Какво представляват автоимунните заболявания?
Заболяванията, които са свързани с нарушения в работата на имунната система на човека, се наричат автоимунни или системни. При тях може да се увреди не само конкретна система, но и целият организъм. До сега специалистите така и не са успели да разберат, защо имунитетът на човека започва да реагира негативно срещу своите собствени тъкани. Огромен брой такива заболявания носят хроничен характер. Могат да се появяват периоди на ремисия и обостряне. Много е важно адекватно и отговорно да се пристъпи към лечение, иначе това може да доведе до нарушения на функциите на вътрешните органи и инвалидност.
Първата крачка за това са своевременните провеждания на анализи. Всички автоимунни заболявания се разделят на следните групи, в зависимост от механизма им на възникване:
- Болести, които се развиват вследствие на освобождаване на антигени и нарушения на съдово-тъканната бариера
- Във втората група влизат болестите, които са предизвикани от собствени тъканни компоненти. Те кардинално променят своите свойства, след което се идентифицират от организма като чужди
- Тук се отнасят различни заболявания, възникнали като ефект от афинитета на външните антигени със собствените компоненти на тъканта. Имунната система в този случай реагира на антигените и може да се насочи срещу своите собствени тъкани
- В последната, четвърта група, са включени заболявания, които са основани на нарушения във функциите на лимфните тъкани. В този случай се появяват клетки, които разрушават здравите тъкани на организма.
Причини за възникване и симптоми на автоимунно заболяване
Има списък с болести с предполагаема автоимунна природа:
- Най-вероятни са тези: недостатъчна функция на щитовидната жлеза, пенфигус, множествена склероза, Базедова болест, миастения гравис, лупус еритематозус, нисък брой на тромбоцитите.
- Към категорията със средна вероятност са: склеродерма, злокачествена анемия, ревматоиден артрит, миозит, синдром на Сьогрен, понякога диабет.
- С ниска вероятност: витилиго, васкулит, атопичен дерматит, уртикария, хроничен хепатит, първична билиарна цироза, в някои случаи – астма.
Причините за възникването на автоимунните заболявания
Съзряването на имунната система на човека започва от неговото раждане. Основният период за този процес е между 13-15 годишна възраст. Лимфоцитите получават способността да разпознават чуждите белтъци, за да може след това да се борят с инфекциите. Но в нашия организъм "се възпитава" една част лимфоцити, на която първоначално и е отредено да приема своите белтъци за чужди. Тези лимфоцити служат за унищожаването на болните и непълноценните клетки в организма. Броят им се контролира строго от имунната система, но в случай на нарушения, този процес се обръща срещу здравите клетки. Ето така се развиват системните заболявания. Причините за това – за нарушенията в работата на имунната система, така и не са докрай изучени, но въпреки това по събраната информация се разделят на:
- Вътрешни – генни мутации, които се предават по наследство. Има два вида мутации. Едните нарушават баланса в имунната система. Под въздействието на някои фактори, човек се разболява от автоимунно заболяване, което обхваща много органи и системи. Във втория случай по наследство се предава само болестта и във всяко следващо поколение ще има увредени еднакви органи
- Към външните причини се отнасят физическите въздействия (излъчване, радиация) или възбудители на инфекциозни заболявания. Молекулите на тъканите се променят до такава степен, че имунната система сама започва да ги атакува. Освен това може да възникне кръстосан имунитет. При това явление се атакува не само инфекцията, но и здравите клетки.
Провеждане на анализи за автоимунни заболявания
В медицината съществуват редица показатели, по които е необходимо да се охарактеризира стадият на болестта или да се потвърди нейното отсъствие. Провежда се комплексен анализ:
- Общ анализ на кръвта – по увеличението на скоростта на утаяване на еритроцитите се определя в какво състояние се намира болестта
- Биохимичен анализ на кръвта – проявява се ревматоиден фактор, а при възпаление – C-реактивен белтък
- Имунологичните анализи се провеждат, за да може да се потвърди анализът, а също и да се определи титърът на автоантителата. При оценката на лекаря задължително е необходимо да се отчете тяхната изразителност и издръжливост. Само при автоимунните патологии е изразена издръжлива хиперпродукция
Върху качеството на провежданите изследвания пряко влияе подготовката към провеждането им. Преди това трябва да се изключи употребата на спиртни напитки, да се ограничи физическото натоварване и въздействието на емоционалните фактори, да се отмени приемът на препарати. Изследванията се провеждат на гладно, след 8 до 12 часа гладуване (строго на гладно!). През деня показателите на кръвта могат силно да се променят, затова изследванията се правят само сутрин.
Лечение на автоимунни патологични състояния
Диагностиката и лечението на този тип заболявания могат да се осъществяват от такива лекари като имунолози, терапевти, ревматолози и други. По време на диагностиката лекарят ще назначи определени изследвания. Немаловажен фактор за поставянето на диагноза е клиничното развитие и симптомите на болния. Увредената кожа е характерна за склеродерма, увреденият хранопровод е свързан с нарушения в преглъщането и т.н. В лечението се приемат няколко групи лекарствени препарати: имуномодулатори и имуносупресори. Имуносупресорите потискат функциите на имунната система и намаляват интензитета на реакцията. При продължителната им употреба може да възникнат редица странични ефекти: чернодробно увреждане, възникване на инфекция, косопад, синдром на Кушинг. Имуномодулаторите възстановяват до някаква степен равновесието между компонентите на имунната система.
Лечението и приемът на лекарства може да се осъществи само след поставяне на точна диагноза от висококвалифициран лекар!
