Анорексия и булимия: как да разпознаем хранителните нарушения?

Какво представляват анорексията и булимията и каква е разликата между тях?

За вкусната храна можем да говорим с часове. Темата за диетите също е една от топ-темите сред дамите. А преяждането или недохранването се обсъжда рядко. Между другото, тези сериозни разстройства в храненето са включени в Международната класификация на болестите. Анорексия, булимия – това са думи, познати на много жени, но малко се знае за самите заболявания.

Нервна анорексия

Най-често се среща в подрастваща възраст, предимно при момичетата. Според експертите мъжете страдат от това разстройство в 5-10% от случаите. Роднините може дълго да не забелязват, че с близкия им се случва нещо. Той просто се топи пред очите им, но само когато съвсем заприлича на "пръчка“, околните разбират, че не могат да си спомнят кога за последно са го виждали да се храни. Също така се споменават и странностите при избора на храна.

Симптоми:

1. Загубата на тегло се постига с ограничаване общото количество приета храна. Освен това може да се прибавят и предизвикване на повръщане, слабителни и диуретични средства и прекалено изнурителни физически претоварвания.
2. Огромен страх от напълняване, дори и реално теглото им да е под нормата. Така се формира отказът да се поддържа масата на тялото на минималното ниво за възрастта.
3. Промяна във възприемането на собственото тегло или форма на тялото, зависимост от самооценката по тези критерии, а също и отричането на факта, че телесната им маса е ненормално ниска. Даже и да е останало кожа и кости, момичето все пак си мисли, че дупето му е огромно и че трябва да отслабне в корема. Загубата на тегло се смята за победа на волята, а увеличаването на теглото – за загуба на контрол.
4. При подрастващите момичета анорексията повлича със себе си по-късна поява на менструация, а при жените в периода на полова зрялост може да се наблюдава аменорея (липса на повече от три поредни менструации).

С какво е опасна анорексията?

Все още никой не е виждал смеещи се и весели анорексички, защото промените, които се случват в организма им на биохимично ниво, водят до влошаване на настроението, раздразнителност, безсъние, понижен сексуален интерес. Всичко това може да прерасне в сериозна депресия. Колкото и да звучи парадоксално, жените, които страдат от анорексия, понякога са склонни към колекциониране на кулинарни рецепти и към запасяване с храна. Също така може да се чувстват неловко, когато изпитат нужда от храна около другите хора.

Защо правят това?

Причините, заради които хората достигат до това състояние, са предимно следните:

• Жертва в името на семейството. В този случай анорексията възниква в момента, когато семейството, по-точно родителите преживяват криза. Тогава подрастващият/-щата става обект на голямо внимание и грижа за родителите, което ги сплотява и не позволява семейството да се разпадне.
• Вторична изгода. Човек, ако не получи одобрение и съчувствие от околните, може да се опита да си ги заслужи с болестта си.
• Тотален контрол. Анорексията тук е начин да управляваме тялото и живота си. Често се наблюдава при момичета, израснали в неблагоприятни семейства, при тези, които рано са станали независими и са приели отговорността за случващото се в семейството им върху себе си.
• Анорексия като начин за управление на емоциите. Неувереността в себе си и страхът от неуспех подтикват към търсене на път за избавяне от тях. С помощта на отказа от храна постепенно се предизвиква най-истинската анестезия и безчувственост в емоционалната сфера.

Нервна булимия

Уж Ви се иска просто да хапнете нещо, а в следващия момент се оказва, че хладилникът се е изпразнил. И не можете да разберете как се е получило това? Ние знаем за булимията по-малко, отколкото за анорексията, защото страдащите от нея се срамуват от патологичните си привички и се опитват да ги скрият. Булимичните кризи се проявяват в самотност на затворени врати, практически в конспиративна обстановка.

Симптоми:

1. Често повтарящи се епизоди на преяждане, когато за определен период от време (по принцип не повече от два часа) се изяжда количество храна, значително по-голямо от това, което може да изяде друг човек в подобни условия. Може да се появи усещане за загуба на контрол, например убеждението, че не може да спре да яде. Но независимо от липсата на сили да се противопостави на желанието да яде, страдащият от булимия може да спре, ако някой влезе в стаята.
2. Стремеж да се компенсира това, за да се застрахова от увеличаване на теглото. Това може е предизвикване на повръщане, използване на слабителни и диуретични средства, прочистващи процедури, гладуване в следващите дни и прекомерна физическа активност.
3. Епизодите на преяждане и компенсиращото поведение се случват около два пъти седмично в продължение на всеки три месеца.
4. Самооценката пряко зависи от формата и теглото на тялото.

С какво е опасна булимията?

Страдащите от булимия могат да са с нормално тегло, понякога може да е по-високо или по-ниско. Но това не спасява от колебанията в настроението, неувереността в себе си и депресията. В една трета от случаите това е съпроводено със зависимост от алкохол и стимулиращи препарати.

Защо го правят?

Ето кои са основните причиниза развитието на анорексия:

• Неудържимото поглъщане на храна ги спасява от плашещата действителност. Похапването само по себе си е приятно, а с времето това се превръща в начин да се утешат, сблъсквайки се с трудностите в общуването им с други хора. Тоест "крия се зад слоя мазнина, за да се защитя от опасностите на този жесток свят“.
• Единственото удоволствие в живота. Често се среща при жените след 45-50 годишна възраст след като децата им "отлетят“. Те напълно се вглъбяват във възпитанието на децата си, а майчината роля е трудно да се смени с някоя друга роля. Храната се превръща за тях в приятна компенсация, начин да запълнят празнината.
• Като на люлка. За определено време се спазва диета, а след това следват хранителни сривове. Това става причина за колебания в теглото между оптималното и превишаващо оптималното с 5-6 килограма. Интересното е, че само като се постигне нормално тегло, възниква усещането, че привлекателността е опасна и тогава пристъпите на преяждане се възобновяват. Възстановяването на защитния слой мазнини е обичайно и успокоява.

Други нарушения на храненето

1. Присъстват всички критерии за нервна анорексия, но менструалният цикъл не е нарушен.
2. Наблюдават се всички симптоми, но независимо от значителната загуба на теглото, то остава в границите на нормалното.
3. Налице са всички признаци за нервна булимия, но кризите на преяждане и компенсациите се срещат по-рядко от два пъти седмично в рамките на три месеца.
4. Дъвчене и плюене без преглъщане на повечето количество храна.
5. Системно неконтролируемо преяждане, но без повръщане и без използване на слабителни средства и диуретици.

Какво да правим?

Практиката сочи, че опитите за самостоятелно справяне с тези проблеми не дават резултати, тъй като се спира контролът на употребата на храна, в същото време, в което нарушенията в храненето са симптом на по-дълбоки вътрешни трудности. Това изисква намесата на психолог и психотерапевт. Понякога тези нарушения изискват намесата на лекар-психиатър, защото прекаленият стремеж към отслабване, независимо от огромния дефицит на телесна маса, може да е признак за по-сериозно разстройство.