Малък мозък – каква е неговата роля?

Малък мозък – каква е неговата функция?

Макар че строежът на мозъка е много сложен и той се състои от милиарди нервни клетки, основната му анатомия е лесна за разбиране. Една част на мозъка – малкият мозък – участва практически във всички движения. Тази част на мозъка помага на човека да се движи, да хвърля топка или да се разхожда из стаята.

Проблемите с малкия мозък се срещат рядко и основно са свързани с трудностите в движението и координацията. В тази статия ще разгледаме накратко анатомията, функциите и разстройствата в малкия мозък. Също така ще Ви предложим съвети за съхраняване здравето на мозъка.

Анатомия на главния мозък

Накратко, мозъкът се разделя на главен мозък, ствол на мозъка и малък мозък.

Малкият мозък е област, която се намира отзад и отдолу под мозъка.

Главният мозък е част от мозъка, която участва в по-високите нива на мислене и сложните действия. Четири части или секции съставят мозъка. Всяка част изпълнява определена работа.

Четирите части на мозъка

Всяка част е наименувана по разположението си отпред и отгоре на мозъка. Предната (челната) част е свързана с най-високите нива на човешкото мислене и поведение като планирането, разсъждаването, вземането на решения, управлението чрез импулси на вниманието.

Теменната част на мозъка се намира на върха на мозъка и зад челната част. Тази част отговаря за възприятието на сензорната информация. Включително отговаря и за осъзнаване положението ни в обкръжаващата ни среда.

Слепоочната част се намира на ниската част на мозъка. Тази част е свързана с визуалната памет, езика и емоциите.

Накрая, тилната част – намира се в задната част на мозъка. Тилната част обработва това, което виждаме.

Мозъчен ствол и малък мозък

Освен главния мозък, другите части на мозъка са малкият мозък и мозъчният ствол.

Стволът на мозъка управлява жизненоважни функции като дишането, кръвообращението, съня, храносмилането и преглъщането. Това са непроизволни функции, които се контролират от вегетативната нервна система. Мозъчният ствол също така контролира рефлексите.

Ролята на малкия мозък

Малкият мозък е област, която се намира на задната и долната част на мозъка и зад мозъчния ствол. Малкият мозък има няколко роли, свързани с движението и координацията, които включват:

• Координация на движенията. Повечето движения на тялото изискват координация на няколко групи мускули. Малкият мозък координира движенията на мускулите така, че тялото да може да се движи плавно.
• Поддържане на баланса. Малкият мозък има специални сензори, които отчитат нарушения в баланса и движенията. След това той изпраща сигнали за тялото за регулиране и преместване.
• Зрение. Малкият мозък отговаря за координацията на движението на очите.
• Моторно обучение. Помага на организма да изучава движенията, които изискват практика и тънко регулиране. Например малкият мозък играе определяща роля в изучаването на движенията, необходими за карането на колело.
• Други функции: изследователите предполагат, че малкият мозък играе определена роля в мисленето, включително в мислите, свързани с езика и настроението. Тези функции все още не са добре разбираеми.

Нарушения в малкия мозък

Най-разпространените признаци за разстройства в малкия мозък са свързани с нарушенията в контрола на мускулите. Това е свързано с това, че малкият мозък контролира баланса и произволните движения.

Симптомите или признаците включват:

• Липса на контрол и координация на мускулите;
• Трудност при ходене;
• Неразбираема реч или затруднен говор;
• Анормални движения на очите;
• Главоболия.

Има много нарушения в малкия мозък, включително инсулти, мозъчни кръвоизливи, токсини, генетични пороци в развитието, инфекции и рак. Някои от тях са описано по-долу.

Атаксия

Атаксия е загуба на координация на мускулите и контрол заради проблеми с малкия мозък. Основното заболяване като вирус или рак на главния мозък може да предизвика симптоми.

Загубата на координация често е първият признак за атаксия и обикновено след това се появяват затруднения в говора.

Другите симптоми включват размито зрение, затруднено преглъщане, умора, трудности с точното контролиране на мускулите и промени в настроението или мисленето.

Има няколко нарушения, които предизвикват симптомите на атаксия:

• Гени
• Отравяне, увреждащо мозъка
• Инсулт
• Рак
• Увреждане на главата
• Множествена склероза
• Церебрална парализа
• Някои вирусни инфекции.

В някои случаи атаксията е обратима, когато се лекува основната причина. В другите случаи атаксията преминава от само себе си.

Нарушения при атаксия

Разстройствата, свързани с атаксията, са група дегенеративни разстройства, които се определят като генетични или спорадични.

Генетичната или наследствената атаксия се предизвиква от генетична мутация. Има няколко различни мутации и типове наследствена атаксия. Тези разстройства се срещат рядко, а най-разпространеният тип е атаксия на Фридрайх – засяга 1 от 50 000 човека.

Диагностиката се провежда след обширни тестове и елиминиране на другите причини, генетичните тестове може да идентифицират тази патология, която обикновено се появява в детството.

Спорадичната атаксия е група дегенеративни разстройства на движенията, за които няма доказана наследственост. Липсата на координация по принцип е първият симптом и много хора развиват трудности с говора.

Спорадичната атаксия обикновено прогресира бавно и може да се развие в системна атрофия. Това състояние има симптоми като припадъци, проблеми с честотата на сърдечните съкращения, еректилна дисфункция и загуба на контрол над пикочния мехур.

Тези нарушения обикновено се влошават с времето. Няма никакво конкретно лечение, за да се облекчи или спре симптоматиката на разстройствата, с изключение на случаите на атаксия, където причината е дефицитът на витамин Е.

Има много устройства, които помагат за движенията, говора и точното мускулно контролиране.

Атаксия, предизвикана от токсини

Малкият мозък е уязвим за много отрови, включително за алкохола и някои лекарства, отпускани с рецепта. Тези отрови увреждат нервните клетки в малкия мозък, което води до атаксия. Следните токсини са свързани с атаксия:

• Алкохол;
• Препарати, особено барбитурати и бензодиазепини;
• Тежки метали като живак и олово;
• Разтворители като такива за бои.

Лечението и очакваното оздравяване зависят от въвлечения токсин и увреждането на мозъка.

Атаксия, предизвикана от вирус

Вирус може да предизвика атаксия. Това разстройство се нарича остра атаксия на малкия мозък и най-често поразява децата. Знаем, че вирусът на варицела като рядко усложнение предизвиква атаксия.

Другите вируси, свързани с това състояние, са Коксаки вирус, Вирус на Епщайн-Бар и ХИВ. Лаймската болест, предизвикана от бактерии, също е свързана с това заболяване.

За атаксията, причинена от вирус, няма лечение, обикновено изчезва няколко месеца след като вирусната инфекция премине.

Атаксия, предизвикана от инсулт

Инсултът, който е или тромб, или кръвоизлив в мозъка, може да повлияе върху всяка част на мозъка. Малкият мозък е по-малко разпространено място за инсулт, отколкото главния мозък.

Тромбът или кръвоизливът в малкия мозък може да предизвикат атаксия, главоболие, световъртеж, гаден и повръщане.

Лечението на инсулт може да разреши атаксията. Професионалната физиотерапия може да помогне в справянето с постоянни увреждания.

Тумор на малкия мозък

Туморите са анормални клетки, които могат да растат в мозъка. Тези тумори могат да започнат развитието си в мозъка или да мигрират от друга част на тялото. Тези тумори може да са доброкачествени, когато не се разпространяват по тялото. Злокачествените растат и се разпространяват и се наричат рак.

Симптоми за тумор в малкия мозък са:

• Главоболия;
• Повръщане без гадене;
• Трудно ходене;
• Липса на координация.

Диагностиката и лечението ще варират в зависимост от възрастта, здравето, протичането на болестта и други фактори.

Да запазим малкия си мозък здрав

Съхранението на общото състояние на здравето на главния мозък е най-добрият начин да избегнем увреждане на малкия мозък. Намаленият риск от инсулт, черепно-мозъчна травма и въздействието на отровите може да помогне в избягването на някои форми на атаксия. Как?

• Спрете цигарите. Пушенето увеличава риска от инсулт заради сгъстяването на кръвта и повишаването на артериалното налягане.
• Ограничете употребата на алкохол. Голямото количество алкохол може да увреди малкия мозък. Алкохолът също повишава кръвното, което увеличава вероятността от развитие на инсулт.
• Бъдете физически активни. Регулярната физическа активност е полезна за сърцето и кръвоносните съдове и понижава риска от инсулт. Центровете за контрол и профилактика на болестите препоръчват 2.5 часа упражнения на седмица.
• Защитете главата си. Носенето на каски, шлемове и премахването на опасностите, свързани с безопасността в домашни условия намаляват рисовете от получаване на травма на главата и главния мозък. Хората трябва да предприемат мерки за предотвратяване на падания. Родителите трябва да са сигурни, че децата им нямат достъп до тераси, балкони и пожарни входове.
• Избягвайте оловото. То вече не се използва в новите домове, но в старите може да има тръби и бои с олово. Домът Ви трябва да се почиства от прах, който може да съдържа олово, не позволявайте на децата да си играят с пръст.