В предишната част на статията вече стана дума за храненето на децата и грешката, която правим, позволявайки им да приемат вредни храни още от ранна възраст. Прочетете първата част на статията: "Как разваляме храненето на децата си".
Хранителните навици на всеки човек започват формирането си още в детски години и нарушаването на естествения им режим обикновено води до сериозни проблеми в дългосрочен план. В тази част ще поговорим за начините, по които един родител може да отучи детето си от вредните навици в храненето, ако вече е допуснал да се създадат такива.
Защо е толкова важно да внимаваме с какво храним детето си?
През годините много лекари са се занимавали с изследване на хранителните навици при новородените и подрастващите. Известно е, че още с раждането си, бебетата имат усещане за глад и количеството приемана храна. Кърменето е най-очевидният пример за това – бебето само преценява, когато не иска да суче повече. В по-напреднала възраст, за разлика от вярването на повечето родители, това усещане не се губи. Бутането на лъжицата в устата на детето е нещото, което нарушава естествения цикъл на нуждите. С всяко "принудително“ хранене този естествен инстинкт се губи и става все по-трудно да се усети в бъдеще. Затова и най-лесният и очевиден начин за справяне с лошите хранителни навици е предотвратяването им още на първа инстанция, но не винаги се получава.
Как моята баба промени отношението ми към храната?
Има различни начини за привличането на интереса на детето към дадено нещо и най-успешните в повечето случаи са забавленията и игрите.
Спомням си, когато бях малка, и двете с братовчедка ми бяхме страшно злояди, когато станеше дума за нормална храна, но умирахме за нещата от рода на зрънчо, чипс и тем подобни. Обикновено храненето костваше на роднините ни няколко часа и много нерви и в крайна сметка пак завършвахме с редовните искания за junk food. Затова баба ми като мъдра жена, която не иска да остави внучките си да ядат чипс за обяд, измисли начин да ни представи храната като нещо, което ни интересуваше – игри. Правилата бяха следните – аз и братовчедка ми трябваше да седим една срещу друга. Всяка от нас трябваше да храни другата с произволни неща от масата, а тази, която яде, нямаше право да вижда какво е взела първата. Целта беше да отгатнем какво ни е дадено. В резултат на играта аз проядох неща като сирене, тиквички, царевица, броколи, чушки, зелен фасул, ябълки и грозде, а братовчедка ми се влюби в репичките, гъбите, пилешката супа, месото с ориз и пъпешите. До ден днешен не съм сигурна дали щях да харесвам и половината от нещата, ако ми бяха предложени по друг начин.
Как да върнем в правия път хранителните навици на детето си?
Изводите от детските ми спомени за безкрайно умната ми баба са, че може. Условието е да откриете какво интересува детето Ви. Имайки предвид колко различни са хората и колко разностранни интереси имат децата, няма да си позволя да дам няколко примера и да заявя "Да, това е! Безотказно е и точно това ще промени всичко!“. Не мога да гарантирам, че това, което е сработило при мен, ще помогне и на Вашето дете, но поне мога да опитам да Ви дам няколко идеи, които да Ви насочат като за начало.
- Водете детето със себе си на пазар.
- Позволете му да участва в процеса на приготвяне на храната. Подреждайте я в чинията му по интересен и забавен начин, нарисувайте нещо с нея. Разказвайте му интересни истории за произхода на нещата в чинията. Разделяйте храната по цветове и го учете да ги разпознава. Давайте му личен пример и му показвайте колко голямо удоволствие е тази храна за самите Вас.
Така че, родители, начини има. Запасете с въображение и търпение и не се предавайте при първия отказ, защото каузата си струва усилията!
