Хистаминът и алергиите – какво трябва да знаем?

Хистамин – какво е това вещество в организма ни?

Хората, които поне веднъж са се сблъсквали с алергия, задължително са чували за необходимостта от нейната неутрализация с помощта на антихистаминови средства. Чувайки името на тези препарати, може да си помислим, че хистаминът е алерген, но в действителност е нещо съвсем различно.

Хистаминът представлява биологично вещество, което винаги се намира в организма и няма нищо общо с алергените. Активацията на неговите функции и изхвърлянето на голямо количество от него в кръвта се случва само при определени фактори, основният от които е алергичната реакция. Подробно за механизма на действие на хистамина, за значението му за организма и за особеностите на това вещество ще поговорим в тази статия.

Значение, роля и функции на хистамина в организма

Секрецията на това вещество се случва от аминокиселина, която е основният компонент на белтъка и се нарича „хистидин“. В обикновеното си неактивно състояние, хистаминът се съдържа в много малко клетки в организма, които се наричат „хистиоцити“. В този случай веществото е неактивно.

При въздействието на много фактори хистаминът е способен да се активира и да се изхвърли в големи количества в общите кръвни пътища на организма. В такава форма веществото може да оказва съществено физиологично въздействие върху човешкия организъм, посредством реализацията на биохимичните процеси.

Факторите, активиращи хистамина са:

• Травми;
• Патологии;
• Стресови ситуации;
• Прием на някои препарати;
• Алергична реакция;
• Радиационно облъчване.

Освен непосредствената секреция в организма, хистаминът постъпва в организма на човека и чрез хранителните продукти или с медикаментите. На биологично ниво веществото участва в много биохимични процеси. Пример за подобно нещо е активното постъпване на веществото към увредените тъкани за намаляване нивото на възпалението им.

Независимо от това, какво провокира активирането на хистамина, този процес е важно да се контролира.

В противен случай хистаминът може да провокира:

• Спазми на гладките мускули в тялото, което често провокира кашлица, проблеми с дишането или диария;
• Усилена секреция на адреналин, който усилва сърцебиенето и артериалното налягане;
• Увеличаване производството на храносмилателни сокове и секрети в организма;
• Свиване или разширяване на съдовата структура, често проявяващо се с обриви, отоци, хиперемия на кожата и подобни явления;
• Анафилактичен шок, задължително съпроводен от спазми, загуба на съзнание и повръщане.

Като цяло хистаминът е важен за организма, но при определени обстоятелства доставя някои неудобства и изисква да се отдели особено внимание на нивото му. За щастие, в условията на съвременното ниво на медицинската помощ, е лесно да се направи необходимото.

Как се определя нивото на хистамина в кръвта?

Определянето на нивата на хистамина се реализира като се направи обикновено изследване на кръвта. Лабораторните изследвания във всеки случай позволяват не просто да се определи излишъкът или, което се случва много рядко, дефицитът на веществото, но и какви са отклоненията.

Ако искате да си направите кръвни изследвания с цел определяне хистаминовите нива трябва да следвате някои основни правила:

• Трябва да давате биоматериала на гладно и сутрин между 8:00 и 11:00 часа;
• Да изключите 1-2 дни преди диагностиката приема на алкохолни напитки и медикаменти, способстващи неправилната дейност на хистамина в организма;
• Да не пушите 3-4 часа преди изследването.

Ще отбележим, че определянето на нивата на хистамина, така да се каже, „на око“ може да се направи и в домашни условия. За това трябва леко да си одраскате ръката или крака и да проследите колко силно и колко червено ще стане възпалението. Ако възпалителният процес се е развил съществено, значи хистаминът в организма Ви е много. В противен случай, веществото е в нормални граници и дори може да е недостатъчно.

Групи хистаминови рецептори

Заради широката спецификация на въздействието на хистамина върху системите на организма, той е агонист наведнъж за няколко групи рецептори, които в биологията се наричат точно така – рецептори на хистамина.

Основните от тях са:

• Н1-рецептори – отговарят за участието на веществото в секрецията на някои хормони от организма и спазмите на гладката мускулатура, а също така участват косвено в разширяването и свиването на съдовете под въздействието на хистамина;
• Н2-рецептори – стимулират секрецията на стомашни сокове и слуз;
• Н3-рецептори – участват в дейността на нервната система (предимно – в секретирането на съответните хормони: серотонин, норадреналин и т.н.);
• Н4-рецептори – помагат на групата рецептори „Н1“ и имат ограничено въздействие върху редица неотбелязани по-рано системи в организма (костния мозък, вътрешните органи и т.н.).

Обикновено при активиране дейността на хистамина се задействат наведнъж всички групи хистаминови рецептори. В зависимост от локацията на фактора-провокатор на тази активизация, една от групите рецептори, разбира се, функционира по-активно.

Използването на хистамина в медицината

Детайлно изучили хистамина и сформирали за него единно понятие, докторите и представителите от сферата на фармакологията са започнали да го използват с медицински цели. До този момент веществото се използва ограничено, като се пуска предимно под формата на дихидрохлорид. Това е кристален прах с бял цвят, който е хигроскопичен, разтваря се лесно във вода и трудно в спирт.

Най-често назначаването на хистамино съдържащите препарати се осъществява от лекарите при:

• Полиартрити;
• Мигрени;
• Мускулни и ставни ревматизми;
• Радикулити;
• Алергични реакции.

Разбира се, курсът и дозировката се подбират много внимателно и само от професионален лекар. При неправилното използване на хистамина може да се проявят някои негативни последици.

Ще отбележим, че използването на веществото с медицинска цел не винаги е позволено. Забранява се използването на хистамин за лечение на хора, страдащи от:

• Болести на сърдечно-съдовата система;
• Патологии на дихателните пътища;
• Бъбречни болести;
• Феохромоцитоми.

Също така не е желателно хистамин да се приема при бременност и в периода на кърмене. Приемът му трябва да се преустанови при проява на странични ефекти, например – главоболие, припадъци, диария и спазми.

Хистаминът и алергиите

Най-голяма активация на хистамина в организма на човека се случва при алергични реакции. Това е свързано със специфичността на взаимодействието между мастните клетки, съдържащи неактивна форма на веществото, антигените (алергените) и антителата за тях. Казано накратко, процесът по изработването на антитела, необходими за неутрализация действието на антигените върху организма, се съпровожда с формирането на специални имунни комплекси. Последните, заради биохимичната си организация, най-вече попадат върху мастните клетки и ускоряват процеса на активиране на хистамин от тях.

От това се получава така, че разглежданото тук вещество в големи количества и с висока скорост се отправя в общия кръвоток. Подобно явление задължително е съпроводено от неблагоприятни въздействия на хистамина върху някои системи на организма, заради което и се проявяват основните алергични симптоми.

Спецификата на хистаминовата секреция предопределя това, че при алергични реакции е много важно да се неутрализира отделянето на хистамина в общия кръвоток и да се изведе от организма. Затова при алергии най-често се изписват именно антихистаминови препарати.

Няколко думи за хистамина в хранителните продукти

Най-вероятно, всеки вече е разбрал, че при нормално количество в кръвта, хистаминът е помощник, а при повишено – враг. Отчитайки това положение на нещата, е особено важно да се контролира нивото на веществото при увреждане на организма.

При това е без значение, дали болният е с леко възпаление или със силна алергична реакция. Основното в контрола на нивото на хистамина е намаляването на попадането му в организма отвън от хранителните продукти.

За да не се предизвика увеличаване на съдържанието на веществото в кръвта, трябва да се откажем от следното:

• Пушени изделия;
• Сирене;
• Мая;
• Морски продукти;
• Мариновани зеленчуци;
• Плодове;
• Много сладкарски изделия;
• Цитруси.

Освен това е важно да не се злоупотребява с алкохола, какаото и кафето. Разрешени и дори одобрени за прием са млечните продукти, обикновеният хляб, овесената каша, натуралната захар, растителните мазнини, прясното месо и зеленчуци (освен доматите, спанакът, зелето и синият домат).

Явлението хистаминова непоносимост

За завършек на тази статия ще обърнем внимание на хистаминовата непоносимост. Тя е пълноценна патология в организма, която изисква качествено и особено внимание. Днес не е възможно лечението от хистаминовата непоносимост, но може да се стопира проявата и чрез някои профилактични мерки. Диагностиката на подобно заболяване преминава през няколко етапа:

• На първия етап лекарят оценява проявата на симптоми у болния. При хистаминова непоносимост обикновено се проявява пълният спектър от 10-15 неблагоприятни прояви на въздействието на хистамина върху човешкия организъм (от леко гадене до мигрена).
• На втория етап специалистът ще направи диагностика, която ще помогне точно да се потвърди диагнозата, или да се отхвърли. Най-голямо значение тук имат пълните кръвни изследвания.
• Обикновено при непоносимост към хистамина болният се съветва да се придържа към някаква диета, а също и максимално бързо и качествено да се избави от патологията, алергиите в организма, които са способни да увеличат съществено секрецията на непоносимото от тях вещество. Няма профилна терапия при това състояние.