Сигналите в мозъка за това, че организмът има нужда от храна, постъпват с помощта на грелин – хормон, който се повишава, когато сме гладни. Колкото повече човек изпитва нужда от храна, толкова по-високи са нивата на грелин. А след засищане нивата му рязко се понижават и лептинът го сменя. Лептин е хормон, който отговаря за чувството на засищане.
Тези два хормона се допълват взаимно. При доброто им взаимодействие такива сложни патологии като анорексия или затлъстяване няма да се появят.
За съществуването на този хормон в организма се знае от повече от 20 години. Той се синтезира от клетките на стомаха и хипоталамуса – тясно свързан с нервната система отдел на главния мозък (в незначителни количества).
Учените са установили връзката между нуждата от храна и грелина. Когато стомашната кухина е празна, изхвърлянето на хормона в кръвта се увеличава съществено. При липса на патология нивото на този хормон намалява при засищане, докато напълно спре да се секретира. В резултат на това човек чувства удовлетворение, че се е нахранил и за определен период от време няма нужда от храна.
При хората, които страдат от затлъстяване, изработването на грелин или не се забавя изобщо, или се забавя много бавно. Това всъщност е и причината за добрия апетит, тъй като човекът не може да се засити. Интервалите между храненията са по-кратки, човек изпитва потребност от повече засищаща и калорична храна, заради което се получава затлъстяване.
При пълните хора нивото на грелин е понижено, тъй като хормонът се опитва да нормализира функционирането на организма и да коригира теглото. Що се отнася до дебелите хора, то при тях е обратното – грелинът ще е повишен и ще подава сигнали към мозъка за необходимостта организмът да се нахрани.
Грелин си взаимодейства с рецепторите на белите дробове, хипоталамуса, хипофизата, храносмилателната и сърдечно-съдовата системи. Свързва се с рецепторите на глада и влияе върху хранителното поведение на хората като ги принуждава да търсят нещо, с което да утолят нуждите си от ядене.
Първите сведения за хормона са базирани на това, че неговата функция се изразява само в предаването в мозъка на сигнали за чувство на глад. Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. Проведени изследвания доказват, че неговото действие е по-сложно. Изработването на по-голямо количество от това вещество кара човека да яде постоянно. При това организмът иска мазна, калорична храна в големи количества. Освен това грелин отговаря и за удоволствието, което възниква в процеса на хранене. Ето защо пълните хора ядат с по-голямо удоволствие, отколкото тези, които са с нормално тегло.
Друг интересен факт е, че хормонът грелин влияе върху възприятието на храната, като я прави в очите на хората много по-апетитна.
Но и с това не се изчерпват функциите на грелин. Той също е и тясно свързан с алкохолната зависимост, по-точно с нейното формиране. Това е доказано с изследвания, проведени върху мишки. Колкото по-високи са били нивата на грелин в гризачите, толкова повече алкохол пиели те. Върху хора този експеримент не е провеждат до момента.
Тъй като грелин възпрепятства чернодробната тъкан да поглъща холестерол, се повишава рискът от развитие на хиперхолестеринемия, а също се увеличава и обемът на мастната тъкан. Днес вече на учените са им известни мутациите на гените, които носят отговорност за грелина. Ако тези мутации присъстват в човешкия организъм, хормонът се синтезира в прекалено голямо количество.
Нивата на грелина зависят от потребността за храна, но и от времето в денонощието, недоспиването и стреса. Липсата на пълноценен сън предизвиква в организма хормонален дисбаланс, грелинът и лептинът не могат да си взаимодействат правилно, тъй като първият се синтезира прекалено много, а вторият – недостатъчно. В резултат на това човек е постоянно с голям апетит, което е и причина за затлъстяване.
Сам по себе си хормонът грелин не предизвиква затлъстяване, тъй като спира да се произвежда, когато се заситим. Но ако по някакви причини това не се случи, ще се сблъскаме с наднорменото тегло заради невъзможността да се заситим.
Синдромът Прадер-Вили също предизвиква висока концентрация на грелин. Това е вродено заболяване, свързано с анормално висок апетит, което съответно е съпроводено със затлъстяване. Характерни признаци за този синдром е и слабият мускулен тонус, малкият ръст и умствената изостаналост.
Освен това високото съдържание на хормона се наблюдава и при хора, болни от анорексия. Това заболяване се характеризира с крайно изтощаване, което много често води до смърт. Повишение на хормона се наблюдава и при хора с онкологични заболявания, които изпитват силно изтощение.
За да отслабнем и да запазим красивата си фигура, да укрепим здравето си и да се чувстваме прекрасно, трябва да се научим да си взаимодействаме с хормона на глада, така да се каже, да се договорим с него. Затова трябва да усвоим някои ефективни уроци:
В заключение искаме да отбележим, че не по-малко важен фактор за поддържането на хормоналния баланс и изобщо на здравето е да избягваме стреса, физическата ни активност да е в нормални граници и да си почиваме пълноценно.
Коментари (1)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: