Когато говорим за стрес, обикновено го свързваме с проблем на възрастен (работа, дом и др.) и много рядко го свързваме с деца, но те също страдат от това и за съжаление, през последните години се наблюдава увеличаване на детския стрес.

Стресирано дете - как да помогнем?

Обща информация

Детският стрес може да възникне във всяка ситуация, която изисква детето да се адаптира към нова ситуация или да се промени. Стресът може да бъде причинен от положителни промени, като започване на нова дейност, но по-често е свързан с негативни промени, като болест или нещо още по-лошо: смърт в семейството. За да се помогне на децата в ситуация на стрес, е необходимо да се научим да разпознаваме признаците на стреса и как да помогнем на детето по здравословен начин да се справи с него.

Стресът може да бъде отговор на негативна промяна в живота на детето. В малки количества стресът може да бъде полезен, но прекомерният стрес може да повлияе на начина, по който детето мисли, действа и се чувства.

Децата се научават да реагират на стрес, докато растат и се развиват. Много стресови ситуации, които са управляеми за възрастен, причиняват стрес при детето. В резултат на това дори малки промени могат да повлияят на чувството на сигурност и доверие на детето.

Източници на стрес:

  • Болка;
  • Наранявания;
  • Заболявания и други промени.

Причините за стрес:

  • Притеснение, свързано с училищната среда или оценки;
  • Отговорности, свързани с училище, извънучебни дейности или спорт;
  • Проблеми с приятели, тормоз или натиск от връстници;
  • Смяна на училище, преместване, решаване на жилищни проблеми или липса на място, където да се живее;
  • Негативни мисли за себе си;
  • Промени в тялото както при момчетата, така и при момичетата;
  • Развод или раздяла на родителите;
  • Финансова криза у дома;
  • Живот в несигурна среда.

Признаци и симптоми за непреодолян стрес при деца

Децата може да не осъзнават, че са стресирани. Ако симптомите се влошат или се появят нови симптоми, родителите могат да подозират повишено ниво на стрес на детето.

Физическите симптоми включват:

  • Намален апетит и други промени в хранителните навици;
  • Главоболие;
  • Нощно напикаване;
  • Кошмари;
  • Нарушения на съня;
  • Стомашно разстройство или стомашна болка;
  • Други физически симптоми без никакво физическо заболяване.

Емоционалните или поведенчески симптоми могат да включват:

  • Безпокойство или притеснения;
  • Неспособност на детето да се отпусне и релаксира;
  • Нови или повтарящи се страхове (страх от тъмнината, самота или страх от непознати);
  • Вкопчване във възрастния, нежелание да го изпускате от поглед;
  • Гняв, плач или хленчене;
  • Неспособност да контролира емоциите си;
  • Агресивно или упорито поведение; 
  • Регресия към типично поведение от предишни етапи;
  • Нежелание за участие в семейни или училищни дейности.

Как родителите могат да помогнат?

Родителите могат да помогнат на децата си да реагират на стреса по здравословен начин. Ето няколко съвета:

Как да помогнем да детето да управлява емоциите си?

  • Осигурете на детето здрав, сигурен и надежден дом;
  • Създаването на навици у дома могат да бъдат успокояващи. Семейната вечеря или филмовата вечер може да помогне за предотвратяване или за облекчаване на стреса;
  • Винаги давайте добър пример. Детето ще гледа на Вас като на модел на здравословно поведение. Правете всичко възможно да държите собствения си стрес под контрол и винаги да го управлявате по здравословен начин;
  • Подбирайте телевизионните предавания, книгите и игрите, които децата гледат, четат и играят. Новинарските емисии и предаванията или игрите с насилие могат да причинят страх и безпокойство;
  • Дръжте детето информирано за очакваните промени, като промяна на работата или преместване;
  • Осигурете на децата си тихо свободно време;
  • Научете се да слушате. Изслушвайте детето, без да го критикувате или да се опитвате да разрешите проблема веднага. Вместо това общувайте с детето си, опитвайки се да разберете и разрешите какво го притеснява;
  • Укрепете чувството на самочувствие на детето. Използвайте стимулация и обич. Използвайте награди вместо наказания. Опитайте се да го включите в ситуации, в които може да има успех;
  • Дайте му възможност да прави избори и да контролира живота си. Колкото повече детето се чувства в контрол над дадена ситуация, толкова по-добра ще бъде реакцията му на стрес;
  • Насърчавайте физическата активност;
  • Разпознайте признаците на непреодолян стрес при детето;
  • Потърсете помощ или професионален съвет от лекар, психолог или терапевт, когато признаците на стрес обикновено не отшумяват или не изчезнат.

Кога е необходимо да се свържете с лекар?

Говорете с педиатъра на детето Ви, ако:

  • Детето се затваря в себе си, нещастно е или е депресирано;
  • Има проблеми в училище или при общуване с приятели и семейство;
  • Не може да контролира поведението или гнева си.

Децата и стресът в училище

Новата учебна година вече е тук, затова ще обърнем специално внимание на децата и стреса в училище.

Както вече споменахме по-горе, стресът е реакцията на тялото към условия, които нарушават емоционалния баланс и възниква, когато изискванията на ежедневния живот надхвърлят наличните ресурси за разрешаването им.

Какво помага за намаляване на стреса и безспоикойството при децата в училище?Децата започват да изпитват стрес от много ранна възраст и са по-уязвими от възрастните, тъй като все още не са научили ефективни начини за справяне с определени ситуации.

Отношението към училище е една от основните причини за детския стрес. Тази институция представлява място, далеч от дома, където детето преживява едни от най-големите си предизвикателства, успехи, страхове, провали и неудобни моменти.

Защо се стресират децата при започване на училище?

Нивото на стрес при детето се влияе от натиска, очакванията и изискванията на семейството и учителите, особено на родителите, както и от самочувствието и собствените личностни черти на детето, които го карат да бъде изключително самокритично и да проявява склонност към перфекционизъм. Различни изследвания показват, че повечето училища подлагат децата на значителен натиск, който генерира високи нива на стрес и безпокойство при тези, които са податливи.

Изглежда, че да си дете е лесно, ходиш на училище, пишеш си домашните, играеш и това е. Това, което специалистите виждат все повече и повече, е, че децата се сблъскват с графици, пълни с дейности и с малко време за почивка и игра (нещо съществено за развитието).

Много деца ходят на училище рано, защото често училищния график не е съвместим с работния график на родителите, след това ходят на извънкласни дейности, пишат домашни, учат, вечерят и лягат да спят. И ако към всичко това се добави евентуална трудност или проблем с ученето, стресът е налице.

Ако се замислим за училищните дни на децата, можем да видим, че в много случаи те са като тези на възрастните. Деца, които напускат дома си в 7 сутринта и не се прибират до 19 вечерта, трябва да пишат домашни или да учат до 21, когато вечерят, къпят се и си лягат. При тези условия е нормално да се мисли, че децата страдат от стрес.

Но не само графиците стресират децата. Натоварването с домашните, които имат, излишъкът от изпити (по модули, тримесечни, национални, предварително оценяване...), водят до стресови ситуации, за които децата нямат стратегии или инструменти за справяне.

Стресът в училище може да предизвика емоционални разстройства като тревожност, тъга, депресия, поведенчески проблеми, дефицит на вниманието и психоза. Ако не се лекува навреме, може да се стигне до самоубийство. 

Според информация на Министерство на здравеопазването в България всяка година около 1500 души умират поради самоубийство, а други 3000 души правят опит да отнемат живота си - над 70% от тях са в детско-юношеска и младежка възраст. То е сред трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години.

Много е важно като родители да обръщаме пълно внимание на емоционалното състояние на нашите деца и да ги подкрепяме да се справят с училищните предизвикателства.

Какви са конкретните симптоми на детския стрес в училище?

  • Раздразнителност;
  • Дистрес - вид стрес, при който субектът възприема отрицателно стреса и при продължително въздействие може да доведе до изтощение и развитие на болестни промени в организма;
  • Сънливост;
  • Тъга;
  • Постоянно главоболие;
  • Диария или запек;
  • Липса на апетит;
  • Бързо сърцебиене;
  • Обриви или алергии;
  • Трудно адаптиране към рутинни промени;
  • Преувеличена привързаност към определени хора.

Съвети за справяне със стреса в училище

  • Обърнете внимание на фините промени в поведението на Вашето дете, които могат да отразяват стрес и безпокойство;
  • Опитайте се да идентифицирате произхода. Някои от най-честите фактори са високите очаквания по отношение на академичното представяне (в училище и у дома), ненужен натиск при учене, прекомерна домашна работа, ниско самочувствие на детето, злоупотреба с извънкласни дейности;
  • Ако детето Ви е под твърде голям натиск в училище, говорете с неговия учител или директор, за да разберете какво се случва в класната стая;
  • Помогнете на детето си да организира задачите си: установете фиксиран график, позволете му почивка между задачите, не го критикувайте и не му се карайте, когато прави грешки;
  • Уверете се, че то получава достатъчно сън и почивка, в противен случай може да се почувства по-раздразнително и нервно през деня;
  • Уверете се, че е за предпочитане да ходят на училище, което отделя малките деца от по-големите. За предпочитане е броят на учениците да е малък, тъй като персонализираното образование все още е идеалът;
  • Позволете на детето си да Ви каже как се чувства, без да бъде съдено или мъмрено. Изслушвайте го внимателно и му помагайте да поеме инициативата в разрешаването на ситуации, които му причиняват стрес;
  • Никога не сравнявайте детето с неговите връстници. Сравненията са омразни и вредни за самочувствието на децата. Мотивират децата към съперничество, ревност и завист;
  • Опитайте се да му покажете ентусиазирано и щастливо отношение към училището;
  • Тръгвайте по-рано, за да стигнете до училище навреме;
  • Помогнете на детето си да управлява емоциите си и да разбере, че проблемите са възможности за учене;
  • Ако подозирате, че нещо с детето Ви не е наред, че той или тя има някой от признаците на стрес, е уместно да посетите педиатър или детски психолог, за да се прецени „сериозността“ на въпроса и да се помогне на нас, родителите и на самото дете, да управлява тези ситуации и да се предоставят на детето инструменти за емоционално управление и контрол, техники за релаксация, управление на времето и др., които да му помагат да се справя със стресовите ситуации, възникващи в ежедневието му.