Стресът – как се отразява на тялото и ума ни?

Стресът може да повлияе на нашето тяло, мисли, чувства и поведение. Да се научите да разпознавате често срещаните симптоми на стрес може да Ви помогне да го управлявате. Точно това ще обсъдим в тази статия. Седите в задръстване, закъснявате за важна среща, гледате как минутите се изнизват... Сърцето Ви започва да бие по-бързо, кръвното Ви се повишава, дишането Ви се учестява, мускулите Ви се напрягат...

Това е защитна реакция на тялото, насочена към защита на тялото в извънредни ситуации - тялото ни се подготвя за битка или бягство.

Какво се случва с тялото ни по време на стрес?

Стресът е отговорът на тялото на заплаха. Това може да е физическа опасност, емоционален стрес или всяка друга ситуация, която нашият мозък интерпретира като опасност.

По време на стрес в тялото настъпват редица физиологични промени:

• Хипоталамусът открива сигнала за стрес и инициира отговора на стреса чрез изпращане на химически сигнали до хипофизната жлеза;
• Хипофизната жлеза отделя адренокортикотропен хормон (ACTH), който пътува до надбъбречните жлези;
• Надбъбречните жлези започват да отделят хормони на стреса, главно кортизол и адреналин (известен също като епинефрин). Тези хормони влизат в кръвта;
• Освобождаването на адреналин активира симпатиковата нервна система, която подготвя тялото за незабавни действия – борба с възприетата заплаха;
• Адреналинът ускорява пулса и повишава кръвното налягане, което позволява по-бързото доставяне на кислород и хранителни вещества до мускулите и органите;
• Дишането става по-бързо и по-дълбоко, осигурявайки на тялото повече кислород, което повишава физическата работоспособност;
• Кръвоносните съдове в кожата и храносмилателната система се стесняват, а кръвоносните съдове в мускулите се разширяват. Това пренасочва притока на кръв към мускулите, подготвяйки ги за действие;
• Кортизолът предизвиква освобождаването на глюкоза (захар) от черния дроб, осигурявайки на тялото бърз източник на енергия, необходима за борба или бягство;
• Адреналинът подобрява сетивното възприятие, повишава вниманието и бдителността, което Ви позволява да реагирате по-бързо и по-добре на потенциални заплахи;
• В резултат на реакцията на стрес функции като храносмилане, възпроизводство и имунен отговор са временно потиснати, тъй като няма да помогнат за справяне с възприеманата заплаха и следователно не са необходими в момента.

Когато възприеманата заплаха изчезне, тялото постепенно се връща към нормалното - парасимпатиковата нервна система се активира, насърчавайки релаксацията и възстановяването на нормалните функции на тялото. Дори подобни ситуации да възникват от време на време, те практически нямат ефект върху нашето здраве, настроение и поведение. Но ако стресовите ситуации се повтарят редовно ден след ден и нивото на стрес е повишено за дълго време, тогава те могат да повлияят негативно на нашето настроение и поведение, имунната система, храносмилателната система, сърдечно-съдовата система... Освен това те могат допринасят за развитието на затлъстяване, което увеличава риска от развитие на диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Хроничен стрес и здраве

Някои хора смятат, че стресът подобрява работата им. Това обаче рядко е вярно. Изследванията постоянно показват обратното – стресът кара хората да правят повече грешки. Стресът може не само да ни „помогне“ да забравим къде са ключовете, но и значително да повлияе на здравето ни:

• Стресът може да увеличи напрежението и да причини главоболие;
• Стресът предизвиква освобождаване на стомашна киселина, което може да причини или да влоши киселини;
• Стресът засяга храносмилателната система на тялото, което може да доведе до болки в корема, гадене и други стомашни неразположения;
• Хормоните на стреса ускоряват сърдечната честота и свиват кръвоносните съдове, което с течение на времето може да увреди артериите и да увеличи риска от инфаркт;
• Стресът нарушава репродуктивната система както при мъжете, така и при жените, което може да затрудни зачеването на дете;
• Стресът и свързаната с него умора могат да намалят либидото;
• Мозъкът играе важна роля за получаване на ерекция. Стресът може да наруши този процес и да доведе до еректилна дисфункция;
• Хормоналните колебания могат да повлияят на менструалния цикъл или, в тежки случаи, да го прекъснат напълно;
• Хроничният стрес може да причини емоционално потискане и да доведе до депресия;
• Стресът затруднява заспиването и влошава качеството на съня, което от своя страна може да доведе до безсъние;
• Дългосрочният стрес отслабва защитната система на организма (имунитета), което повишава риска от инфекциозни заболявания;
• Стресът освобождава големи количества захар в кръвта, което с времето увеличава риска от развитие на диабет тип 2;
• Стресът причинява мускулно напрежение, а хроничният стрес може да доведе до мускулна болка, свързана с напрежението, като болка в гърба.

По-конкретно, хроничният стрес може да повлияе на здравето ни, без дори да го осъзнаваме. Често мислим, че причината за постоянното главоболие, честото безсъние или лошото представяне се дължи на заболяване, но всъщност причината може да е стресът.

Най-честите симптоми на стрес

Ефектът на хроничния стрес върху мозъчната функция

Има доказателства, че хроничният стрес може да пренастрои мозъка. Проучванията върху животни показват, че животните, подложени на дългосрочен стрес, имат намалена активност в части от мозъка, които изпълняват задачи от по-висок порядък, като префронталния кортекс. Мозъчната активност е концентрирана в примитивни области на мозъка, ориентирани към оцеляването, като амигдалата.

Това е като ако тренирате само една мускулна група и пренебрегнете всички останали - мускулната група, която се активира по-често, ще стане по-силна, а тези, на които се обръща по-малко внимание, ще станат по-слаби.

Очевидно това се случва в мозъка ни - когато той е в състояние на постоянен стрес, всички ресурси се концентрират в онези части на мозъка, които са предназначени да се справят със заплахата, докато частите на мозъка, предназначени за по-сложно мислене, се изместват към втория план.

Особено вредни видове стрес

Въпреки че ефектите от стреса върху мозъка са добре документирани, не е ясно какви видове стрес увеличават рисковете за здравето и паметта в по-късен живот. Стресът, който може да изпитате преди изпитите, вероятно ще бъде много различен от стреса, който идва от автомобилна катастрофа или дългосрочно заболяване. Разбира се, по-тежкият или продължителен стрес е по-вреден от леката краткотрайна тревожност, но има някои допълнителни фактори, които правят стреса още по-вреден за нас, като например:

• Непредсказуем стрес. Проучванията върху животни показват, че животните, които са могли да предвидят стресор (като например получаване на електрически удар при включване на светлина), са страдали по-малко от него, отколкото тези, които са го получили случайно. С други думи, ако можем да предвидим стресова ситуация, тогава тя е по-малко вредна за нас от внезапния, неочакван стрес;
• Стрес без ограничения във времето. Ако сте стресирани поради изпити, презентации и т.н., тогава това ще приключи след изпита или презентацията. Но ако стресът е причинен от здравословното състояние на близките Ви хора или финансовите Ви задължения, може да сте стресирани с години;
• Липса на подкрепа. Ако се чувствате подкрепени от близки или колеги от работата, е по-вероятно да се справите със стреса, отколкото ако нямате подкрепа.

Как да се предпазим от прекалено много стрес?

За да управлявате по-добре стреса, помислете как можете да намалите факторите, които го причиняват. Ето няколко съвета, които ще Ви помогнат да управлявате по-добре стреса:

• Опитайте се да контролирате по-добре обстоятелствата и събитията в живота си. Създаването на ежедневна рутина може да бъде добро начало (предвидимостта намалява въздействието на стреса);
• Качественият сън е много важен. Липсата на сън може да доведе до повишен стрес и намалена ефективност в части от мозъка, които изпълняват функции от по-висок порядък;
• Планирайте времето си. Например, направете списък с конкретни задачи за деня. По този начин задачите няма да изглеждат непосилни. Създаването на списък ви позволява ясно да разпределите времето и да се подготвите за предстоящи събития;
• Потърсете помощ, ако имате нужда. Разговорът с близки може да ви помогне да станете по-устойчиви и да се справите по-добре с конкретна стресова ситуация;
• Променете отношението си към стреса. Животът без стрес е не само невъзможен, но най-вероятно и безинтересен. Малкото количество стрес насърчава растежа. С други думи, вместо да се опитвате да избягвате стреса, опитайте се да развиете възможно най-здравословния отговор на него.

В заключение

Животът без стрес е невъзможен и малкият, краткотраен стрес наистина може да ни мобилизира и да подобри работата ни. В същото време хроничният стрес може да има отрицателно въздействие върху нашето тяло, ум и дух, което води до различни физически и психически здравословни проблеми. Като разберем как ни влияе стресът, можем да предприемем активни стъпки, за да го управляваме и да намалим въздействието му върху нас и живота ни.

Имайки предвид всички негативни ефекти, които дългосрочният стрес може да има върху нашето здраве, намаляването му е наистина важно. Чувствайте се свободни да се консултирате с Вашия лекар относно управлението на стреса. Освен диета, упражнения и техники за релаксация, може да се нуждаете и от лекарства за облекчаване на стреса.