Минералът мед и всичко, което трябва да знаем за него!
Мед е химичен елемент, който се смята за един от седемте метала, които са познати от дълбока древност. Cuprum (от латински) произлиза от името на гръцкия остров Кипър. Другото му име е cyprium aes – така са наричали медта римляните – метал от Кипър. За факта, че този минерал е основен за живота елемент, е станало известно не много отдавна. Едва през 1928 година ученият от Шотландия д-р Робърт Уилям го е причислил към "металите на живота“. Организмът на човека съдържа ~100 мг от този химичен елемент. Този резерв е концентриран в сърцето, бъбреците, кръвта, черния дроб и мозъка. Медта се натрупва в мускулните тъкани и костите, основното и извеждане се случва с жлъчката.
Мед е един от важните незаменими микроелементи, които са необходими за нормалната жизнена дейност на растенията, животните и, разбира се, човека. Това е биогенен елемент, постоянен съставен компонент в човешкия организъм.
Дневна доза на минерала мед:
Физиологичната потребност е 1,0-2,5 мг и не повече от 5 мг за 24 часа, което е най-високото допустимо ниво за употреба. Нуждата за възрастни от минерала мед е не по-малко от 2 мг за денонощие. Тази норма се попълва лесно с употребата на най-обикновени продукти.
По време на бременност и в периода на кърмене препоръчаните дневни дози са 2,0-2,5 мг на 24 часа.
Нуждата на децата от мед в зависимост от възрастта е:
- От 1 до 3 години – 1 мг/24 часа
- От 4 до 6 години – 1,5 мг/24 часа
- От 7 до 12 години – 1,5-2,0 мг/24 часа
- От 13 до 18 години – 2,0 мг/24 часа
- След 18 годишна възраст – 2,5 мг/24 часа.
Допълнителният прием на мед се препоръчва при повишени физически натоварвания, а също и на хора, които злоупотребяват с алкохола, при понижен имунитет, при хронични болести, възпаления, анемия, за профилактика при недостиг на мед и за понижаване риска от различни нарушения, които са свързани с него: сърдечно-съдова патология, остеопороза, понижен имунитет, артрити.
Дневните дози за спортисти са 2,5-3 мг, но не бива да се забравя, че максималната е 5 мг/24 часа. Освен това трябва да се отчита и правилно да се регулира количеството на всички микроелементи, които постъпват в организма на младите спортисти. За тази категория потребността от мед е 1-2 мг на денонощие.
Функциите на мед в организма
Отдавна се знае, че нашият организъм има голяма нужда от минералното вещество мед. Този микроелемент изпълнява редица функции:
Участва в процесите на възпроизводството на кръвта (в синтеза на кръвни клетки –левкоцити и еритроцити) и изработването на половите хормони у жените- Влияе на състоянието на епителя, костната и съединителната тъкани (в частност, белтъкът колаген съдържа мед)
- Нормализира работата на ендокринната система (усилва активността на хормоните на хипофизата)
- Укрепва съдовите стени (влиза в състава на еластина на стените)
- Подпомага обмена на желязото
- Участва заедно с витамин С и желязото в образуването на хемоглобина
- Подобрява храносмилането (влияе върху работата на всички жлези с вътрешна секреция)
- Снабдява клетките с кислород (за изработването на енергия от клетките)
- Има противовъзпалително и противомикробно действие (заедно с витамин С)
- Участва в строежа на цяла редица ензими и някои белтъци (а също и инсулин)
- Влияе върху пигментацията на кожната обвивка и косата (активира аминокиселината тирозин).
Медта играе особена роля в регулацията на невро-ендокринните и окислително-възстановителните процеси, в поддържането на нормалните показатели на кръвта, в развитието на съединителната тъкан.
Дефицитът на мед в организма
Симптомите на дефицит на този микроелемент при възрастни не са често явление, но при малките деца до 1-годишна възраст може да се наблюдават, особено що се отнася до преждевременно родените деца. По-надолу сме изброили някои болести и обстоятелства, които могат да доведат до недостиг на мед.
Причини за дефицит на мед:
- Генетични – наследствени форми на недостатъчност на медосъдържащи ензими
- В ранна възраст (деца до 1 годинка) – прекалено ранното въвеждане на продукти от краве мляко в менюто на детето
- Напълно перентерално хранене, белтъчна недостатъчност, непълноценност на чревното абсорбиране на медта, синдром на малсорбация и заболявания, свързани с патологични загуби на белтък
- Недостигът на мед, предизвикан от понижаване в организма на окислително-възстановителните процеси, се проявява като функционално нарушение – повишена умора, лошо настроение, чести главоболия. Човек може да има обрив на кожата с местен косопад. Характерни са депресията и честите инфекциозни заболявания.
По-нататък има вероятност от развитие на по-опасни заболявания:
- Хипохромна анемия (костният мозък постепенно губи способността си да използва желязото правилно за синтез на хемоглобин), устойчива към препарати с желязо;
- Нарушения на имунния статус
- Заболявания на нервната система
- Ранно развитие на атеросклероза вследствие на повишени нива на холестерола
- Ранна остеопороза, заболявания на ставите и скелета заради нарушения на остеосинтеза
- Бронхиална астма, туберкулоза, белодробна емфизема
- Захарен диабет
- Фиброза на миокарда, неговото разрушение; съдови разстройства, водещи до аневризми и разкъсвания на аортата
- Депигментация на кожата или косата.
Дефицитът на мед способства повишаване нивата на холестерола и оказва голямо влияние върху протичането на наследствените заболявания.
Симптоми на меден дефицит
Основните симптоми за недостиг на мед в тялото са косопад, левкемия, невропатия, аритмия, обрив, анемия, остеопороза, повишен холестерол, слаб имунитет, аневризми, нарушения в оцветяването на кожата, варикоза, побеляване на косата, витилиго, умора.
Предозиране с мед
Причините за излишък на мед в организма са наследствените нарушения в обмена на мед, отравяния с медосъдържащи средства, професионални заболявания, хемодиализа, орални хормонални контрацептиви, повишено съдържание на това вещество в питейната вода, тютюнопушенето, дефицит на магнезий и цинк.
Патологичните състояния, свързани с предозирането с мед са:
- Болест на Уилсън-Коновалов – има генетична природа, обусловена с прекалено натрупване на мед
- Остри и хронични форми на възпалителни заболявания
- Ревматизъм
- Бъбречни заболявания
- Бронхиална астма
- Злокачествени образувания (например – рак на правото черво)
- Лимфогранулематоз (болест на Ходжкин)
- Левкемия
- Желязодефицитна анемия
- Хроничен бронхит
- Пневмония
- Захарен диабет, включително и началните стадии
- Инфаркт на миокарда
- Отравяне с оцетна есенция
- Хипофинамия
- Шизофрения
- Алкохолизъм
- Големи оперативни намеси.
Симптоми при излишък на мед
Основните симптоми са: депресия, мускулни болки, безсъние, анемия, влошена памет, раздразнителност, бронхиална астма, раздразнение на лигавиците, възпаления, заболявания на бъбреците, разстройства на стомашно-чревния тракт, чернодробни патологии, риск от развитие на атеросклероза.
Взаимодействието на медта с други вещества:
Алкохолът е способен да влоши дефицита на мед; жълтъкът на яйцата свързва медта в червата и възпрепятства усвояването и; повишеното съдържание на фруктоза в менюто (компонент от трапезната и плодовата захар) може да допринесе за дефицита на микроелемента мед; молибденът увеличава загубата на мед в урината; желязото може да намали способността на медта да се усвои; фитатите (свързващи вещества от зърнените и зелените листни зеленчуци) също могат да намалят способността на усвояването на медта от храната; цинкът и магнезият в йонни форми могат да проявят с медта конкуренция за усвояването в пределите на йонните канали на клетките (ако човек приема минералните вещества в комплекс, дефицитът, свързан с конкуренцията за абсорбиране, не би се проявил); кобалтът повишава метаболизма на медта в организма; допълнителната употреба на високи дози витамин С намалява поглъщането на медта от хранителните продукти; медта също влияе върху абсорбирането на някои елементи – влошава усвояването от организма на човека на цинк, молибден, желязо, кобалт и витамин А.
