Маймунската шарка обикновено се появява изключително в Африка, но се появиха отделни случаи в САЩ, Европа и Канада - и изглежда нямат никаква връзка с Африка.
През последната седмица Великобритания, Испания, Португалия, Италия, САЩ, Швеция и Канада съобщават за инфекции, предимно при млади мъже, които преди това не са пътували до Африка. Франция, Германия, Белгия и Австралия потвърдиха първите си случаи на маймунска шарка миналата седмица.
Последното огнище на маймунска шарка към момента е достигнало 17 държави със 110 потвърдени случая и още 205 предполагаеми случая.
Появата на друга странна болест, която се разпространява, без съмнение предизвика известно безпокойство, но е важно да се отбележи, че Световната здравна организация призоваwa за спокойствие, тъй като маймунската шарка не се разпространява толкова лесно, колкото вирусът COVID-19.
Какво е маймунска шарка?
Маймунската шарка е вирусно заболяване, което циркулира предимно сред гризачи в части от Западна и Централна Африка. За първи път е открита през 1958 г., когато две огнища на болест, подобна на шарка, се появяват при изследователски маймуни, откъдето идва и името му.
Първият случай при хора е регистриран през 1970 г. при 9-годишно момче в Демократична република Конго. Повечето случаи оттогава са съобщени от селски райони на тропическите гори в басейна на Конго, въпреки че е открит в няколко страни в Западна и Централна Африка. Нигерия например обикновено съобщава за няколко десетки случая годишно.
Какви са симптомите на маймунска шарка?
Ранните симптоми на маймунската шарка включват треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути жлези, втрисане и изтощение. Няколко дни след появата на първите симптоми на заболяването обикновено се появява обрив, подобен на варицела, който започва от лицето, след което се разпространява в други части на тялото. Обривът в крайна сметка образува струпеи, които по-късно изчезват.
Как се разпространява маймунската шарка и колко е заразна?
Маймунската шарка не се разпространява лесно между хората. Повечето случаи в Западна и Централна Африка възникват от контакт със заразено животно. Смята се, че хората са заразни само когато имат обрив. Но може да се разпространи от човек на човек чрез близък контакт, като докосване на дрехи, спално бельо или кърпи, кожата, или при кашляне или кихане на човек с обрив от маймунска шарка.
Смъртоносна ли е маймунската шарка?
В повечето случаи хората се възстановяват в рамките на няколко седмици. Въпреки това тя може да бъде смъртоносна. Проучвания в Централна Африка оценяват смъртността от вируса на цели 10%, като най-високата смъртност е сред малките деца. Въпреки това друг клас или семейство на вируса от Западна Африка се счита за по-малко тежък, със смъртност от около 1%.
И все пак, смъртността от маймунска шарка извън Африка не е добре разбрана, като се има предвид малкия брой изнесени случаи, които са се случили. Том Ингълсби, директор на Центъра за здравна сигурност на Джон Хопкинс, казва, че би очаквал смъртността да бъде по-ниска в САЩ поради нивото на грижи.
Как се разпространява маймунската шарка?
Първият пациент в настоящата епидемия се завръща в Обединеното кралство от пътуване до Нигерия, където маймунската шарка е ендемична. Въпреки това сега случаите се разпространяват сред хора, които не са пътували до Западна или Централна Африка, което предполага, че има местно предаване.
Маймунската шарка обикновено се разпространява чрез близък контакт и дихателни капчици. Въпреки това сексуалното предаване (чрез сперма и/или вагинална течност) е посочено като допълнителен възможен път. Световната здравна организация (СЗО) казва: "Необходими са проучвания, за да се разбере по-добре този риск.“
Повечето случаи при настоящата епидемия са били при млади мъже, но вирусът може да се разпространи до всеки.
В Обединеното кралство са потвърдени 20 случая на маймунска шарка от началото на май. По време на пресконференция на 17 май служители на Световната здравна организация (СЗО) казаха, че това са предимно отделни събития с изключение на "семеен клъстер с два потвърдени случая и един вероятен случай.“
Наскоро Канада и САЩ се присъединиха към тези нации в проследяването на вируса.
Към 19 май Канада потвърди два случая на маймунска шарка и заяви, че разследва 17 предполагаеми случая. Министерството на здравеопазването на Масачузетс също обяви единичен случай на човек, който наскоро е бил в Канада. Няколко от случаите в Канада са свързани с това лице.
На 18 май Скот Поли, служител по пресата в Центровете за контрол на заболяванията (CDC), каза пред Medical News Today:
"Обединеното кралство уведоми САЩ за 8 души в САЩ, които може да са седнали близо до пътник от Обединеното кралство, когато са летели от Нигерия за Лондон [на 3-4 май 2022 г.]. Един от тях вече не е в САЩ и един не е намерен. Останалите шест се наблюдават от съответните им държавни здравни служби. Нито един от тези шест контактни лица при пътуване няма симптоми на маймунска шарка и рискът от инфекция е много нисък.“
Служителите на СЗО проследяват пътя на маймунската шарка през Европа и Северна Америка от няколко седмици. Въпреки това с наличните до момента данни те не знаят откога вирусът се разпространява.
Маймунската шарка е вирусна зооноза (вирус, предаван на хора от животни) със симптоми, много подобни на тези, наблюдавани в миналото при пациенти с едра шарка, въпреки че е клинично по-малко тежка. С ликвидирането на едра шарка през 1980 г. и последващото прекратяване на ваксинацията срещу едра шарка, маймунската шарка се очертава като най-важният ортопоксвирус за общественото здраве. Маймунската шарка се среща предимно в Централна и Западна Африка, често в близост до тропическите дъждовни гори и все по-често се появява в градските райони. Животинските гостоприемници включват редица гризачи и нечовекоподобни примати.
Патогенът
Вирусът на маймунската шарка е обвит с двойна верига ДНК вирус, който принадлежи към рода Orthopoxvirus от семейство Poxviridae. Има два различни генетични клада на вируса на маймунската шарка – клад от Централна Африка (басейн Конго) и Западноафрикански клад. В миналото кладът на басейна на Конго е причинявал по-тежко заболяване и се смяташе за по-преносим. Географското разделение между двата клада досега е било в Камерун - единствената страна, където са открити и двата вида вируси.
Естествен гостоприемник на вируса на маймунска шарка
Различни животински видове са идентифицирани като податливи на вируса на маймунска шарка. Това включва раирани катерици, дървесни катерици, гамбийски плъхове, сънливци, нечовекоподобни примати и други видове. Остава несигурност относно естествената история на вируса на маймунската шарка и са необходими допълнителни изследвания, за да се идентифицира точният(ите) резервоар(и) и как се поддържа циркулацията на вируса в природата.
Маймунската шарка е заболяване от глобално значение за общественото здраве, тъй като засяга не само страни в Западна и Централна Африка, но и останалия свят. През 2003 г. първото огнище на маймунска шарка извън Африка е в Съединените американски щати и е свързано с контакт със заразени домашни прерийни кучета. Тези домашни любимци са били настанени с гамбийски плъхове и сънливци, които са били внесени в страната от Гана. Това огнище доведе до над 70 случая на маймунска шарка в САЩ.
Маймунската шарка е докладвана и при пътуващи от Нигерия до Израел през септември 2018 г., до Обединеното кралство през септември 2018 г., декември 2019 г., май 2021 г. и май 2022 г., до Сингапур през май 2019 г. и в Съединените американски щати през юли и ноември 2021 г. През май 2022 г. бяха идентифицирани множество случаи на маймунска шарка в няколко неендемични страни. В момента се провеждат проучвания за по-нататъшно разбиране на епидемиологията, източниците на инфекция и моделите на предаване.
Продължаваме темата ТУК>>!
