Какво представлява и как да се предпазим от метаболитен синдром?
Една от особеностите сред съвременните професии е ниско активният начин на живот. Именно този фактор, а също и увеличаването на въглехидратната храна водят до постепенни хормонални изменения в човешкия организъм: клетките стават малко чувствителни към хормона инсулин и усвояват лошо глюкозата. Това нарушение, което се проявява под формата на захарен диабет, хипертония, затлъстяване, исхемична болест на сърцето, е получило названието "метаболитен синдром“. От него страдат от 10 до 25% от хората след 30 годишна възраст (по-често се диагностицира при мъжете).
Метаболитен синдром – какво е това?
Медицината определя това заболяване не като самостоятелно заболяване, а като комплекс от нарушения, които се случват в организма под въздействието на определени фактори.
Накрая клетките спират да усвояват нормално един от хормоните – инсулин, което води до прекалено много глюкоза в организма. Именно инсулинът отговаря за доставянето и вътре в клетките.
Вследствие на това в организма:
- Се увеличават мастните отлагания
- Се повишава артериалното налягане
- Се нарушава работата на сърцето
- Се развива захарен диабет 2 тип.
През първия етап от развитието повечето хора не отдават значение на тревожните симптоми. Но впоследствие те може да имат катастрофални последици: сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, атеросклероза, еректилна дисфункция, инсулт и други.
Кои са симптомите на метаболитния синдром?
Едно от очевидните изменения, които се отразяват върху външния вид на човека, е абдоминалното затлъстяване – натрупване на мазнини по корема и раменете. Ако Вие сте забелязали да Ви расте "бирено коремче“ – това може да не е просто признак на неправилно хранене, а начало на сериозно сърдечно-съдово или ендокринно заболяване. Увеличаването на талията (при мъжете да е повече от 94 см, при жените – повече от 80 см) заедно с отоци, промени в оттенъка на кожата, поява на стрии, е повод да се срещнете с лекаря си.
Сред косвените външни признаци е появата на червени петна по шията и гърдите. Това е симптом за съдов спазъм заради повишен обем на инсулин. Артериалното налягане може да превишава нормата от 130/85 мм.рт.ст.
Очевидните промени в организма се отразяват в изследванията. В лабораториите броят на триглицеридите, липопротеините, холестерола, е далече от нормата. Повишава се нивото на глюкозата, диагностицира се толерантност към глюкозата и други нарушения в обмена на липидите и въглехидратите.
На ниво усещане се появяват следните симптоми на метаболитен синдром:
- Сухота в устата
- Гадене, световъртеж
- Болки в сърцето и главоболия
- Болки в костите
- Голяма умора
- Потене
- Нарушено зрение
- Запеци
- Учестено сърцебиене.
Настъпват и психични промени: когато човек е гладен, става раздразнителен и дори агресивен, настроението му се влошава.
Причини за възникване на метаболитен синдром
- Не много активният начин на живот най-често се отразява отрицателно върху обмяната на веществата. Мазнините се усвояват по-лошо, натрупват се в тялото и блокират движението на глюкозата;
- Привързаността към храната с много въглехидрати и мазнини предизвиква затлъстяване. В организма се натрупва прекалено голям обем глюкоза и мастни киселини;
- Нискокалоричните диети са другата крайност, която води до усилено отлагане на мазнини. Използвайки на ден не повече от 300 ккал, човек създава за организма си сериозно изпитание;
- Стресът е способен значително да промени дейността на нервите в различните органи, да наруши произвеждането на хормони;
- Ендокринните нарушения се появяват с натрупването на мастна тъкан, която произвежда вещества, заради които чувствителността на клетките към инсулина се понижава;
- Артериалната хипертония и промените в кръвообращението на периферните съдове също имат аналогично действие;
- Приемът на определени лекарствени средства има същия ефект. Това са някои видове хормони, перорални контрацептиви. Отрицателно влияят върху организма и много високите дози инсулин при погрешна терапия на захарен диабет;
- Генетичната предразположеност към понижена инсулинова чувствителност се наблюдава при някои хора. Причината е в мутацията на гена, отговарящ за възпрепятстване развитието на метаболитен синдром.
Метаболитен синдром при жените
Най-често метаболитният синдром се появява при жените в периода на менопаузата: след 50 годишна възраст вероятността да се окажат сред заболелите от тази патология расте с 5 пъти повече. Сред усложненията са поликистоза на яйчниците и други нарушения в работата им. Наблюдават се и отклонения в работата на сърдечно-съдовата система, особено хипертония и атеросклероза.
Често рисков фактор за метаболитен синдром при женската част от човечеството са старческите хормонални промени, в частност, прекалено високото синтезиране на тестостерон, което води до трупане на мазнини.
Метаболитен синдром при мъжете
Почти при 30% от мъжете над 40 годишна възраст има наличие на симптоми на метаболитния синдром. Мъжки причини за развитието на това заболяване са ниската активност в начина на живот, увеличаване на порциите храна и алкохол. Освен това мъжете рядко обръщат внимание на талията си и по този начин игнорират профилактиката на затлъстяването.
При увеличаване на теглото и обема на мастна тъкан в организма на мъжете, протичат негативни промени:
- Намалява тестостеронът, което се отразява върху половите функции;
- Развива се атеросклероза, която може да предизвика инсулт и инфаркт;
- Наблюдават се исхемични увреждания на главния мозък и сърцето;
- Задстомашната жлеза се изтощава – появяват се признаците на захарен диабет.
Метаболитен синдром при деца и юноши
При юношите метаболитният синдром често се наблюдава на фона на проблемите с обменните процеси, които провокират затлъстяване. При новородените като причина може да се диагностицира гестационен диабет.
Сред типичните причини за развитие на болестта при децата са:
- Раждането с ниско тегло;
- Неправилното кърмене и хранене след това;
- Ниските нива на физическа активност;
- Генетична предразположеност.
В краен случай може да се развие хипертрофия на лявата камера на сърцето, ендотелна дисфункция, появяват се проблеми с извеждането на водата от организма и работата на бъбреците.
Диагностика на метаболитния синдром
Важна роля при диагностицирането играят лабораторните изследвания на кръвта. Диагнозата се поставя най-често от ендокринолог, но може да е необходима помощ от кардиолог, диетолог и терапевт.
Комплексно изследванията се допълват с:
- Денонощно следене на артериалното налягане
- Дуплексно сканиране на брахиоцефалните артерии
- Различни видове електрокардиограми
- Ултразвук на сърцето и съдовете
- Кардиоритмография, кардиоскрининг и други.
Лечение на метаболитния синдром
Медикаментозно лечение
Лекарствената терапия въздейства върху механизмите на усвояване от организма на инсулин, като подобрява действието им. Изхождайки от индивидуалното развитие на болестта се назначават:
- Хиполипидемични препарати
- Препарати за понижаване на инсулинорезистентността
- Лекарства за повишаване на инсулиновата чувствителност
- Средства за нормализация на обменните процеси и налягането в артериите
- Витамини.
Хирургично лечение
Най-често оперативна намеса изискват усложненията в крайните стадии. В частност, лечението на затлъстяването в редица случаи (когато не е възможно да се намали телесното тегло с традиционните методи) се провежда по хирургичен път. Захарният диабет се лекува с методите на метаболитната хирургия (операция на стомаха, билиопанкреатично шънтиране). Може да се наложи и помощ от кардиохирург (при проблеми със сърцето) и съдов хирург.
Профилактика на метаболитния синдром
Хранене
При метаболитен синдром диетата играе една от решаващите роли, затова индивидуалната консултация с диетолог е задължителна. Най-разпространените препоръки са: до определен минимум да се понижи употребата на мазнини и въглехидрати, при това да се поддържа дневната норма на калории. Ниско въглехидратната диета се допълва със специален режим на прием на храната – храненията трябва да са 4-5 на ден, по малко.
Начин на живот
Лечението и профилактиката на метаболитен синдром се състои в поддържането на физическата активност. Тренировките в спортната зала, заниманията с физически упражнения вкъщи, бягането, плуването, карането на велосипед – тези натоварвания се дозират строго по препоръки на специалисти и с отчитане на индивидуалните особености на развитието на патологията. Строго се забранява употребата на алкохол и тютюневи изделия.