Какво е допамин и за какво е необходим той?
Всеки от нас поне веднъж е чувал за допамин. Наричат го хормон на щастието, радостта, удоволствието или хормон, който управлява страстта… Но ако оставим на страна митовете и легендите, какво знаем за допамина? В тази статия ще отговорим на онези въпроси, които Вие може би сте си задавали. Разберете какво е допамин и каква функция изпълнява той!
Допамин – какво е това?
Допаминът представлява молекула, която се произвежда от нашия организъм. Това вещество влияе върху либидото и тайните ни желания. Допаминът предизвиква както сексуалното желание, така и влюбеността, любовта, става причина за изневерите и зависимостите, влияе върху мотивацията и концентрацията ни, отговаря за тягата към ученето и дори за феминизма.
Допаминът може да се определи като химичен вестоносец, невротрансмитер, който отговаря за предаването на сигналите по централната нервна система (от мозъка). Благодарение на допамина, информацията се предава от един неврон към друг.
Ефектите, които предизвиква допаминът в мозъка ни, зависят от много фактори и от това, с какви още невротрансмитери създава връзка той. Независимо от това, че първо се е смятало, че този хормон е бил свързан с фактически полученото удоволствие ("да обичаш“), в последните изследвания учените са доказали, че допамин се асоциира до голяма степен с желанието и мотивацията ("да искаш“).
Допаминът участва активно в активацията на системата за възнаграждение в главния мозък, особено в прилежащото ядро. Това ядро е ключова структура във формирането на моделите на поведение, които предизвикват стимули с емоционален заряд, както положителен, така и отрицателен. Тази област е главният център на удоволствието в мозъка ни. Прилежащото ядро си взаимодейства с центровете на мозъка, свързани с емоциите, с центровете, които отговарят за процесите на паметта и контрола над емоциите. Затова то има непосредствено отношение към процеса на обучаване.
Стимулите, които до голяма степен активират частта за възнаграждение в мозъка, са нови, тоест такива, за които засега знаем много малко и/или които са неочаквани.
Какви функции изпълнява допамин?
Допаминът изпълнява няколко функции. Преди всичко, той е отговорен за чувството на удоволствие, за нашата мотивация и за любопитството ни към едно или друго нещо. Освен това той участва в координирането на движенията ни, в процеса на взимане на решения, в регулиране на процеса на обучаване и памет. Нека разгледаме всяка функция на допамина по-подробно.
Допамин и чувството на удоволствие
Когато допаминът се освобождава в центъра на системата за възнаграждение в мозъка ни, ние изпитваме радост, наслада и облекчение. Това присъства в повечето от основните ни потребности за оцеляване като секса, храната, социалния статус и т.н.
Допамин, обучение и памет
В редица изследвания се доказва, че допаминът играе ключова роля в процесите на учене и запаметяване. Той ни помага да запомняме информация. Укрепва връзките между прилежащото ядро и другите области в главния мозък, които отговарят за работата на паметта. Освен това, по данни от различни изследвания, процесите на обучение с емоционална съставка част е по-ефективно и допаминът играе важна роля в тези процеси.
Допамин и мотивацията
Много изследвания сочат, че допаминът действа за формирането на мотивацията. Оказва се, че този невротрансмитер не само ни дава удоволствие, но действа и преди да получим удоволствие от възнаграждението. Освобождаването на допамин ни помага да постигнем нещо по-добро и да избегнем нещо лошо. При много заболявания се наблюдава дефицит на допамин, което се отразява в симптоми като ниска мотивация и анхедония.
Допамин и любопитството
Любопитството е един род вътрешна мотивация, която ни провокира да търсим отговори на загадки или да се стараем да узнаем повече за онези неща, които не познаваме. Любопитството е емоционален аспект, който ни провокира да разгадаваме, да изследваме, да научаваме постоянно нови неща, да се усъвършенстваме. То може да се разглежда като механизъм за оцеляване.
Обикновено ние проявяваме любопитство към нещата, които не са ни познати и които нарушават еднообразието ни. Освен това любопитството е мотивация и в този смисъл се регулира от допамина. Интересното е, че хората запомнят по-добре онази информация, която е любопитна за тях, дори и тя да не е значима за тях.
Допамин и творчеството
Има връзка между допаминергичната система и процеса на творчество. Допаминовите рецептори на много творчески здрави хора си приличат с тези на хора, страдащи от шизофрения. Тези рецептори са свързани с дивергентното мислене.
Както творците, така и болните от шизофрения имат по-ниска плътност на тези рецептори в таламуса – област в мозъка, която отговаря за филтрирането на постъпващата информация и която участва в процесите на познаване и разсъждаване. Това значи, че постъпващите сигнали се филтрират по-малко, което увеличава потока на информация в мозъка. Това обяснява защо творците в момент на решаване на проблем могат да видят многобройни необикновени решения, а страдащите от шизофрения и подобни психични разстройства имат странни асоциации.
Допамин и личността
Една от чертите на личността, която до голяма степен определя всеки един от нас, е нивото на екстраверсията. Екстраверсията има два основни компонента: желание за социално взаимодействие и импулсивност. Тази функция в значителна степен зависи от допамина.
Доказано е, че хората с по-високи нива на импулсивност и желание за търсене на нови усещания (което е типично за екстравертите), по правило, имат по-големи възможности за активиране на допаминовата верига. На тях също така им е присъщо да са по-склонни към различни зависимости и рисковано поведение.
Какво се случва при дефицит или излишък на допамин?
Има много болести, свързани с липсата или прекалено многото допамин. Когато не ни достига допамин, ние можем да усетим липса на мотивация, скука, лошо настроение, депресия или тревожност. Също така има вероятност да изпитваме чувство на анхедония, когато ни е трудно да се наслаждаваме на живота и да изпитваме удоволствие. Към болестите, които се характеризират с ниски нива на допамин, се отнасят депресията, социалната фобия, синдром на дефицит на внимание и хиперактивност и болест на Паркинсон. Ето защо толкова често използваме средства за помощ при такива болести, ориентирани към повишаване нивата на допамина в главния мозък. Те помагат допаминът да се повишава незначително, регулярно и контролируемо, защото в противен случай могат да предизвикат зависимост, на принципа на наркотика.
Причините за тези разстройства, освен болестта на Паркинсон, не е толкова недостигът на допамин, а понижаване на активното търсене на приятни импулси и на общата мотивация. Това предполага понижаване произвеждането на допамин. Какво се случва при болест на Паркинсон? В този случай се наблюдава деградация на областите на мозъка, в които се произвежда допамин, а именно – черното вещество.
Високите нива на хормона допамин може да са свързани с психически заболявания като шизофрения и биполярно разстройство. При тези разстройства средствата, които се използват за лечение, по правило, потискат действието на допамина.
Може ли допаминът да стане причина за наркомания?
Независимо от лошата репутация на допамина, тъй като този хормон има връзка с вредните навици, сам по себе си той не може да доведе до наркомания. Например, трудно е да си представим как можем да станем зависими от любопитството. Независимо от това, че колкото по-активно се интересуваме от нещо, толкова повече допамин се освобождава в мозъка ни. Но тялото ни може да се справи с него в устойчив ритъм като запазва баланса.
Много неща зависят от особеностите на всеки човек и как той може да контролира своите импулси.
Допаминът служи за поддържане на мотивацията и съдейства за обучаването. Освен това ни помага да се влюбим, да се увличаме, да се наслаждаваме, когато видим красив залез или когато, да речем, видим автомобил, който ни харесва. Допаминът прави малките радости в живота по-ярки. Кой ще поиска да се откаже от това? Допаминът не е вреден, но както всичко в природата, трябва да е балансиран. Не може през цялото време да имаме "вирове“ допамин, защото в крайна сметка това може да генерира зависимост. Макар че не допаминът предизвиква зависимостта. Определените модели на импулсивно поведение в търсене на пикове на допамин ни водят към зависимостта.
Усещането за щастие, което изпитваме – реалност или измислица?
Когато мозъкът произвежда допамин в отговор на естествените дразнители, усещането за щастие, което изпитваме, е реално. И обратното, когато произвеждането на допамин е резултат от действието на наркотик, това е изкуствено "щастие“ и следователно е лъжливо.
