Витилиго – какво е това и защо се появява?

Депигментиране на кожата – причини, симптоми и лечение

За патологичното състояние, при което кожата на човек прилича на кожа на пъстро теле (точно така е описал тази болест римският лекар Целс) – витилиго, за което ще поговорим в тази статия, човечеството е разбрало още през 19 век. Хората са боледували от него още в праисторическите времена, само че тогава са го наричали проказа.

Днес можем да го срещнем във всяка част на планетата и макар някои да мислят, че витилиго изобщо не е опасно, това не е така. Болестта на белите петна е не просто неприятен козметичен дефект на кожата, това е нагледен симптом, че в организма са се появили сериозни нарушения.

Механизъм на развитие на витилиго

Дерматологичното състояние витилиго е състояние, което се характеризира с появата по кожата на депигментни петна, склонни да се уголемяват и да се сливат помежду си. Огнищата на поразяване са предимно по ръцете, лицето и врата (тоест по онези части на тялото, върху които често оказва влияние ултравиолетовото лъчение). Възниква заради дефицит (или липса) в кожата на пигмента меланин. Човек може да се разболее във всяка възраст, но най-често се разболяват младите хора (предимно жените след 20-тата си година). Болестта не е заразна.

Има няколко десетки теории, които обясняват патогенезата на болестта, но за научно обосновани се смятат само пет от тях:

• Неврогенна теория – основава се върху това, че нервните клетки и меланоцитите си приличат и и двата вида клетки могат да преработват тирозин (само че първите го използват за синтез на катехоламини, а вторите – за меланин), тоест нарушенията в работата на нервната система могат да повлияят върху процеса на синтезация на меланин, което води до поява на депигментиране на участъци от кожата;
• Наследствена теория – основана е на това, че през 2007 година английски учени при изследване на семейство, в което всички боледували от витилиго, открили, че има някакъв "ген витилиго“, който се предава по наследство, но този въпрос се изучава и до сега.
• Автоимунна теория – родила се е през 1959 година след като учени са открили автосенсибилизация при болните от витилиго хора към собствените им меланоцити. Според твърденията на тези учени болестта може да се развие по два начина: първият предполага наличието на изначално увредена клетка на имунната система, като стартира процес по образуване на антитела към меланоцитите, а според втория начин меланоцитите се прераждат под действието на различни неблагоприятни въздействия.
• Теория за саморазрушението – предполага, че разрушението на меланоцитите се случва под действието на вещества, които участват в процеса на синтез на меланин.
• Теория на биохимичните нарушения – предполага, че болестта витилиго възниква в резултат на нарушения в работата на антиоксидантната защита (многото свободни радикали предизвикват нарушения в синтеза на меланогенезата, което води до развитие на депигментация).

Класификация на витилиго

Витилиго се класифицира по разпространеност на процеса на образуване на петна и по техния цвят. В зависимост от местата на огнищата на увреждане болестта бива следните форми:

• Локализирана, която на свой ред може да е фокална (в една област има едно петно), сегментарна (огнищата се разполагат по хода на нерва), лигавична (петната поразяват лигавиците);
• Генерализирана, която бива акрофациална (нарушението в синтеза на меланина протича само по дисталните части на стъпалата, ръцете и лицето), вулгарна (депигментираните петна са по цялото тяло), смесена.
• Универсална форма на витилиго – депигментирана кожа по цялото тяло.

В зависимост от цвета на петната формите на витилиго са следните:

• Трицветна – депигментираният участък кожа е с една зона на преход;
• Четирицветна – две зони на преход в едно огнище;
• Възпалена – около огнището се образува възпалителен контур;
• Дълбока – огнищата придобиват дълбок оттенък.

Симптоми на витилиго

Началото на заболяването витилиго най-често се случва незабелязано (рядко предшественик на депигментацията е лек сърбеж и зачервяване на кожата). Към основните симптоми на витилиго се отнася появата на малки бели петънца по кожата, които имат ясни очертания по края си. Признаци за атрофия или лишеи в огнищата няма.

Размерите и формите на петната при всеки човек са индивидуални, най-често са разположени симетрично, но при някои болни възникват едностранни увреждания. Петната при витилиго са склонни да растат постоянно и да се сливат едно с друго. Понякога в тях се появяват по-малки огнища с млечно-бял цвят с усилена пигментация. Скоростта на поява и разрастване на обезцветените кожни участъци при всички е индивидуална.

Често появата на огнища на депигментация може да се наблюдават след някаква травма или дълго слънчасване. Освен обезцветяването на кожата в огнищата се обезцветяват и космите, нарушава се функцията на потните жлези и се увеличава чувствителността на кожата към външните дразнители. Болестта често се съпровожда със слънчев дерматит.

Как се появява болестта витилиго?

Причините за витилиго и рисковите фактори

Болестта на белите петна никога не възниква просто така, старт за нейното развитие може да са вътрешни нарушения в работата на организма и външните фактори.

Към вътрешните причини за развитие на витилиго се отнасят:

• Психически травми;
• Нарушения в работата на ендокринната система;
• Недостиг на витамини;
• Дефицит на мед;
• Автоимунни процеси;
• Сирингомиелия (генетично заболяване на гръбначния мозък, което оказва пагубно влияние върху кожната инервация);
• Глистна инвазия;
• Прекаран сифилис;
• Меланома (рак на кожата);
• Наследственост.

Към външните рискови фактори се отнасят химичните или физичните изгаряния, продължителното стоене на слънце.

В рисковата група се отнасят хората със заболявания на щитовидната жлеза (30%), с автоимунни процеси в организма си, с разстройства на нервната система и хора, които злоупотребяват с посещенията на солариуми или работят в химичен завод (синтезът на меланин може да се наруши в отговор на продължителното въздействие на химикалите върху кожата).

Знае се, че началото на развитието на витилиго може да се провокира от постоянното носене на бандажи и корсети (депигментните огнища се появяват там, където кожата е механично увредена).

На въпроса "Може ли витилиго да възникне по време на бременност“ лекарите отговарят отрицателно, но при бременност огнищата при вече боледуващите от витилиго жени може да се уголемят.

Диагностика на витилиго и лечение

Поставянето на диагнозата обикновено не е трудно, тъй като белите пигментни петна са характерен признак за тази патология. Витилиго се диагностицира от дерматолог, който трябва да може да различава витилигото от левкодермата (вторичен симптом на сифилис), проказата, разноцветния лишей, албинизма и депигментираните кожни участъци след папули, пустули или мехурчета.

Съвременната медицина не може да предложи универсален начин за лечение на витилиго, но има методи, които значително помагат да се подобри външният вид на кожата, а именно:

• ПУВА-терапия – лечение на увредените участъци с ултравиолет;
• Терапия с кортикостероиди (кремове, мазила, таблетки);
• Диетотерапия;
• Фитотерапия;
• Витаминотерапия;
• Народни средства;
• Хирургичен метод (присаждане на здрава тъкан в увредените области).

Препоръки към болните от витилиго

Грижата за кожата при витилиго се състои в това, че трябва да се защитава много добре от вредното влияние на УВ-лъчението. За коригиране на петната по откритите части на тялото лекарите препоръчват да се използват тонални средства (кремове, пудри). Не се забранява да се пекат на слънце, но съвсем не се препоръчва, защото на фона на тена петната с бял цвят ще станат още по-забележими.

Лекарите препоръчват на пациентите с витилиго да включват в хранителния си режим продукти, богати на тирозин и триптофан (грах, домати, кафяв ориз, авокадо, фъстъци, бадеми), те подобряват производството на меланин. Мазната храна и алкохолът е най-добре да не се употребяват.

Витилиго не е смъртна присъда. Това заболяване не води до летален изход, но при първите му симптоми трябва да потърсите лекарска помощ, защото причините за болестта може да са нарушени функции на организма, които могат да доведат до по-сериозни последици от появата на бели петна.