Най-големият враг на медицината в XXI век е не смъртта, а старостта. Старостта е изучена до основи, открити са десетки пагубни процеси, които се развиват с години в организма и сме започнали да се борим с тях. Особено много медицината в последните двадесет години се занимава с половите хормони – мъжкия тестостерон и женския естроген, чието ниво започва да се понижава след 35 годишна възраст. Подозираме, че възрастта е само и единствено отражение на хормоналния фон. И седемдесет годишният мъж с високи нива на тестостерон е биологически по-млад от четиридесет годишния с ниски нива на този хормон. Така че не е ли редно мъжете да се заредят, ако вътрешните им резерви са на привършване?
За начало нека си спомним, с какво конкретно се занимава в мъжкия организъм тестостеронът и откъде идва той. Тестостеронът е един от най-важните мъжки хормони, андрогени. Изработва се в тестисите и малко в надбъбречните жлези (общият обем е 4-10 мг на ден), а изходният материал за неговото изработване е холестеролът. Тестостеронът изпълнява маса функции в мъжкия организъм. Тази „маса“ може да се раздели на две по-малки „маси“.
Общо взето, от мозъка до костите, от кожата до ноктите – навсякъде е необходим тестостерон. Нивото на основния мъжки хормон се променя през деня: сутрин е повече, вечер е по-малко. Поради различни фактори, той може да се понижава или повишава. Например след физически натоварвания или еякулация нивото на тестостерона пада, преобразувайки се в хормона на радостта – серотонин. След това към мозъка достига сигнал: хайде, зареди ме! Мозъкът изпраща в отговор сигнал към тестисите и те започват да произвеждат тестостерон особено активно. Когато концентрацията на тестостерон се възвърне в нормалните граници, мозъкът се „успокоява“. Това се нарича „баланс на тестостерона в организма“. Тази схема изглежда малко по-проста. По принцип, в този кръговрат участват още няколко десетки хормони и белтъци, които имат сложни взаимоотношения, но за мъжете е важен крайният резултат.
Мерейки многократно концентрацията на тестостерон, съвременните лекари са сформирали понятието „здрав мъж“. Това е индивид, който е запазил възможността и желанието си за полов акт така, както е било и когато той е бил на 25-30 години. Именно на тази възраст мъжът излиза от тийнейджърската хиперсексуалност. Е, ако говорим за секса, всеки винаги се интересува от това, каква е еталонната честота на този вид активност. Тук лекарите както винаги отговарят уклончиво: всичко зависи от човека. Има три типа полова активност: силна (нуждата от секс е веднъж дневно или по-често), средна (веднъж седмично или по-често) и слаба (по-рядко от веднъж седмично). Както активността на тялото, така и половата активност са дадени по рождение и всеки от трите типа са нормални. Важни са не абсолютните показатели, а относителните. В смисъл, не трябва да се сравнявате с другите, а с Вас самите, когато сте били на 25 години. И докато нуждата Ви от секс не намалява, Вие сте здрави.
Също така важен показател за здравето е липсата на мастни отлагания по корема. Работата е там, че тестостеронът и мазнините са взаимосвързани. Тестостеронът, както вече уточнихме, осигурява горенето на мазнините, така че ако тестостеронът се понижава, мазнините са налице, при това именно по корема. Ако някой яде много и независимо от усилията на любимия мъжки хормон, „расте“ равномерно откъм мазнини, това нарушава секрецията на тестостерон, което от своя страна предизвиква затлъстяване. Здравият мъж трябва да има обиколка на талията не повече от 94 см. Колкото и странно да ни изглежда на пръв поглед, обиколката на талията не зависи от ръста и общото тегло. При нормален хормонален фон талията ще си остава тънка, даже и да сте два метра мъж.
Ако някой от тези аритметични параметри (относителна честота на полова активност в пъти седмично, обиколката на талията в сантиметри) се променя през годините, това значи, че остарявате. Което в медицинската терминология на 21 век е аналогично на болест.
Подлата природа изобщо няма интерес да живеем дълго. На нея и трябва да пораснем, да се размножаваме, да отгледаме потомство и бързичко да освободим място за следващите поколения (което е в разрез с плановете на повечето хора). Именно заради това концентрацията на тестостерона в мъжете намалява с около 1,5-2% на година след 30 годишна възраст. Освен тази естествена причина андрогенният дефицит може да бъде предизвикан от различни болести, от приемането на психотропни препарати или наркотици, от травми, а и, разбира се, от стреса, претоварването, лошата екологична среда, неправилното хранене, вредните навици и още, и още… А сега да погледнем кои са типичните симптоми на тестостеронов дефицит:
Всички жизнени процеси в мъжкия организъм се регулират с тестостерона. Неговите нормални нива са от 13 до 33 условни единици. Пикът на секретиране е на 30 години. И с всяка следващата година нивото на хормона средно се понижава с един процент. Но проблемът е там, че при едни мъже на 30 тестостеронът е 33 единици, а при други – 17 или 20. Но при всички се понижава еднакво! Затова първите влизат в 50-те години от живота си напълно здрави и физически, и морално, а вторите – вече на 40 не се чувстват добре и имат проблеми в половата сфера. В това е и разликата във физиологията на мъжете и жените. При слабия пол гасненето на половата активност започва от около 45 годишна възраст и продължава до 55. При мъжете това гаснене е пряко свързано с нивото на мъжкия им хормон и може да започне и на 50, и на 40, и дори на 30 години.
Много важно в тази ситуация е своевременно да се потърси лекар и да се проведат необходимите диагностични изследвания. Трябва да се определи дали неблагоприятните психологични ситуации са провокирали пониженото либидо и сексуални функции или хормонални нарушения водят до намаляване устойчивостта към стрес, отслабен полов апетит и полова функция.
Диагностиката се изразява в андрологичен преглед на мъжа, отчитане на основните оплаквания и от кога има симптоми. При всеки мъж с установени ниски тестостеронови нива трябва да се направи биохимично и хормонално изследване на кръвта, за да се определят нивата на тироидните и лутеинизиращия хормони, пролактина, глюкозата, липидния спектър на кръвта, активността на чернодробните аминотрансферази.
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: