Как да поддържаме сърцето си здраво?

Тайната на дълголетието и доброто здраве е превенцията. Не трябва да спираме да правим промени в начина си на живот, за да имаме добро здраве в бъдеще. Човешкото сърце - може да е само с размерите на юмрука Ви, но то е орган с голяма мисия - изпомпва кръв в тялото Ви, за да останете живи.

Как работи сърцето?

Човешкото сърце може да се сравни с автомобилен двигател - и двете са източници на енергия, които поддържат даденото тяло в движение. Сърцето действа като помпа, която задвижва кръвта към органите, тъканите и клетките на тялото. Кръвта, изпомпвана от сърцето, доставя кислород и хранителни вещества на всяка клетка и събира въглероден диоксид и отпадъчни вещества, произведени от тези клетки. Ако притокът на кръв към сърцето се забави или спре или сърдечният ритъм се промени, това може да бъде животозастрашаващо. Както при автомобилния двигател, така и при сърцето, начинът, по който се третира, определя колко дълго и как ще функционира.

Според някои водещи кардиолози много хора се грижат по-добре за колата си, отколкото за тялото си. Те се тревожат за смяната на маслото, извършването на периодични прегледи и използването на подходящото гориво. Но що се отнася до собственото им тяло, те го хранят с храни, които съдържат много мазнини и сол, пушат и не спортуват редовно. Медицинският напредък не може да изкорени сърдечно-съдовите заболявания. Доброто здраве зависи до голяма степен от хората и техния начин на живот.

Колко работи сърцето?

Сърцето е най-силно работещият мускул в човешкото тяло. Сърцето бие около 115 000 пъти на ден със средна честота от 80 пъти в минута, или приблизително 42 милиона пъти годишно. По време на нормален живот човешкото сърце бие повече от 3 милиарда пъти – изпомпвайки количество кръв от около един милион барела. Дори когато си почиваме, сърцето продължава да работи усилено.

Сърдечно-съдови заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания засягат сърцето или кръвоносните съдове. През последните години са предприети важни стъпки за информиране на хората за причините и предотвратяването на тези заболявания. Въпреки това те остават водещата причина за смърт в световен мащаб и при двата пола. Сърдечно-съдовите болести убиват много повече хора отколкото онкологичните, хроничните заболявания на долните дихателни пътища и злополуките взети заедно. Новите проучвания и методи на лечение на сърдечно-съдовите заболявания са намалили броя на смъртните случаи, но не и броя на засегнатите хора.

Рискови фактори и начин на живот

Някои фактори значително влияят върху шансовете на дадено лице да развие сърдечно-съдово заболяване. Те се наричат „рискови фактори“. Някои рискови фактори могат да бъдат контролирани, но други не могат. Въпреки че не е възможно да се контролират рискови фактори като пол, възраст и наследственост, е възможно да се променят рисковите фактори, свързани с начина на живот, за да се предотврати или забави появата на сърдечно-съдово заболяване.

Медицинските проучвания показват, че е възможно да се намали сърдечно-съдовият риск чрез диета с ниско съдържание на мазнини, сол и холестерол, без употреба на какъвто и да е вид тютюн, упражнения поне три пъти седмично, поддържане на здравословно тегло и кръвно налягане.

Начин на живот

Упражнения

Упражненията или липсата на упражнения играят важна роля за нашето здраве. Проучванията показват, че трябва да правим аеробни упражнения (като бързо ходене, джогинг или колоездене) поне три пъти седмично в продължение на 30 минути, за да укрепим сърцето. В допълнение, изследванията показват, че кратките периоди на физически упражнения от общо 30 минути на ден са толкова полезни за здравето, колкото 30 минути непрекъснати упражнения.

Едно от най-добрите неща, които можем да направим, за да подобрим здравето си, е да ядем храни с ниско съдържание на мазнини и да спортуваме редовно. Упражненията изгарят калории, намаляват апетита, кръвното налягане и стреса и увеличават нивата на HDL (добрия холестерол). Също така подобряват фигурата и ни карат да се чувстваме по-добре. Толкова е просто!

Диета

Сърдечно-съдовият риск може да бъде намален и като се приложат няколко разумни промени в диетата. Навиците, които са полезни за сърцето, включват ограничаване на дневната консумация на сол до по-малко от 2300 милиграма натрий. Хората, които страдат от високо кръвно налягане, може да се наложи да ограничат още повече приема на сол - около 1500 милиграма на ден. Диетата трябва да се състои предимно от плодове, зеленчуци, зърнени храни, постно месо и риба. Препоръчително е да се намали консумацията на мазнини (особено наситени мазнини) - тлъсти червени меса, пълномаслено мляко, сирена от пълномаслено мляко, яйца, ястия на сметанова основа и десерти, които съдържат много мазнини.

Специалистите споделят, че е възможно да намалите холестерола в кръвта си с пет до десет процента, като ядете здравословна за сърцето храна – тоест консумирате повече диетични фибри и по-малко мазнини и въглехидрати. Когато ядем храни, богати на фибри, ние се чувстваме удовлетворени и ядем по-малко храни с високо съдържание на калории и мазнини.

Консумация на алкохол

Консумацията на алкохол също влияе на сърцето. Медицински изследвания показват, че ежедневната консумация на умерено количество алкохол предпазва от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт. Според експерти умерената консумация е средно по едно или две питиета на ден за мъжете и едно питие на ден за жените. Една напитка се определя средно от 44 мл за спиртни напитки и до 355 мл за бира.

Прекомерната консумация на алкохол може да доведе до проблеми, свързани със сърцето, като високо кръвно налягане, инсулт, неправилен сърдечен ритъм и кардиомиопатия (заболяване на сърдечния мускул). Освен това една стандартна напитка има между 100 и 200 калории. Калориите от алкохола често увеличават телесните мазнини, което от своя страна може да увеличи сърдечно-съдовия риск.

Ако не пиете, не започвайте! Ако консумирате алкохолни напитки, правете го умерено!

Стрес

Стресът е друг фактор, който може да повлияе на сърцето. Хората, които страдат от сърдечно-съдови заболявания, често съобщават за болка в сърцето по време на емоционално стресови ситуации. Също така е по-вероятно да получите сърдечен удар по време на стрес, тъй като сърдечната дейност се ускорява и кръвното налягане се повишава. Когато това се случи, сърцето се нуждае от повече кислород.

Стресът може също да увреди артериите поради увеличеното производство на хормони и увеличения кръвен поток по време на реакцията на стрес. Тъй като стените на артериите заздравяват, те увеличават дебелината си, като по този начин улесняват натрупването на плака, която стеснява артерията. Експертите смятат, че стресът може да влоши сърдечните заболявания.

Важно е да сме наясно със здравето си

Повечето от нас се смятат за здрави, ако не чувстват симптоми на заболяване. Понякога обаче първият очевиден симптом на сърдечно-съдово заболяване е сърдечен удар. Когато симптомите започнат да се появяват, щетата вече е нанесена. Ето защо е важно да знаем кои са сърдечно-съдовите рискови фактори и да вземем необходимите мерки за намаляване на този риск. Като просто контролираме един или повече рискови фактори, е възможно да добавим месеци или евентуално години към живота си.