Под зелена салата отдавна не се разбира единствено маруля. Зелените салати са различни видове с многобройни и интересни приложения. Възможностите да експериментираме с тях ги правят изключително полезни за включването им в салати и в основни ястия дори като гарнитура. В същото време те са богати на фибри и са с ниско калорично съдържание – отлични помощници за поддържане на фигура или при сваляне на килограми. Какво не знаем за зелените салати и защо да ги похапваме възможно по-често?
Кои са важните зелени салати и какво не знаем за тях?
Италианска зелена салата
Традиционно се отглежда в Италия, но се включва и в прословутата салата Цезар по цял свят. По вкус прилича на марулята, но листата са по-стегнати и твърди, вкусът е по-изразен и леко пикантен. Използва се многостранно в здравословната Средиземноморска кухня на Италия, Франция и Испания не само в салати, но и като свежа добавка към различни готвени ястия. Съдържа 92 % вода, което я прави изключително диетична и подходяща за режим за отслабване. В същото време съдържа и много хранителни вещества: 24 мг. витамин С на 100 гр. продукт – сред рекордьорите в зелените салати. Съдържа също така витамини от групата В, баластни вещества около 1,3 гр/100 гр.
Копфсалата
Копфсалата е маруля с ненакъдрени листа. Както и при марулята, и при копфсалатата основен недостатък е, че често са откривани високи нива на нитрати. Затова е препоръчително двата вида зелени салати да се консумират само по време на сезона им – пролетта и ранното лято. Копфсалатата има универсален вкус, за разлика от други зелени салати, които са по-вкусово изразени и не се харесват на мнозина. Също като къдравата салата и копфсалатата има червен аналог, който е традиционно използват във Франция. Листата на червената копфсалата са по-меки. Салатата е богата на витамин А и баластни вещества – 1,4 гр./100гр.
Айсберг
Хрупкавият айсберг от известно време оглавява класацията на най-обичаните зелени салати. Айсбергът произлиза от САЩ, но бързо завладява целия свят. Името му идва от факта, че преди е бил транспортиран от бряг до бряг с лед, който да го предпазва от разваляне. Факт, който доказва колко е издръжлив айсбергът, за разлика от другите зелени салати. Всички останали видове зелени салати са чувствителни на топлина и на прекалено ниска температура – трудно се съхраняват дълго време в хладилник. Айсбергът обаче може да стои в хладилника с дни, без да губи от своята свежест. Хранителното съдържание на айсберга е по-ниско от това на другите зелени салати, но това се компенсира от високата му издръжливост. Въпреки това той е изключително подходящ за диета, благодарение на ниските си енергийни нива: 13 ккал, 0,7 гр. белтъчини, 0,3 гр. мазнини, 1,9 гр. въглехидрати, 0,6 гр. баластни вещества/100гр.
Лоло росо
Лоло росо има червени къдрави листенца, които са трудни за объркване. В супермаркетите се продава целогодишно, но сезонът му е от май до октомври. Вкусът му е отличителен и леко горчив. Както повечето зелени салати и всички продукти, препоръчителни за тънка талия, лоло росо съдържа 92% вода, а останалите 8% се състоят главно от витамин С, витамин А, калий и желязо – една наистина здравословна порция. Освен това лоло росо е много полезно заради количеството антоциан, което съдържа. Това е растително вещество, което действа укрепващо на клетките и тъканите и действа противовъзпалително.
Портулак
Портулакът произлиза традиционно от Холандия и все още не е толкова известен, но въпреки това си заслужава да се потърси този вид салата и да се разбере повече за нея. Още древните египтяни познавали салата като лечебно средство и хранителен продукт. Салатата има сочни зелени и вкусни листа, които могат да се използват в много ястия, вкусът е освежаващ, леко кисел и сочен. Хранителните стойности на салата са впечатляващи: 70 мг. витамин С на 100 гр, витамин А, магнезий и калций. В народната медицина растението е известно като средство срещу киселини, болки в бъбреците, като средство за очистване на излишната вода и справяне с натрупани токсини.
Радичио
Радичио е също с италиански произход и особено обичано в Средиземноморската кухня, но добива и все повече популярност. Сезонът на зеленчука е от юни до октомври. Вкусът му е отличителен – леко до средно горчиво. В радичио се съдържа веществото интибин, което действа благоприятно върху кръвните клетки, производството на жлъчните секрети и храносмилането. В по-ранни времена радичио се смятало за естествено средство за борба с раздразнен стомах. Съдържа 28 мг витамин С в 100 гр. и никакви мазнини.
Рукола
Средиземноморската и в частност италианската кухня ни дават друга суперсалата, която добива международна слава. Рукола! През последните 20 години кулинарите я издигат на пиедестал, а качествата й са съпоставими с качествата на билка. Можем да си я набавим целогодишно от супермаркетите, но е най-ароматна, когато е събрала достатъчно слънчеви лъчи – тоест през лятото. Вкусът й е отличителен сред другите зелени салати – интензивен, леко остър, леко пикантен. В миналото руколата се използвала в народната медицина като средство за изчистване на организма от задържани течности и за по-добро храносмилане. Руколата е богата на фолиева киселина и други витамини от В-групата.
