Богати са на витамин С и редкия витамин К
Кестените са едни от най-любимите изкушения през този сезон. Ароматът на печени кестени напомня, че есента е дошла и зимата все повече наближава. Научете повече за тях, защото те са не само вкусни, но и много полезни.
Произход на кестените
Кестените растат на кестеново дърво. Кестенът е наистина древно растение. Тези дървета са култивирани в продължение на хилядолетия. Смята се, че сладкият кестен произхожда от Азия и Балканите. По-късно е разпространен и в Централна Европа, Средиземноморието и в останалия свят. Само в Европа са известни няколко стотин сорта питомни кестени с различни вкусови качества, а в зависимост от сорта външните бодливи обвивки приютяват от 1 до цели 7 кестена.
Има два вида кестени – диви кестени (конски, неядливи) и ядливи сладки кестени. Сладките кестени узряват в края на септември. Те най-често са определяни като ядкови плодове. Според други кестените са обикновени ядки, но факт е, че съставът им доста се различава от този на ядките. Кестените са много издръжливи и могат да се съхраняват дълго време. Качествата им се запазват през цялата зима. Характерни са с това, че имат двойна люспа, която често затруднява обработката им. За да обелите двете кестенови ципи лесно, ги цепнете леко преди варене или печене, за да се отваорят. После лесно ще свалите обвивките. Кестените имат подходящ вкус както за сладки, така и за солени ястия. Научете за полезните свойства и на други есенни плодове.
Състав на кестените
По своите хранителни качества сладките ядливи кестени наподобяват много някои зърнени продукти. Поради високото съдържание на танин кестените имат тръпчив вкус и не се ядат сурови, но когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до по-прости захари и те стават леко сладки, с консистенция на хлебен крем. Съдържат много витамин C, както и витамините B2, B1 и A, както и редкия Витамин К. Опитайте Биотин капсули. Съдържат калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо и микроелементите мед, флуор, силиций. Много са богати на лецитин – той е важен за паметта, предпазва от сърдечно-съдови болести, улеснява метаболизма и действа противостресово. Кестените съдържат 248 калории за 100 грама. Въпреки че калориите не са малко, кестените не съдържат почти никакви мазнини и имат много фибри. Съдържат ябълкова, лимонена и млечна киселина. Неядливият кестен също е много полезен, като влиза в състава на различни лекарства и се препоръчва срещу редица болести. Смята се, че кестенът притежава свойството и да топи излишните мазнини. Много важно е, че кестените не съдържат глутен. Глутен не съдържат и Семената от чиа. Поради високото съдържание на нишесте в състава им те много успешно могат да служат за приготвяне на хлябове, сладкиши, каши и супи. Съдържат два пъти повече нишесте от картофите. Но въглехидратите на кестена са бавно усвоими, затова са полезни и ни зареждат с много енергия. Имат разкрасяващи качества, а дивият кестен е част от много козметични серии за разкрасяване. Много са богати на протеини.
Кестените повишават имунитета, защото съдържат много витамини. Те лекуват дихателни проблеми. Благоприятстват сърдечно-съдовата и бъбречната система. Използват се за лечение на разширени вени, защото укрепват кръвоносните съдове.
