Всеки се опитва да ги избегне, но знаем ли какво всъщност представляват?
Да поговорим за една от най-вредните съставки на редица пакетирани храни, които изобилстват по магазините – трансмазнините. Наричат ги "мазнини-убиец", "бавна отрова", "тайната съставка" и още други. Чували сме да се говори за тях и ни е страх от вредното им влияние върху организма, затова всячески се опитваме да ги избегнем. Успяваме ли обаче? За да се предпазим от хидрогенираните мазнини, трябва да научим повече за тях и доказаните им вреди върху здравето. Може би сте забелязали, че вече почти няма стока, която да не съдържа надпис върху етикета си, гласящ: "Без трансмазнини". Но дали това наистина е така или производителите лъжат? Истината е, че ние потребителите често живеем в голяма заблуда относно съдържанието на стоките.
Какво представляват трансмазнините?
Трансмазнините са изкуствено преработени мазнини, които се включват в състава на редица пакетирани храни, за да удължат срока им на годност. За достигането на една мазнина до транссъстояние се извършва специален процес. Реализира се нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес в химията се нарича хидрогениране (хидриране). Оттам идва и другото име на трансмазнините – хидрогенирани мазнини. Защо трансмазнините са в твърдо състояние? Като следствие от нагряването и получената химическа реакция растителните мазнини се втвърдяват. За да стане по-твърда мазнината, се отнемат двойни връзки от двойно ненаситените мастни киселини. В процеса обаче голяма част от мононенаситените мастни киселини стават наситени. Най-популярната трансмазнина е маргаринът, който всички много обичаме и който производителите ни представят едва ли не за най-здравословния продукт на пазара. Една мазнина, която е безопасна и дори полезна в нормалното си състояние, например палмовото масло, може да стане много вредна, след като премине през процеса на хидрогениране. Производителите масово предпочитат трансмазнини, защото освен че удължават срока на годност на продуктите, те добавят и допълнителни аромати и вкусове към тях и така ги правят по-привлекателни. Продуктът добива специфична структура, която потребителят с времето започва да търси в пакетираните храни, тъй като никога не може да постигне същия ефект у дома. Опитвали ли сте да приготвите нещо домашно вкъщи, вместо да го купувате? Например крекери, солети, кекс, сладкиш? Най-вероятно сте си казали, че резултатът е добър, но вкусът и структурата не са като на пакетирания оригинал. Е, знайте, че това се дължи именно на хидрогенираните мазнини. Те могат да направят и най-обикновения продукт по-апетитен, тъй като добавят специфичен маслен вкус и плътност. Те са и много по-евтини от другите мазнини, например олиото и зехтина, а да не говорим за кравето масло.
Вредите от хидрогенираните мазнини
Увеличават "лошия" холестерол в много по-голяма степен, отколкото известните като високохолестеролни животински мазнини- Намаляват добрия холестерол в много по-голяма степен от животинските мазнини
- Могат да доведат до диабет, тъй като трансмазнините водят до отделянето на повече инсулин от панкреаса
- Водят до напълняване
- Създават проблеми на сърдечно-съдовата система
- Водят до запушване на кръвоносните съдове
- Водят до повишено кръвно налягане
- Смята се, че имат канцерогенен ефект
На запад и в САЩ е доказано, че консумацията на трансмазнини води до сериозно натрупване на телесни тлъстини и то изключително в коремната област. Хора, които не са предразположени да пълнеят на корем, след хранене с най-различни разнообразни пакетирани продукти, започват да натрупват видимо коремни тлъстини. А знаете, че те са най-опасни, тъй като са най-близо до всички важни органи и много ги натоварват. Ако смятате, че и Вие сте жертва на вредните трансмазнини, добре е да отслабнете и да се погрижите за здравето си чрез диета, спорт и различни здравословни естествени продукти за отслабване, например акай бери или малинови кетони.
Къде откриваме трансмазнините?
Не е пресилено да се каже, че почти всички пакетирани храни съдържат трансмазнини. Разбира се, това не е изписано с големи букви отпред на етикета. Най-вероятно съдържанието на трансмазнини е оповестено отзад с много малки букви, ако въобще е споменато за тях. Всички видове сладки и солени бисквити, сладкиши, кроасани, кексове, вафли, шоколад, чипсове, снаксове, готови храни, колбаси и т.н. съдържат от тези мазнини. Тестените изделия, които купуваме навън, най-вероятно също съдържат трансмазнини, особено промишлено пакетираните. Маргаринът също е продукт, който трябва да се избягва – една пълна чаена лъжица от него съдържа цели 7 гр. хидрогенирани мазнини. Ако трябва да избирате, по-добре предпочетете кравето масло, то е по-чист продукт. Също така пържените картофи, които най-често са пържени във фритюрник в палмово масло, съдържат доста от тях. Бързата храна е наситена с трансмазнини, както и полуфабрикатите, замразените пици и т.н. Истината е, че храни, които минават за здравословни, изобилстват от тях, а какво остава за откровено вредни продукти като полуфабрикатите.
Парадоксално е, че след като по цял свят се говори за вредата от тези мазнини, у нас няма ясна забрана за влагането им в храните. Често производителите си "измиват ръцете", като поставят само етикет "съдържа растителни мазнини". Но не става ясно хидрогенирани ли са те. Когато видите такъв надпис, имайте едно наум, че най-вероятно става дума за трансмазнини. Единствено биопродуктите с доказан произход са сигурен нехидрогениран източник.
За сравнение, на някои места в САЩ например трансмазнините са забранени. Те не бива да се използват в ресторанти, заведения за бърза храна, не бива да се съдържат в продаваните продукти на пазара или съдържанието им да е минимално. Трябва да се търсят алтернативи за заместването им, което не е толкова трудно, колкото производителите твърдят. Има много видове растителни масла, които могат да заменят вредните хидрогенирани, например много полезното ленено масло. Добрата новина е, че е приета директивата за обявяване на съдържанието на трансмазнини, която влиза в сила през 2014 г. Все още не само у нас, но и на някои други места в ЕС, няма изискване за задължителна информация за точните грамове и вид на хидрогенираните мазнини. Т.е производителите не са задължени да опишат какви и колко точно трансмазнини се съдържат в продукта. Те дори не са длъжни да ги нарекат така, достатъчно е да се изпише, че в състава има растителни мазнини. Трябва да знаете, че храни, на които е отбелязано, че съдържат "частично хидрогенирани масла“, всъщност съдържат транс мазнини.
