Ензимите в човешкия организъм – това трябва да го знае всеки
Всеки ден ние използваме определено количество растителна и животинска храна, за да усвоим от нея само мънички частици минерали, фибри, витамини, строителни белтъчини за постояване на белтъците – аминокиселини и енергия. Това попринцип е важно!
Ако изядем парче месо, трябва да разберем, че преди да вземем от него цялата енергия, витамини, аминокиселини и минерали, ние трябва да преработим това парче, да го усвоим, да го приведем в състояние, което е достъпно за организма ни да го усвои. Тази роля в нашия организъм изпълняват ензимите.
Ензимите са белтъчинни вещества, които играят много важна роля в различните биохимични процеси в организма. Те са необходими за преработването на хранителните продукти, за стимулирането на дейността на главния мозък, за процесите на осигуряване на енергия за клетките, за възстановяването на органите и тъканите.
Най-важната функция на ензимите е ускоряването и стартирането на биохимичните реакции в тялото, много от които, ако не и повечето, протичат само в присъствието на съответните ензими. Функцията на всеки от ензимите е уникална, тоест всеки ензим активира само един биохимичен процес. Във връзка с това в организма има много ензими – повече от 3000, които се делят на 7 групи.
В зависимост от това какви видове реакции в организма катализират ензимите, те изпълняват различни функции.
Най-често ги разделят на три основни групи: хранителни ензими, храносмилателни ензими и метаболитни ензими.
Храносмилателните ензими се отделят в стомашно-чревния тракт, разрушават хранителните вещества, като подпомагат тяхната абсорбация в системния кръвоток. Различават три основни категории на тези ензими: амилаза, протеаза, липаза. Амилаза разгражда въглехидратите и се намира в слюнката, панкреатичния секрет и в съдържимото на червата. Различните видове амилаза разграждат различни захари. Протеазите, които се намират в стомашния сок, панкреатичния секрет и в съдържимото на червата, помагат да се преработят белтъчините. Липатаза, която е в стомашния сок и панкреатичния секрет, разгражда мазнините.
Метаболитните ензими катализират биохимичните процеси във вътрешността на клетката. Всеки орган или тъкан в организма има своя мрежа от ензими.
Хранителните ензими се съдържат (трябва да се съдържат) в хранителните продукти. Някои видове хранителни продукти съдържат ензими – това е така наречената "жива храна“. За съжаление, ензимите са много чувствителни към високата температура и се разрушават лесно при нагряване. За да може организмът да получи допълнително ензими, трябва да ядем продуктите, които ги съдържат, сурови.
Богатите на ензими продукти с растителен произход са: авокадо, папая, ананас, банан, манго, кълнове.
"Живата храна“ задължително съдържа в себе си вещества (ензими), които позволяват на тази храна сама да се разлага на прости съставни: белтъци до аминокиселини, мазнини до мастни киселини, сложни захари до прости захари.
Но ако "живата храна“ се обработи термично (да се вари, пече, пържи) или към нея се добавят консерванти, тя се превръща в "мъртва храна“. Тази храна нашият организъм е принуден да я "преработи“, като използва своите храносмилателни ензими, а за това нещо той губи много енергия и питателни елементи за техния синтез (слюнка, стомашен сок, панкреатични ензими и т.н.).
Ако организмът може да произвежда целия спектър от храносмилателни ензими, процесът на храносмилане тече нормално. А ако не може (ензимопатия), в организма попадат и се натрупват (под формата на шлаки и отлагания) недообработени вещества.
Ако организмът вече не е в състояние на произвежда собствените си ензими в нужния обем, има вариант – да приемаме храносмилателни ензими с животински произход. Но трябва да знаем, че ензимите с животински произход се идентифицират от организма ни като собствени и постепенно той спира да ги произвежда сам. При това се губи способността да се произвеждат ензими самостоятелно, в необходимия обем и в нужния момент. Органът, който отговаря за производството на секретите (ензими, инсулин, хормони и т.н.), става функционално неспособен. Тогава без постъпването на ензими отвън, организмът няма да може да функционира правилно. Така човек може да стане зависим към приемания продукт. И ще бъде принуден да го приема постоянно.
Болести, свързани с дефицита на ензими
При проведено изследване върху хора с тегло 105-110 кг е установено, че при всички се наблюдава дефицит на липази – ензими, разграждащи мазнините.
Липазите са в най-различни видове сурови храни. Те могат да разграждат мазнините при преработване, отговарят за разпределянето и съхраняването на мазнините, изгарят техния излишък. Резултатите на много други изследвания са показали, че атеросклерозата, повишеното кръвно налягане и високото ниво на холестерола в кръвта също са свързани с дефицита на липаза. Без липаза мазнините не се разграждат, а се отлагат в различни части на тялото, например по бедрата, дупето, стените на стомаха, в черния дроб и т.н.
Аналогична е ситуацията със сложните въглехидрати. Въглехидратите, които не преминават през термична обработка, съдържат ензими, хром и витамин В. Те се преработват и усвояват лесно. Бялата рафинирана захар не съдържа нито ензими, нито витамин В, нито хром.
В процеса на преработване на тази захар организмът произвежда много допълнителни ензими. Хромът е микроелемент, който е необходим на организма ни. Изследванията сочат, че между дефицита на хром и затлъстяването има пряка връзка, тъй като хромът е необходим за поддържане функциите на хормона инсулин.
Инсулинът регулира метаболизма на главния въглехидрат – глюкозата. Нарушенията в ензимния обмен на глюкоза и в нейното усвояване води до синтеза на гликоген и отлагането му в тъканите. Вследствие на това се образуват излишни мастни отлагания в организма – затлъстяване.
Кандидоза – гъбично заболяване, предизвикано от интензивното размножаване на известни дрождови гъбички, които се намират в стомашно-чревната система. Обикновено броят на тези гъбички се контролира строго. Използването на антибиотици с широк спектър на действие води до унищожаването на добрата микрофлора и инициира развитието на кандидоза. Това се отразява негативно върху функциите на ендокринната, нервната и имунната системи.
Още едно разпространено заболяване е алергията. Тя се среща много често и нанася сериозна щета върху здравето. Алергията се появява заради раздразващи вещества и/или антигени основно с белтъчна природа (вируси, бактерии, гъби). Алергените проникват в организма през храносмилателния тракт, белите дробове или носоглътката при дишане.
Причините за възникване и предотвратяване на кандидоза и алергии са сходни. Често това е свързано с дефицита на протеази – храносмилателни ензими, необходими за разграждането и извеждането от организма на чужди вещества с белтъчна природа, които присъстват не само в храносмилателната система, но и в кръвоносната система.
