадъци. Честотата им варира от по-малко от един на година до няколко на ден и в някои случаи тези припадъци могат да причинят загуба на съзнание и невъзможност за контролиране на сфинктера.

Изчислено е, че това състояние се среща при между 4 и 10 души на 1000 жители в развиващите се страни. Най-честата епилепсия е от идиопатичен тип, т.е. такава, чиято причина е неизвестна, докато вторичната или симптоматична епилепсия е тази, която може да се дължи на генетични промени.

Това заболяване може да се появи при всеки, независимо от възрастта. По-често обаче се среща при деца под 10 години и хора над 65 години. Изчислено е, че до 70% от диагностицираните случаи могат да бъдат успешно лекувани с антиконвулсивни лекарства, независимо дали при възрастни, или деца.

За да се предотврати вторична епилепсия, човек трябва да избягва травма на главата, треска, да получава адекватни перинатални грижи и да елиминира паразитите, които могат да причинят инфекции на централната нервна система, особено в тропическите региони.

Диагностика на епилепсия

За да диагностицират епилепсия, здравните специалисти оценяват симптомите и медицинската история на пациентите, които са имали припадъци. Освен това те трябва да извършат различни изследвания, за да оценят причината за тях чрез извършване на неврологични прегледи, кръвни изследвания, електроенцефалограми (ЕЕГ), ЯМР, томография и невропсихологични тестове.

Причини

Причините, които причиняват това заболяване, са неизвестни в 50 процента от случаите в света. Световната здравна организация разделя причините за това състояние на: генетични, инфекциозни, метаболитни, имунологични и неизвестни, сред които се открояват следните:

• Увреждане на мозъка от пренатални или перинатални наранявания;
• Вродени малформации или генетични изменения със свързани мозъчни малформации;
• Тежки наранявания на главата;
• Инсулти, които ограничават доставката на кислород до мозъка;
• Мозъчни инфекции като менингит и енцефалит или невроцистицеркоза;
• Някои генетични синдроми;
• Мозъчни тумори.

Лечение

Ранното откриване на това заболяване е от съществено значение, така че пациентът да започне лечението възможно най-скоро. Понастоящем има няколко антиконвулсивни лекарства, които контролират честотата на пристъпите. Друга алтернатива на лечение е операцията, но тя се прилага само когато пациентите са кандидати за интервенция.

Какво да се прави за предотвратяване на кризи?

Има различни показания за предотвратяване на епилептични припадъци. Необходимо е да се знае кои са най-важните:

• Първото лечение за всеки пациент, който има някакъв вид епилептичен синдром, е антиепилептичните лекарства;
• 49% от пациентите, които използват това лечение, остават напълно без пристъпи, като приемат антиепилептичните лекарства в максимално поносими дози;
• Хирургия се обмисля само при пациенти с епилепсия, която не се повлиява от лекарства, т.е. с гърчове, които като количество или качество правят невъзможно да водят нормален живот.

Въпреки това за тези, които приемат лекарства, има различни показания за превенция. Някои от тях са:

• Не трябва да спират приема на лекарствата в указаните дози и часове;
• Трябва да избягват лишаване от сън. Ако ще остават до късно, трябва първо да подремнат;
• Трябва да избягват ситуации на повръщане и диария, тъй като по този начин може да се елиминира лекарството;
• Трябва да се избягва високата температура, тъй като тя понижава епилептичния праг;
• Трябва да се избягва липсата на кислород, тъй като аноксията предизвиква криза;
• Избягвайте мигащите светлини, тъй като някои пациенти имат фоточувствителна епилепсия;
• Избягвайте прекомерния прием на алкохол, защото може да предизвика гърчове;
• Избягвайте депресията и стреса, тъй като това улеснява появата на кризи.

Какво да правим в криза?

• Когато някой получи някакъв вид припадък, могат да се предприемат следните действия, които да му помогнат:
• Останете с човека, докато припадъкът премине и той е в пълно съзнание;
• Когато гърчът премине, помогнете му да седне на безопасно място. След като се върне в съзнание и може да общува, обяснете какво се е случило по прост начин;
• Обърнете внимание дали лицето носи медицинска гривна или друга информация за спешни случаи;
• Запазете спокойствие и дръжте другите спокойни;
• Предложете да извикате такси или да се свържете с някой друг, за да сте сигурни, че лицето ще се прибере безопасно.

Превантивни мерки

Предотвратяването на травма на главата е най-ефективният начин за избягване на посттравматична епилепсия, в допълнение към поддържането на превантивни и хигиенни мерки, както и здравословен начин на живот.

Общите препоръки са:

• Избягвайте удари по главата, тъй като това може да причини мозъчна травма;
• Ако претърпите черепно-мозъчна травма, отидете на медицински преглед, за да получите ранна помощ;
• Предотвратете сърдечно-съдовите заболявания, като се храните здравословно, участвате в честа физическа активност и избягвате употребата на тютюн и алкохолни напитки;
• Поддържайте хигиенни мерки и безопасни практики за приготвяне на храна, за да избегнете развитието на паразити, като цистицеркоза, причинени от ларвни кисти при прасетата;
• Бременните жени трябва да получат пренатална грижа, тъй като някои проблеми по време на бременност и раждане могат да причинят епилепсия.

Важно е да отидете до най-близкото медицинско отделение, за да получите насоки и помощ относно това заболяване, ако:

• Вие или лице, което познавате, получи гърч, който продължава повече от пет минути;
• Веднага настъпи втори гърч;
• Има проблеми с дишането в края на пристъпа;
• Имате температура или имате диабет.

Епилепсия при деца

Епилепсията е хронично състояние, характеризиращо се с повторна поява на епилептични припадъци. Припадъците са най-често срещаното неврологично заболяване при децата и са едно от събитията, които предизвикват най-голяма тревожност у родителите.

Те се срещат при приблизително 4 до 10% от децата и са около 1% от педиатричната спешна помощ. По време на неонаталния период, дефиниран като първите 28 дни от живота на доносено новородено, до 44 седмици от зачеването за недоносено новородено, има най-висок риск от представяне на епилептични припадъци през целия живот, като се има предвид, че незрелият мозък е по-възбудим от този на по-голямо дете.

Епилептичните припадъци не са диагноза сами по себе си, а по-скоро симптом на процес, който е резултат от прекомерно и/или хиперсинхронно анормално разреждане на мозъчните неврони, обикновено самоограничаващо се. Този пароксизмален (епизодичен) електрически разряд на група неврони в мозъка предизвиква промяна във функцията в засегнатата кортикална област. Посоката, скоростта на електрическия импулс и възрастта на детето допринасят за различните прояви на епилептичния припадък.

Като се има предвид, че мозъкът е в пълно развитие, проявите на епилептичните припадъци в педиатричната възраст са различни от тези при възрастни, а също и според възрастта на детето (новородено, бебе, предучилищна и училищна възраст). Ето защо при повтарящи се пароксизмални (епизодични) епизоди, особено свързани с липса на отговор на стимули, е по-добре да се консултирате със специалист.

По принцип епилептичните припадъци трябва да се подозират при наличие на:

• Бебе с постоянни колики, особено в преходния период сън-бодърстване;
• Пароксизмални (епизодични) повтарящи се моторни феномени;
• Изключване от околната среда без реакция на стимул, особено свързано с двигателни феномени, очни отклонения или автономни феномени.

Има различни събития, които могат да бъдат объркани с епилептични припадъци, като синкоп, парасомнии и емоционални апнеи, така че правилната диагноза е от съществено значение. Като се има предвид, че диагнозата епилепсия е клинична, информацията, предоставена от родители, полагащи грижи или свидетели на събитията е от съществено значение.

В педиатрията епилепсията, особено в новородената и кърмаческата възраст, винаги е насочена към провокираща причина. Затова е необходимо да се изискват кръвни изследвания (за да се изключат например метаболитни заболявания), невроизобразяване (ЯМР на мозъка) и електроенцефалографски изследвания.

Винаги е по-добре да се консултирате със специалист, ако имате някакви съмнения, тъй като ранната диагностика позволява да се идентифицира причината за епилепсията, да се избере оптимално лечение и да се определи прогнозата.

Нещо интересно за епилепсията

Епилепсията в литературата

Факт, който много малко хора знаят, е, че почти всички произведения на Фьодор Достоевски имат епилептичен характер, тъй като известният писател е страдал от това състояние. Според експертите епилепсията е оказала сериозно влияние върху стила на Достоевски – нервен, напрегнат, с усложнени фрази.

Нещо повече, първото му произведение, в което той се занимава с темата, е в „Светецът-покровител“ от 1847 г., но най-известният му герой и този, който е бил обект на научен анализ, е този на княз Мишкин в романа му „Идиот“.