Антибиотиците и как да ги използваме правилно?

Вероятно, като много хора, в един или друг момент сте имали нужда от антибиотично лечение. Затова е необходимо да сте достатъчно информирани по дадената тема. В тази статия обясняваме какво представляват антибиотиците, най-разпространените сред тях, техните основни странични ефекти и феномена на резистентност. Освен това ще се опитаме да представим възможно най-изчерпателната поредица от насоки, за да можете да избегнете възможните неблагоприятни ефекти, произтичащи от неправилната му употреба.

Историята на едно велико откритие

Случайно откритие, съчетано с изследвания и предприемаческа визия, открива ерата на антибиотиците, които продължават да спасяват милиони животи днес. По-голямата част от големите научни постижения са продукт на колективни усилия. Един от тези случаи е този на пеницилина, лекарство, което променя историята на медицината и което се ражда от обединението на три елемента: съвпадение, проверка на това случайно откритие и мащабно производство с визия за общественото здраве.

Пеницилинът е първият открит антибиотик и все още днес е един от най-широко използваните за борба с бактериални инфекции.

Александър Флеминг е роден в Шотландия през 1881 г. Той се премества в Лондон на 13-годишна възраст и там се обучава за лекар. През 1928 г. Флеминг изучавал грипа. Историята разказва, че той се върнал от ваканция, когато разбрал, че колонии от бактерията Staphylococcus aureus случайно са били заразени със зелена плесен. Той изолира мухъла (Penicillium notatum), култивира го и открива, че произвежда вещество, способно да убива много често срещани бактерии. 

Флеминг публикува изследването си година по-късно, но не успява да изолира пеницилина като терапевтично съединение и през следващото десетилетие изпраща плесента на всеки, който я поиска, с надеждата, че някой друг ще го направи.

В Оксфордския университет немският биохимик Ернст Чейн предлага на своя ръководител Хауърд Флори да се опита да изолира съединението. Екипът, ръководен от Флори успява - на 25 май 1939 г. инжектират осем мишки с вирулентен щам Streptococcus: четири от тях, получили пеницилин, оцеляват.

През август 1940 г. документът, описващ пречистването, производството и експерименталната употреба на пеницилин, е публикуван, а шест месеца по-късно е направен първият тест върху човек, полицай от Оксфорд с тежка инфекция. Пациентът се подобрява, но заради недостигa на лекарството лечението не може да бъде продължено и той умира малко след това.

Следващите пълни тестове с хора са успешни, но избухва Втората световна война и това пречи на британските фармацевтични компании да се впуснат в мащабно производство на пеницилин. Тогава Флори и Чейн пътуват до Съединените щати, за да пробудят интерес у местните власти и фармацевтичните компании за неговото производство. Техните изследователи правят иновации по отношение на производствената техника: дълбоката ферментация прави възможно разработването на огромни количества от лекарството.

През 1945 г. Флеминг, Чейн и Флори печелят Нобелова награда за медицина за началото на ерата на антибиотиците. Близо 75 години по-късно антибиотиците, свързани с пеницилин, остават сред най-широко използваните лекарства, спасявайки милиони животи при лечението на инфекции.

Същност на антибиотиците и кога е нужно да се приемат?

Тези медикаменти се използват за лекуване на инфекции, причинени от бактерии, едноклетъчни микроорганизми, които често причинят заболяване на живите същества. Те са лекарства с голямо значение, днес ги възприемаме като нещо нормално и те имат основна роля за опазване на здравето. Всички ние сме имали нужда от антибиотици в даден момент, но разбираме ли важността им?

Тези видове лекарства действат, като предотвратяват размножаването на бактериите или ги унищожават. Представляват химични съединения, произведени от живи същества, или синтетични производни на естествени вещества, които при ниски концентрации убиват или инхибират растежа на определени класове чувствителни микроби, главно бактерии. Те могат да действат като бактериостатици, ако предотвратяват растежа им, или като бактерициди, ако ги унищожават. Няма еднакви видове антибиотици, има антибиотици от различни класове, предназначени да се борят с различни видове бактерии.

Това, което не много хора знаят, е, че антибиотиците лекуват бактериални заболявания, а не вирусни, тъй като последните се причиняват от вируси, микроорганизми, различни от бактерии.

Познаването на различните микроби и инфекциозните заболявания, действието на лекарствата и разликите между антибиотици и антивирусни средства ще ни ни накара да осъзнаем по-добре значението на рационалната употреба и медицинските причини, които изискват следването на правилно лечение и да не прибягваме до самолечение.

Микробите живеят навсякъде. Можете да намерите микроби във въздуха, храната, растенията, животните, почвата и водата и на почти всяка повърхност, включително тялото ни. Повечето микроби не могат да ни наранят. Нашата имунна система ни предпазва от инфекциозни агенти. Някои микроби обаче са трудни врагове, защото непрекъснато мутират, за да преодолеят защитата на имунната ни система. 

Инфекциозните агенти съществуват в много форми и размери. Категориите са следните:

• Бактерии;
• Вируси;
• Гъбички;
• Протозои;
• Хелминти.

Бактерии

Едноклетъчни организми, които се виждат само под микроскоп. Те са толкова малки, че ако подредите хиляда от тях един до друг, биха могли да се поберат на гумичката на молив. Бактериите са едноклетъчни живи организми, които нямат определено ядро (прокариоти), за разлика от човешките клетки (с ядро, еукариоти). 

Антибиотиците са предназначени за борба с бактерии и нямат ефект върху вирусите. Антибиотиците са сравнително прости органични съединения, убиващи прокариотни клетки.

Не всички бактерии са вредни, а много бактерии, които живеят в тялото ни, са дори полезни. Например Lactobacillus acidophilus, безвредна бактерия, която се намира в червата, помага за смилането на храната, унищожава някои болестотворни организми и осигурява хранителни вещества. 

Когато бактериите съжителстват с хората, те формират част от това, което е известно като микробиота. Има десетки хиляди видове, които са част от тази концепция, по такъв начин, че могат да се разглеждат като още един орган от нашето тяло. Нашите гени (микробиом) предоставят почти петдесет пъти повече генетична информация, отколкото в чисто човешките клетки в телата ни. Съвместното съществуване обикновено е мирно и в организма ни съжителстват както ядрени клетки, така и бактерии.

Много от бактериите, които причиняват заболяване, произвеждат токсини, които са мощни химикали, увреждащи клетките, и ни разболяват. Други бактерии могат директно да нахлуят и да увредят тъканта. Някои инфекции, причинени от бактерии, са: стрептокок в гърлото, туберкулоза, инфекции на пикочните пътища и много други.

Вируси

Вирусите са много по-малки от клетките. Всъщност вирусите са просто капсули, които съдържат генетичен материал. За да се възпроизвеждат, вирусите нахлуват в клетките на тялото, превземайки механизмите, които карат клетките да работят. Клетките гостоприемници обикновено се унищожават по време на този процес. Вирусите растат и се възпроизвеждат само след като са нахлули в живите клетки.

Антивирусни лечения

Ако няма предишна патология или имунната система да е отслабена по друга причина, последствията от вирусна инфекция могат да бъдат леки, както се случва при обикновена настинка. Тялото просто реагира и решава проблема автономно. Наблюдава се седмица на слабост, която обикновено се облекчава със симптоматично лечение (аналгетици).

За борба с по-агресивните вируси, с по-сериозни свързани патологии, има някои антивирусни лекарства. Всяко от тях може да се прилага само за определени видове вируси, тъй като механизмите на действие на всеки вирус са различни.

Вирусите са отговорни за причиняването на много заболявания (СПИН, Ебола, Херпес зостер, COVID-19).

Някои от най-честите вирусни инфекции, които не трябва да се лекуват с антибиотици, са:

• Настинка;
• Грип;
• Морбили;
• Варицела;
• Херпес зостер;
• Възпалено гърло и кашлица;
• Бронхит;
• Вирусен гастроентерит;
• Някои инфекции на синусите;
• Генитален херпес;
• Определени ушни инфекции и др.

Когато антибиотиците се използват неподходящо – тоест за лечение на инфекция от вирусен произход – ефектът, който те произвеждат в тялото ни, е да отслабят нашите бактериални съюзници. С изключение на случаите, при които вирусите и бактериите ни атакуват координирано, употребата на антибиотици при вирусно заболяване се отразява негативно на нашето здраве.

Важно е да знаем, че ако приемаме антибиотик, когато боледуваме от вирусна инфекция, няма да излекуваме вирусната инфекция или да забележим подобрение на симптомите, но е възможно да има и силно контрапродуктивни ефекти (ефекти, които са противоположни на това, което трябва да се постигне):

• Развива се антибиотична резистентност;
• Те не пречат на вируса да бъде разпространен;
• Могат да причинят нежелани реакции;
• Някои антибиотици могат да променят чревната флора и да понижат силата на имунната ни система. 

По същия начин също е вредно да се променя предписаната доза, тъй като в допълнение към предишните ефекти може да се причини токсичност. Това е приложимо за всички видове лекарства, не само за антибиотици. Важно е да следвате препоръките на листовката и инструкциите на лекаря, когато ги приемате.

Най-често срещаните антибиотици

Не всеки антибиотик може да помогне за лечение на всякакви бактериални заболявания. Това е така, защото, както споменахме, всеки вид бактерии има специфични характеристики и поради тази причина се нуждае от специфичен антибиотик.

Антибиотиците са групирани в класове въз основа на техните свойства, химична структура, спектър на действие и вида на бактериите, срещу които се борят.

Една от най-известните класификации е класификацията въз основа на спектъра на действие, в този смисъл можем да разграничим два вида антибиотици:

• Широк спектър: антибиотици, които действат върху много различни видове бактерии;
• Тесен спектър: антибиотици, които действат върху намалена група бактериални видове.

Антибиотиците могат да бъдат разделени на групи със сходни характеристики. Всяка група може да включва естествени лекарства (те се срещат в природата) или полусинтетични (на базата на определен антибиотик, химичният му състав е модифициран, за да се подобрят свойствата му). По-долу изброяваме основните групи и най-често срещаните антибиотици, включени във всяка от тях:

Защо се създава антибиотична резистентност?

Антибиотичната резистентност възниква, когато една бактерия се промени, за да се защитава срещу антибиотика, което го кара частично или напълно да загуби своята ефективност. Когато това се случи, тази бактерия, която е способна да преживее лечението със специфичен антибиотик, може да се размножи и да зарази други хора, предавайки своите свойства.

Някои микроби, които преди са реагирали добре на антибиотици, стават все по-устойчиви на този вид лекарства. Това може да причини по-сериозни инфекции, като пневмококови инфекции (пневмония, ушни инфекции, инфекции на синусите, менингит), кожни инфекции и туберкулоза.

Какви фактори допринасят за това една батерия да стане резистентна към антибиотик?

Главно злоупотребата с този вид лекарства, когато тези лекарства се използват, без това да е необходимо, и по-специално неправилно поведение, като незавършване на лечението или самолечение с антибиотици за заболявания, причинени от вируси (например настинка или грип). 

Антибиотиците са едно от големите постижения в медицината. Но злоупотребата с антибиотици е довела до развитието на резистентни бактерии, които са по-трудни за лечение.

Когато специалистът предпише курс от антибиотици за определен брой дни, е важно да го завършим. Ако не го направим, има по-голям шанс бактерията да "оцелее" и да се "научи" как да се защитава от агента, който я е атакувал (антибиотик).

Болестите, причинени от бактерии, които са станали резистентни, са много трудни за лечение и могат да бъдат много сериозни. Всяка година в Европа умират 33 000 души в резултат на патологии, причинени от бактерии, резистентни на антибиотици. Световната здравна организация посочва, че антибиотичната резистентност е един от най-тревожните глобални здравни проблеми и подчертава необходимостта от преосмисляне на начина, по който се предписват и използват тези видове лекарства.

Какви странични ефекти могат да имат антибиотиците?

Антибиотиците спасяват много животи и е изключително важно да се прилагат за лечение на бактериални инфекции. Въпреки това самолечението с тях е практика, която има сериозни негативни последици, тъй като, освен че генерира резистентност, ненужно ни излага на някои странични ефекти, които някои антибиотични лекарства могат да причинят, като например:

Замаяност и гадене

Гаденето е много често, когато приемате антибиотици, и обикновено е краткотрайно. Най-добре е да се опитате да го предотвратите, за да не Ви пречи да работите или да продължите с нормалната си дейност. За целта винаги приемайте антибиотиците, като следвате препоръките на лекаря или във всеки случай, насоките в листовката.

Също така се опитайте да не ядете тежки храни или да ядете много. Не пропускайте хранения, защото това е контрапродуктивно за стомаха. Препоръчва се да не ядете преработени или пържени храни, а по-скоро естествени и богати на протеини храни. Опитайте се да пиете вода често между храненията.

Ако гаденето вече се е появило, се препоръчва да си починете, като си легнете, защото така ще улесните храносмилането. За да облекчите този страничен ефект, можете да прибягвате до природни средства като джинджифил, а също и инфузия или листа на мента.

Алергични реакции с различна тежест

Известни също като реакции на свръхчувствителност. Те са необичаен отговор, който се получава от взаимодействието между антибиотика и нашата имунна система. 

Бета-лактамните антибиотици са най-старата и най-многобройната група, включваща множество често използвани антибиотици, включително всички пеницилини (амоксицилинът е най-често предписваният) и цефалоспорини.

От практическа гледна точка и в зависимост от времето, изминало от приема на антибиотика до появата на първите симптоми, алергичните реакции се класифицират в две големи групи: мигновени и с късна проява. Незабавните алергични реакции се появяват в рамките на един час след приложението на антибиотика и техните най-чести клинични прояви са уртикария, придружена или не от ангиоедем (преходен оток без много ясни граници в областта на подкожието), и анафилаксия или генерализиран алергичен шок.

Обрив

Ако е свързан с други прояви на алергия, трябва да спрете приема на антибиотика и да се консултирате с Вашия лекар. Кожният обрив, който се появява при алергия от антибиотик, напомня опарване от коприва. Пъпките се съпровождат с локално повишаване на температурата, със сърбеж и зачервяване. 

Ако е друг вид обрив, разберете дали може да се дължи на друга причина или можете да го успокоите с хладни компреси или прием на антихистамин, въпреки че винаги се препоръчва консултация с лекар.

Алергичните реакции с късна проява се отключват поне един час след приложението на антибиотика. Те обикновено се появяват 24-48 часа след началото на лечението, въпреки че могат да се появят и по-късно, дори дни след началото на лечението. При този тип реакция е по-трудно да се установи причинно-следствена връзка между приема на антибиотика и развитието на реакцията. 

Кожата е органът, който е най-често засегнат, въпреки че всеки друг орган също може да бъде засегнат. Кожни лезии: копривна треска (надигнати сърбящи подутини), подуване на клепачите или устните (ангиоедем), сърбеж без видими лезии или обриви, подобни на тези, които се появяват при морбили или варицела. Много по-рядко могат да възникнат тежки забавени кожни реакции, обикновено включени в общия термин токсикодермии, с появата на булозни или пустуларни лезии (лезии по кожата с натрупване на гной), които, когато отзвучат, обикновено предизвикват десквамация (отлюспване, отнемане на най-горния рогов слой на кожата).

Анафилаксия

Генерализирани реакции с бързо начало след приема на антибиотика, с появата на палмарно-плантарен сърбеж, еритема, зачервяване на конюнктивата, усещане за задушаване, повръщане, диария, световъртеж и дори загуба на съзнание.

Органоспецифични реакции

По-рядка е появата на този тип имуноалергични реакции, дължащи се на антибиотици, като хепатит (който засяга черния дроб) или нефрит (който засяга бъбреците).

Може ли да сме алергични към всички антибиотици?

Не, обикновено сме алергични само към една група антибиотици и понасяме без проблеми останалите несвързани групи. Това, което се случва с известна честота, е, че пациентът представя реакции срещу няколко антибиотика от една и съща група, например пеницилин, амоксицилин и клоксацилин, антибиотици, които, макар и различни, принадлежат към групата на бета-лактамите. Много рядко някои пациенти имат алергични реакции към повече от една група антибиотици, обикновено две групи, но никога към всички.

Важно е да се изследва всяка подозирана алергия към антибиотици, тъй като по-малко от 30% от пациентите, първоначално класифицирани като неалергични, всъщност са алергични. Диагностичното изследване е сложно и крие риск, така че се извършва само в алергологични клиники. Базира се на извършване на кожни тестове, тестове за контролирана експозиция и в някои случаи, на специфичен анализ.

Незабавното управление на алергичните реакции включва прилагане на лечение, както и спиране и избягване на антибиотична група, причина за алергията.

Десенсибилизацията (терапия, която лекува и предотвратява алергията, действайки върху имунната система) позволява на пациента да му бъде приложен антибиотикът, към който е алергичен, когато няма друга алтернатива с еквивалентна ефикасност.

Антибиотиците променят микробиотата и могат да причинят:

Умора

Обикновено се посочва, че антибиотиците могат да причинят умора или сънливост като общи симптоми при консумацията им, но пряката причина не са лекарствата, а инфекцията, която лекуваме с тях. Но това може да се дължи на разрушаването на чревната микробиота, тъй като това пречи на тялото Ви да абсорбира определени хранителни вещества в червата.

Диария

Антибиотичната диария е друг от най-често срещаните странични ефекти на антибиотиците. Тя се дължи главно на разрушаването на естествената бактериална флора на червата, което засяга храносмилането в този момент. В допълнение, това засяга и имунната ни система, и способността да абсорбираме някои хранителни вещества в червата, което може да причини спомената по-горе умора или симптоми на липса на витамини.

Гъбични инфекции

Кандидоза или вагинални гъбички, обикновено се появяват в края на или след антибиотично лечение, тъй като антибиотиците причиняват намаляване на вагиналната бактериална флора. Те се проявяват със сърбеж във влагалищната област и лесно се лекуват с лекарства, предписани от лекар, така че не се колебайте да се консултирате със специалист, ако това Ви се случи. Най-доброто решение е да приемате пробиотици за регенериране на флората.

Киселото мляко е най-известният пробиотик, но също и чаена гъба, ферментирала чаена напитка, която има и други допълнителни предимства. Друг пробиотик е кефирът, с ефекти, подобни на киселото мляко, който също съдържа други хранителни вещества и по-голямо разнообразие от микроорганизми. Друг вариант е да приемате пробиотични лекарства или хранителни добавки.

Инфекция с бактерия Clostridium difficile

Тя може да увреди дебелото черво и дори да причини смърт.

Насоки за добро използване на антибиотиците

Правилното използване на най-разпространените антибиотици е важно за грижата както за собственото здраве, така и за това на обществото. Поради тази причина бихме искали да Ви дадем някои общи насоки, за да предотвратите възникването на проблеми като тези, описани по-горе. Важно е да вземете под внимание следните неща:

• Следвайте инструкциите на лекаря по отношение на дозата, броя на приемите и продължителността на лечението. Много хора спират приема на антибиотика, когато видят, че симптомите на заболяването отшумяват, но това е грешка;
• Ако в края на лечението имате останал антибиотик, никога не го изхвърляйте в канализацията или в кофата за боклук, защото фармацевтичните отпадъци, попадайки в почвата и водата, могат да доведат до биоакумулация и отрицателно въздействие върху екосистемата. Освен водните обитатели и животните, хората също са изложени на негативни последици, които биха могли да повлияят на здравето на човечеството. Ако остатъци от антибиотици попаднат в тялото ни, антимикробната резистентност също се увеличава. Затова се препоръчва да бъдат занесени до най-близката аптека;
• Препоръчително да не пушите и да не пиете алкохол по време на лечението с антибиотици, да не се излагате прекалено много на слънце, защото е възможно да се наблюдава фотосенсибилизация – повишена чувствителност към слънчеви лъчи. На открита кожа се появяват мехурчета.

Винаги приемайте лекарството с вода.

Ако получите някаква нежелана реакция по време на лечението, незабавно отидете в медицински център.

Тези препоръки се отнасят и за домашни любимци, на които никога не трябва да се дават антибиотици, които не са предписани от ветеринарен лекар.

Естествени антибиотици: вярно ли е, че съществуват?

Традиционно продуктите от естествен произход се използват за лечение на някои заболявания. Ето защо може да се допусне, че те могат да се използват за защита на тялото от инфекции.

Растения, плодове и зеленчуци отдавна се използват като „естествени антибиотици“. Има продукти от естествен произход с вещества, които убиват или спират размножаването или растежа на бактериите. Отличават със способността си да се борят с болестотворните бактерии. Някои примери са:

Чесън

Тази храна, толкова често срещана в нашите ястия, се счита от мнозина за един от „естествените антибиотици“. Алилсулфидът, който съдържа, е способен да убива бактерии, гъбички и вируси. Най-хубавото е, че го прави, без да засяга чревната микробиота.

Лук

Друга от кухненските звезди, която също може да се бори с бактериални инфекции. По-конкретно, той е ефективен при контролиране на тези, които засягат дихателните пътища и кожата.

Джинджифил

Това растение привлича вниманието не само със своя особен вкус. Оказва се, че той е полезен срещу бактериите, причиняващи гастрит. Може също да помогне в борбата с храносмилателните и респираторни инфекции.

Ехинацея

Това е растение с фармакологична активност срещу бактерии, гъбички и вируси. В допълнение, някои сортове могат да стимулират имунната система, като по този начин укрепват защитата срещу инфекции.

Прополис

Това е вещество, произведено от пчелите. Той действа като естествен "цимент" за тези животни, но също така помага за предотвратяване на инфекции в кошера. Поради тази причина хората се възползват от неговите антибактериални, антивирусни, противогъбични и антипротозойни качества.

Мед

Благодарение на своите антисептични, отхрачващи, ободряващи и лечебни свойства се счита за продукт с антибиотично действие. В допълнение, често се използва локално за заздравяване на рани по кожата.

Розмарин

То е едно от най-използваните растения сред естествените антибиотици при инфекции. Като инфузия може да се бори с микроби, които засягат дихателните пътища и червата.

Женско биле

Приготвя се като запарка от стъблата на растението. Има противовъзпалителен ефект, когато става въпрос за облекчаване на задръстванията и отпускане на мускулите. Освен това е известно, че е ефективен антиоксидант.

В обобщение, както видяхте в тази статия, антибиотиците са необходими лекарства, които спасяват много животи по света, но ние трябва да бъдем отговорни по отношение на употребата им, за да не излагаме на риск нашето здраве и това на останалите хора.

Антибиотичната резистентност е глобален проблем за общественото здраве и е наша отговорност да използваме правилно този тип лекарства.

За да подействат антибиотиците, помнете, че:

1. Не трябва да ги приемате без рецепта, неправилната употреба може да направи бактериите устойчиви на бъдещи лечения;
2. Те не са ефективни срещу настинка, грип или друг вирус, антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции и не облекчават болката или треската при вирусна инфекция;
3. Не приемайте антибиотици от предишни лечения, нито ги давайте на други хора;
4. Следвайте следните съвети:

• НЕ се самодиагностицирайте;
• НЕ искайте от фармацевта да Ви отпусне антибиотик без рецепта;
• НЕ пропускайте никакви дози;
• НЕ спирайте лечението по-рано от указаното, дори ако симптомите изчезнат.