Как да се справим с емоционалното хранене?

Омагьосаният кръг от преяждане, самообвинение, отслабване, лишаване е познат на много хора. Това е път, по който много хора минават, докато стигнат до онова балансирано хранене, което удовлетворява и не позволява преяждане и качване на излишни килограми. Защо някои хора не намират този път, а се люшкат между желанието за храна, забраните, ограниченията, съвестта и надделяването на желанието за „поглъщане” на храна (много често не сме гладни, когато се храним)?

Какво представлява емоционалното хранене?

Храната е дълбоко свързана с емоциите, които изпитваме ежедневно. Например почти винаги, когато нямаме енергия, уморени сме, раздразнени сме, се опитваме да преборим емоциите си чрез храна. Много често посягаме към храната (и често не към полезната такава) като първи източник на енергия и утеха, за който се сещаме. Всъщност енергия може да ни липсва по много причини: недоспиване, недостатъчна хидратация, физическа умора, претрениране, липса на слънчева светлина, стрес, психически дисбаланс.

Как да противодействаме на емоционалното хранене?

• Пийте достатъчно количество вода през деня, през летния сезон нуждите могат да достигнат до 3 литра
• Изпийте чаша вода, когато искате да хапнете нещо, а всъщност не сте гладни
• Спете достатъчно: по време на фазите на съня тялото не бездейства, а отделя важния хормон на растежа и извършва други възстановителни процеси, които ни помагат да бъдем бодри и да не посягаме към вредна храна.
• Когато въпреки обилното хранене преди 1 час искате да хапнете още нещо, замислете се за това, че желанието се контролира точно от Вас, а Вие не искате да причинявате на тялото си преяждане, тежест, подуване, качване на килограми вследствие на психически дисбаланс.
• Лишаващите диети често ни водят към емоционален глад. Защо? Защото когато много дълго време се лишаваме (а всъщност не сме осъзнали, че правим за тялото си и за себе си нещо хубаво), умът започва да се бунтува, а тялото започва да иска много шоколад или много чипс например. Хранителните режими, които са така популярни напоследък, всъщност не са много различни от диетите – те ни лишават от нещо. Но разликата е, че при тях трябва да осъзнаем, че шоколадът например трябва да се приема в малки количества, че прекаляването с въглехидрати и липсата на движение няма как да не доведе до покачване на килограми. Тогава емоционалният глад би бил овладян, защото първо трябва да осъзнаем защо точно трябва да избягваме някои неща и защо думата „лишение” е грешна дума.

Как емоциите ни карат да преяждаме?

Често тъжни и стресови ситуации ни карат да преяждаме. Разбира се, ако това се случва рядко, тялото не е изложено на такъв стрес. Но ако преяждаме ежедневно, защото се чувстваме тъжни, самотни, изоставени, депресирани, неуспешни, правим наистина лоша услуга на собственото си тяло. Ефектът не е само в натрупване на килограми, но и в дисбаланс на основни органи и системи. Тялото ни се нуждае от качествена храна, от много витамини, минерали и антиоксиданти, но за съжаление, когато сме под въздействие на емоциите, посягаме към антинутриентите – храните без хранително съдържание.

Затова когато се чувствате емоционално нестабилни, най-доброто решение е – потърсете съвета и подкрепата на близък човек. Храната няма да реши проблема, а дори ще го направи по-дълбок, защото след преяждането започва самообвинението.

Медитация и йога срещу емоционалния глад

По-стар от 2 хил. години, методът на йога откри своя нов възход през 21 век. Какво прави йога и непременно съпътстващата я медитация толкова важна за овладяване на емоционалното хранене? Отговорът всъщност е много прост и това е, че йога ни кара да се вглъбим обратно в себе си. Да спрем часовника на забързаното ежедневие и да овладеем чувствата и емоциите си. Методът не е само физически, а и духовен, което го прави невероятно средство за свързване на тялото с духа – нещо, което сме спрели да правим заради стреса. Редовното практикуване на йога успокоява духа, засилва тялото и връзката между тях, то стабилизира умствената устойчивост. А това е гаранция, че няма да посягаме към храна, когато не сме гладни.