Минерали – Манган

Минералът манган – прием, дозировка, ползи и странични ефекти

Манганът е минерал, който се намира в някои храни, включително ядки, бобови растения, семена, чай, пълнозърнести храни и листни зелени зеленчуци. Той се счита за основно хранително вещество, защото тялото изисква балансирано количество манган, за да функционира правилно. Хората понякога използват минерала манган като лекарство.

Хранителните добавки с манган се използват за предотвратяване и лечение на дефицит на манган – състояние, при което организмът страда от недостиг на този ценен минерал, който спомага здравината на костите, предотвратява остеопороза и анемия и намаля симптомите на предменструален синдром.

Бъдете внимателни със "скрития" в някои добавки манган. Някои добавки, включително тези, които обикновено се използват за лечение на артрит, съдържат количества от минерала. Когато използвате тези продукти, е важно внимателно да следвате указанията на етикета. При редовен прием на дози, по-високи от препоръчителната (за възрастни тя е 11 милиграма манган на ден) може да изпитате сериозни странични ефекти.

Как работи минералът манган?

Манганът е основно хранително вещество, което участва в много химични процеси в тялото, включително преработката на холестерол, въглехидрати и протеини. Той също участва в образуването на костите.

Ползи от приема на манган:

Приемът на манган е ефективно средство за справяне със следните състояния:

• Ниски нива на манган в организма (дефицит на манган). Приемането на манган перорално или интравенозно спомага за лечението или предотвратяването на ниски нива на манган в организма. Също така пероралният прием на минерала, заедно с други витамини и минерали, може да насърчи растежа при деца с ниски нива на манган в организма.
• Слаби кости (остеопороза). Употребата на манган перорално в комбинация с калций, цинк и мед изглежда спомага за намаляване на костната загуба на гръбначния стълб при по-възрастните жени. Също така приемането на специфичен продукт, съдържащ манган, калций, витамин D, магнезий, цинк, мед и бор, за една година подобрява костната маса при жени със слаби кости.
• Белодробни заболявания (хронична обструктивна белодробна болест). Ранните проучвания показват, че манганът, селенът и цинкът интравенозно могат да помогнат на хората с влошено белодробно състояние да дишат самостоятелно без помощта на машина.
• Остеоартрит. Приемането на специфичен продукт, съдържащ манган, глюкозамин хидрохлорид и хондроитин сулфат, перорално в продължение на 4 месеца, намалява болката и подобрява способността за нормална активност при хора с остеоартрит. Много изследвания обаче показват, че приемането на глюкозамин плюс хондроитин без манган може да помогне за лечение на остеоартрит. Поради това ефектите на мангана в случая не са напълно ясни.
• Предменструален синдром. Ранните изследвания показват, че приемането на манган заедно с калций помага да се подобрят симптомите на ПМС, включително болка, чувство на самота, тревожност, безпокойство, раздразнителност, промени в настроението, депресия и напрежение. Изследователите обаче не са напълно сигурни дали подобрението се дължи на калция или мангана.
• Отслабване. Ранно проучване предполага, че приемането на уникален продукт, съдържащ манган, 7-оксо-DHEA, L-тирозин, екстракт от корен на аспержи, холин битартрат, инозитол, меден глюконат и калиев йодид, помага за редуциране на килограмите при хората с наднормено тегло.
• Заздравяване на рани. Изследванията показват, че прилагането на превръзка, съдържаща манган, калций и цинк, върху хронични рани в продължение на 12 седмици, може да подобри заздравяването им.

Странични ефекти от приема на манган:

Манганът е безопасен за повечето възрастни, когато се приема перорално в количество до 11 милиграма на ден. За хора, които имат проблеми с усвояването на минерала като хора с чернодробно заболяване например, могат да получат нежелани реакции, когато приемат дори по-малко от 11 милиграма дневно.

Излишъкът от манган в организма може да причини сериозни нежелани реакции, включително симптоми, наподобяващи болестта на Паркинсон, като треперене (тремор).

Специални предпазни мерки и предупреждения относно приема на манган

Деца: Приемането на манган перорално от деца, трябва да се следи стриктно, за да не превишава препоръчителните количества:

• За деца от 1 до 3 години – в количества по-малки от 2 мг на ден;
• За деца от 4 до 8 години – в количества по-малки от 3 мг на ден;
• За деца от 9 до 13 години – по-малко от 6 мг на ден;
• За деца от 14 до 18 години – по-малко от 9 мг на ден. 

Бременност и кърмене: Манганът е безопасен при бременни или кърмещи жени на възраст над 19 години, приеман перорално, в дози по-малки от 11 милиграма на ден. Все пак бременни и кърмещи жени на възраст под 19 години трябва да ограничат дозите до по-малко от 9 мг на ден. 

Хора с чернодробно заболяване: Хората с чернодробно заболяване, които не усвояват правилно мангана, може да получат излишък на минерала, който да предизвика треперене, психични проблеми като психоза и други странични ефекти. 

Желязо-дефицитна анемия: Хората с желязо-дефицитна анемия изглежда абсорбират повече манган, отколкото останалите. Ако страдате от това състояние, внимавайте да не приемате прекалено много манган.

Взаимодействие на мангана с лекарства

Антибиотици. Манганът може да намали усвояването на антибиотика от тялото. Приемането на манган заедно с някои антибиотици може да намали ефективността им. За да избегнете това взаимодействие, взимайте манганови добавки най-малко един час след приема на антибиотичното лекарство. Някои от антибиотиците, които могат да взаимодействат с манган, включват: ципрофлоксацин (Cipro), еноксацин (Penetrex), норфлоксацин (Chibroxin, Noroxin), спирафлоксацин (Zagam), тровафлоксацин (Trovan) и гропафлоксацин (Raxar).

Тетрациклинови антибиотици. Манганът може да се прикрепи към тетрациклините в стомаха. Това намалява количеството на тетрациклините, които могат да бъдат абсорбирани. Приемането на манган с тетрациклини може да намали ефективността им. За да се избегне това взаимодействие, вземете манган два часа преди или четири часа след приемането на тетрациклини.

Някои тетрациклини включват демеклоциклин (Declomycin), миноциклин (Minocin) и тетрациклин (акромицин).