В предишната статия Ви разказахме подробно за Есенциалните незаменими аминокиселини. А тук ще Ви запознаем с Неесенциалните аминокиселини и тяхното действие?
Вече казахме, че заменимите аминокиселини са 12 на брой. Нашият организъм ги синтезира сам самичък и допълнителният прием на тези аминокиселини не е необходим. Работата на тялото е да разгради някоя от тях, за да произведе друга, която да е по-необходима при определен процес. Тези 12 заменими аминокиселини са: Аланин, Аргинин, Аспаргин, Цистеин, Глутамат, Глутамин, Серин, Тирозин, Глицин, Хистидин, Пролин и Аспартат.
Аланинът е най-важната аминокиселина за правилното поддържане нивата на глюкозата в кръвта. Използва се за транспорт на азот между тъканите и увеличава използването на кръвната захар като източник на енергия. Аланинът се освобождава и разгражда в организма по време на интензивно физическо натоварване и отговаря за почти половината количество глюкоза, произведено от черния дроб.
Аргининът е по-известен с вазодилататорните си свойства и с това, че може да увеличава производството на сперматозоиди. Основната му задача е да предотвратява мускулната загуба. Аргининът е част от трите необходими аминокиселини за производството на креатин. Освен това тази аминокиселина е неделим компонент в орнитиновия цикъл, който е с изключително важни физиологични функции. Подпомага заздравяването на рани и, както вече споменахме, е важен компонент на протеините в сперматозоидите. Ако увеличите приема на аргинин, може да се увеличи активността на аргиназата в черния дроб и по този начин да се подпомогне превръщането на амоняка в кръвта в урея, която се екскретира. Благодарение на тези ползи аргининът има голям ефект при заболявания като хиперамониемия и чернодробна дисфункция.
Аспаргинът е аминокиселина, която поддържа здравословното състояние на метаболизма и на нервната система. Той ни „пази“ от свръхнервност или прекомерна летаргия. Аспаргинът се преобразува в организма в аспартат и по този начин се произвежда енергия. Точно тази енергия мозъкът и нервната система използват в метаболизма. Аспаргинът подпомага баланса във функциите на мозъчните и нервните клетки. Взима участие в трансформирането на аминокиселините, което е много важно за нормалното протичане на процесите в организма.
За тази аминокиселина е доказано, че подобрява издръжливостта, като елиминира и умората. Аспартатът също така взима участие и в изграждането и синтеза на други аминокиселини.
Цистеинът е аминокиселина, която участва в производството на колаген и таурин и освен това е компонент на глутатиона. Използва се за детоксикация на организма. Цистеинът е сяро-съдържаща аминокиселина, която може да се произвежда от аминокиселината метионин. Цистеинът действа още, като укрепва защитната лигавица на стомаха и червата, което може да помогне за предотвратяване на щетите, причинени от аспирин и подобни лекарства.
Нашето тяло използва тази аминокиселина като невротрансмитер, който отваря рецепторите за натрий и калций. Глутаматът е сборно име на солите и карбоксилните йони на една от 20-те най-често срещани аминокиселини в белтъчната молекула – глутаминова киселина. Глутаматът е важен компонент, участващ в състава и на телесните белтъци. Освен важните си роли в тялото обаче, глутаматът има чисто кулинарно приложение.
Глутаминът има доказано силно имуностимулиращо действие и може да предотврати катаболизма. "Глутаминът е майката на всички аминокиселини".
В човешкото тяло глутамин се намира предимно в мускулите – 60 % от свободните аминокиселини в мускулната клетка са под формата на глутамин. Той може да се синтезира и от аминокиселините валин и изолевцин, както и от глутамичната киселина.
Глицинът играе важна роля за възстановяването на мускулите и техния растеж. Освен това помага за превръщането на глюкоза в енергия. Аминокиселината Глицин има съществено значение за храносмилателната система, благодарение на синтеза на жлъчката. Участва в производството на колаген и е третата подред аминокиселина, взимаща участие в производството на креатин.
Аминокиселината Хистидин се използва предимно за производство и възстановяване на обвивките около нервните клетки. Той е необходим за нормалната сексуална функция и може да регулира метаболизма. Хистидинът е важен, защото намалява киселинността на стомаха, облекчава болката при операция на стомаха или червата и може да намали повръщането по време на бременност и паренето в стомаха. Аминокиселината може още да възпрепятства появата на язви в стомаха и червата, причинени от разстройство на вегетативната нервна система. Хистидинът има голям ефект при лечението на алергични заболявания като астмата. Благодарение на ефекта да разширява кръвоносните съдове и да понижава кръвното налягане, хистидинът може да бъде използван за лечение на заболявания като ангина пекторис и сърдечна недостатъчност.
Имидазоловата група на хистидина може да образува съединения с Fe2+ или други йони, подпомагайки по този начин резорбцията на желязото. Затова хистидинът може да бъде използван за превенция на желязо-дефицитната анемия.
Пролинът взима участие в производството и поддръжката на колаген и хрущял. Проучванията сочат, че той има положителен ефект върху съхранението на мускулите.
Серинът е важен за метаболизма на мастните киселини. Неговата роля е да укрепва имунната система. Участва в производството на триптофан и мускулното образуване.
Аминокиселината, която контролира настроението, ускорява метаболизма и стимулира нервната система. Тирозинът участва в производството на химикали, които балансират апетита, чувството за болка и реакцията на тялото при стрес.
Коментари (0)
Напишете коментар
Въведете кода за сигурност от картинката: