Мед е химичен елемент, който се смята за един от седемте метала, които са познати от дълбока древност. Cuprum (от латински) произлиза от името на гръцкия остров Кипър. Другото му име е cyprium aes – така са наричали медта римляните – метал от Кипър. За факта, че този минерал е основен за живота елемент, е станало известно не много отдавна. Едва през 1928 година ученият от Шотландия д-р Робърт Уилям го е причислил към „металите на живота“. Организмът на човека съдържа ~100 мг от този химичен елемент. Този резерв е концентриран в сърцето, бъбреците, кръвта, черния дроб и мозъка. Медта се натрупва в мускулните тъкани и костите, основното и извеждане се случва с жлъчката.
Мед е един от важните незаменими микроелементи, които са необходими за нормалната жизнена дейност на растенията, животните и, разбира се, човека. Това е биогенен елемент, постоянен съставен компонент в човешкия организъм.
Физиологичната потребност е 1,0-2,5 мг и не повече от 5 мг за 24 часа, което е най-високото допустимо ниво за употреба. Нуждата за възрастни от минерала мед е не по-малко от 2 мг за денонощие. Тази норма се попълва лесно с употребата на най-обикновени продукти.
По време на бременност и в периода на кърмене препоръчаните дневни дози са 2,0-2,5 мг на 24 часа.
Нуждата на децата от мед в зависимост от възрастта е:
Допълнителният прием на мед се препоръчва при повишени физически натоварвания, а също и на хора, които злоупотребяват с алкохола, при понижен имунитет, при хронични болести, възпаления, анемия, за профилактика при недостиг на мед и за понижаване риска от различни нарушения, които са свързани с него: сърдечно-съдова патология, остеопороза, понижен имунитет, артрити.
Дневните дози за спортисти са 2,5-3 мг, но не бива да се забравя, че максималната е 5 мг/24 часа. Освен това трябва да се отчита и правилно да се регулира количеството на всички микроелементи, които постъпват в организма на младите спортисти. За тази категория потребността от мед е 1-2 мг на денонощие.
Отдавна се знае, че нашият организъм има голяма нужда от минералното вещество мед. Този микроелемент изпълнява редица функции:
Медта играе особена роля в регулацията на невро-ендокринните и окислително-възстановителните процеси, в поддържането на нормалните показатели на кръвта, в развитието на съединителната тъкан.
Симптомите на дефицит на този микроелемент при възрастни не са често явление, но при малките деца до 1-годишна възраст може да се наблюдават, особено що се отнася до преждевременно родените деца. По-надолу сме изброили някои болести и обстоятелства, които могат да доведат до недостиг на мед.
По-нататък има вероятност от развитие на по-опасни заболявания:
Дефицитът на мед способства повишаване нивата на холестерола и оказва голямо влияние върху протичането на наследствените заболявания.
Основните симптоми за недостиг на мед в тялото са косопад, левкемия, невропатия, аритмия, обрив, анемия, остеопороза, повишен холестерол, слаб имунитет, аневризми, нарушения в оцветяването на кожата, варикоза, побеляване на косата, витилиго, умора.
Причините за излишък на мед в организма са наследствените нарушения в обмена на мед, отравяния с медосъдържащи средства, професионални заболявания, хемодиализа, орални хормонални контрацептиви, повишено съдържание на това вещество в питейната вода, тютюнопушенето, дефицит на магнезий и цинк.
Основните симптоми са: депресия, мускулни болки, безсъние, анемия, влошена памет, раздразнителност, бронхиална астма, раздразнение на лигавиците, възпаления, заболявания на бъбреците, разстройства на стомашно-чревния тракт, чернодробни патологии, риск от развитие на атеросклероза.
Алкохолът е способен да влоши дефицита на мед; жълтъкът на яйцата свързва медта в червата и възпрепятства усвояването и; повишеното съдържание на фруктоза в менюто (компонент от трапезната и плодовата захар) може да допринесе за дефицита на микроелемента мед; молибденът увеличава загубата на мед в урината; желязото може да намали способността на медта да се усвои; фитатите (свързващи вещества от зърнените и зелените листни зеленчуци) също могат да намалят способността на усвояването на медта от храната; цинкът и магнезият в йонни форми могат да проявят с медта конкуренция за усвояването в пределите на йонните канали на клетките (ако човек приема минералните вещества в комплекс, дефицитът, свързан с конкуренцията за абсорбиране, не би се проявил); кобалтът повишава метаболизма на медта в организма; допълнителната употреба на високи дози витамин С намалява поглъщането на медта от хранителните продукти; медта също влияе върху абсорбирането на някои елементи – влошава усвояването от организма на човека на цинк, молибден, желязо, кобалт и витамин А.
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: