Основните видове ориз, ползата от него и тайните за неговото приготвяне
Благодарение на достъпността, лесното приготвяне, хранителните стойности и добрата съчетаемост с други ястия, оризът е станал една от най-популярните култури в цял свят.
Оризът – цвят, размер, название – всичко има значение!
На Земята съществуват много сортове ориз. Но съвсем не е задължително да ги знаем всичките. Достатъчно е да знаем кой сорт подхожда за замисленото от нас ястие. Затова е важно да различаваме тази култура по цвят и размер на зърната. Цветът на ориза зависи от начина му на приготвяне. Основно той може да бъде кафяв (червен), бял и златист.
Кафяв/червен ориз
Това е пълнозърнест ориз, запазил питателната си обвивка. Този ориз е малко по-полезен от белия, в обвивката на зърната се съдържат много хранителни вещества. Обвивката съдържа витамини от групата B, минерали, влакна и фолиева киселина, а също и фосфор, цинк, мед и йод. Независимо че червеният ориз се вари повече време (около 30 минути) и е по-твърд, може да се използва за правенето на обичайните ястия, които се готвят и с белия ориз. На изток червеният ориз е задължителен в хранителния режим на децата и старите хора.
Бял (шлифован) ориз
Той е по-обработен. Чрез шлифоване се отделя хранителната му обвивката. Затова в него се съдържат много по-малко полезни елементи, отколкото в кафявия ориз. Въпреки това този сорт ориз е най-честият гост на масата ни. Това е най-евтиният и разпространен вид във всички страни.
Златист ориз
При варенето му той става бял, не се слепва и запазва вкуса си при многократно подгряване на ястието. Този сорт ориз се получава при обработването му с пара по специален способ. Това позволява да се запазят на 80% витамините и минералите, съдържащи се в обвивката му. Освен това тази обработка заздравява зърното и го прави по-малко чупливо.
По размер на оризовите зърна тази култура се дели на дългозърнест, среднозърнест и кръгъл ориз.
- Дългозърнестият ориз се отглежда в Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Той е дълъг, тънък, прозрачен, абсорбира умерено количество вода при сваряването му и не се слепва. Води се универсален продукт, но се използва най-вече като гарнитура към месо или риба.
- Среднозърнестият ориз се култивира в Испания, Италия, САЩ и Австралия. Той е по-малко прозрачен от дългозърнестия сорт и съдържа повече нишесте. При приготвянето му абсорбира повече вода и зърната му се слепват повече. Особеността на този ориз е че събира в себе си аромата на другите продукти в ястието.
- Белият среднозърнест ориз подхожда отлично за приготвянето на паеля, ризото и супи. Един от най-познатите сортове среднозърнест ориз е италианското арборио. При варене придобива кремообразен вид и абсорбира в себе си вкуса и аромата на другите съставки от блюдото. Той е много мек и за да не се превари, е най-добре да се премахне от котлона преди да е напълно готов – тогава оризът ще стане готов сам след няколко минути, а зърната му ще запазят формата си.
- Кръглозърнестият ориз се отглежда в Италия, Русия, Китай и Япония. Той е почти непрозрачен и съдържа много нишесте. От всички сортове той най-активно абсорбира вода и се слепва много. От този ориз може да се приготвят путинги, десерти, запеканки, каши, а също и суши.
Полезен или хранителен е оризът? И двете!
Оризът е много популярен на Изток. И това е наистина мъдър избор. Ползата му е неоспорима, той е източник на белтъчини (6,4 гр на 100 гр ориз), въглехидрати (72,5 гр) и минерали (калий – 70 мг, калций – 90 мг, магнезий – 38 мг, фосфор – 104 мг). При това той съдържа много малко мазнини (0,9 гр). Затова той способства балансираното и здравословно хранене.
Регулярната употреба на ориз намалява рисковете от възникване на много хронични болести, включително и захарен диабет тип II, сърдечно-съдови разстройства и затлъстяване. До голяма степен това се обяснява с високото съдържание в ориза на калий, който неутрализира негативното въздействие на солите върху организма ни.
В медицината оризът се използва отдавна за лечение на храносмилателни нарушения. Той не възбужда стомашното секретиране и така защитава стомашно-чревния тракт от раздразнение. Още повече че според учените, употребата на оризовите зърна може да намали риска от развитие на рак на дебелото черво.
Оризът също подпомага пречистването на организма от вредни елементи, като му осигурява ефикасното им извеждане от тялото, което съвсем не е маловажно за оздравяването ни. Богат е на сложни въглехидрати и важни антиоксиданти. Това помага да се поддържа мускулният тонус и да се осигури дълготраен приток на енергия в тъканите на организма.
Оризови хитрости
Преди да сготвим ориза, е добре да го измием. Трябва да го мием в няколко води, добре да протъркаме зърната между дланите си, за да премахнем излишното нишесте. Това ще ни позволи да избегнем излишното слепване. Оризът ще бъде бял и няма да се превари, ако добавим във водата няколко капки лимонов сок или лимонена киселина.
Ако искате Вашата каша да не се получи лепкава маса, към края на варенето може да добавите малко слънчогледово масло или зехтин. Полезно е да накиснете ориза за 1-2 часа преди варене, така той ще стане по крехък.
Варили сте оризова каша, а се е получила лепкава, неприятна на вид маса? Не е кой знае какво. С малко фантазия и нескопосаното второ блюдо се превръща във възхитителен десерт. Охладете кашата, смесете я с разбит със захар яйчен жълтък (3-4 бр), добавете сухи плодове по Ваш вкус и малко ванилия. Разбъркайте и изсипете разбитите на пяна белтъци от яйцата. Изсипете готовата смес в тава или във форма за печене, намазана с масло, и посипете със сухари. Намажете с яйце, смесено със сметана или крем. Запечете във фурната. След 20 минути десертът ще е готов. Може да го сервирате с желе, конфитюр или сладък сос.
Оризът може да се ползва не само като хранителен продукт. Сложете няколко зрънца ориз в солницата. Оризчетата много добре абсорбират влагата и помагат да се избегне образуването на бучки сол.
В Япония обичат ориза не само заради вкусовите му качества. Оризовата вода се използва с козметична цел. Японските жени мият лицето си с нея. Смята се, че това изсветлява кожата и подобрява цвета на лицето.