Тази култура, едва ли не от първостепенно значение (наред с картофа), е широко разпространена благодарение на своята достъпност, универсални вкусови качества и неоспоримото си промишлено значение. Зелето образува плътен кочан със събрани около него месести и сочни листа. То се отнася към влаголюбивите и умерено топлолюбиви растения, нуждаещи се от обилно поливане. Химичният му състав включва въглехидрати, влакна, белтъчини, минералите калий, калций, фосфор, натрий, магнезий, желязо, цинк и витамин РР, Витамин E, Витамин В6, Витамин K, Витамин В1, Витамин А. Зеленчукът съдържа 16 свободни аминокиселини (сред тях триптофан, лизин, метионин, тирозин, хистамин и други). Богат е на захари, мазнини, ензими (лактоза, протеаза, липаза), хормонални вещества, фитонциди. В състава на листата му има фибри, предотвратяващи развитието на атеросклероза и подобряващи работата на стомашно-чревния тракт.

Сокът от зеле със захар действа като отхрачващо, антисептично и противовъзпалително средство.

Много важна роля играят солите на калий от състава му, активиращи извеждането на излишната течност от организма. Многостранните терапевтични ефекти на зелето се проявяват благодарение на внушителния комплекс от химични вещества. Клинично е потвърдена високата ефективност на употребата на пресен зелев сок в лечението на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Основно действащо вещество в терапията на тези заболявания е витамин U, притежаващ антихистаминни и антисеротонинови свойства, а също така подобряващ обмяната на липиди, тиамин и холин и метаболизма в стомашната лигавица, повишавайки нейната устойчивост към увреждащите фактори и активирайки процеса на заздравяване на язвените огнища. Витамин U е полезен също при ентерит, колит, заболявания на кожата (екзема, псориазис, невродермит, повърхностен алергичен васкулит) и при кардиосклероза. Сокът от зеле има антибактериални, фунгицидни, фунгистатични и фитонцидни свойства, дава резултати против кашлица и има отхрачващ ефект. Практически пълното отсъствие в зелето на пуринови основи го прави много полезно за диетично хранене при страдащите от подагра и жлъчно-каменна болест. Сок, салати и ястия с негово участие са препоръчителни при заболявания на сърцето и бъбреците (диуретични свойства), при атеросклероза (наличие на пектини, способни да извеждат от организма холестерола и токсичните вещества, а също така фибри, които подобряват моторната функция на червата).

В народната медицина сокът или прясното зеле се използват при безсъние, главоболие, жълтеница и заболявания на далака. Прясното и киселото зеле се употребяват за повишаване на апетита, усилване на секреторната дейност на стомашните жлези, регулиране на чревната функция, профилактика на хронична диспепсия, като пикочогонно и леко разхлабващо средство. Киселото зеле или сокът от него са препоръчителни при диабет, чернодробни проблеми, холангиохепатит, за подобряване на храносмилането, като способства за отделянето на жлъчка и оказва щадящо въздействие при хемороиди.

В народната медицина

  • Свежи зелеви листа се прилагат към болните стави при подагра. При авитаминоза, язва на на стомаха и дванадесетопръстника е препоръчителен суров, прясно-изстискан зелев сок в топъл вид, от който се пие по половин чаша три пъти на ден в срок от един месец. Той повишава апетита и стимулира отделянето на хранителни сокове при гастрит с понижена секреторна функция.
  • Сокът от зеле със захар действа като отхрачващо, антисептично и противовъзпалително средство.
  • Превареният със захар сок се използва при махмурлук, а в смес с отвара от зелеви семена при нарушения на съня.
  • Семената от зеле се използват за отстраняване на паразити.
  • При заболявания на черния дроб, жлъчката и холангиохепатит се пие по половин чаша топъл разсол от кисело зеле преди всяко хранене.
  • При хемороиди, съпроводени от запек и кръвотечение, се пият по две чаши топъл разсол.
  • При рак на стомаха се приема по половин чаша топъл зелев сок с мед три пъти на ден, 60 минути преди хранене. При такова състояние се приготвя и отвара от семена и корени на зеле, като една супена лъжица от сместа се кипва в 200 мл вода за 10 минути, оставя се да престои около час и се изпива за едно денонощие.
  • При грип се смесват сок от алое с мед и зелев сок (в равни пропорции). Сместа се залива със сухо вино и престоява едно денонощие. Приема се преди хранене по една чаена лъжичка.
  • При безсъние 2 с. л. зелеви семена се заливат с 200 мл вряла вода. Престояват два часа, след което се филтрират и към настойката се добавя четвърт чаша пресен зелев сок. Приема се три пъти на ден преди хранене.

Външно приложение:

  • Свежи листа се прилагат към болните стави при подагра.
  • Листа от зеле, сварени в мляко, се използват в качеството на средство против мокра екзема.
  • Нарязаните на дребно листа, смесени с яйчени белтъци, се използват при гнойни рани, изгаряния и стари язви.
  • Със суров сок се премахват брадавици, а разреденият с вода сок е ефективен за гаргари при ангина и стоматит.
  • При болка във врата, в тилната част на главата след течения на болното място се поставя компрес от следната смес: супена лъжица настъргано зеле и 3 с. л. хрян.
  • При мигрена на главата се поставят зелеви листа, леко фиксирани с кърпа или превръзка.
  • При напукани пети краката се запарват във вана със сода за хляб, след което петите се намазват с каша от настъргано зеле и хрян. Компресът се фиксира с найлон и топли чорапи и се оставя така за през нощта. На сутринта се краката измиват с хладка вода и се намазват с хидратантен крем.

Действа ли зелето против рак?

В процеса на изследвания е отделено химичното вещество индол-3-карбинол, образуващо се по време на храносмилателния процес и смилането на зелето (както и на други представители на семейство Кръстоцветни). Това вещество способства за регенерация на вътрешния слой на долния дял на червата, стимулира активността на нови имунни клетки, контролиращи възпалението. Не по-малко феноменално свойство на зеленчука се явява способността му да "извежда“ радиационното замърсяване извън организма. Химичната съставка 3,3-дииндолилметан в зелето пречиства от последствията от облъчване.

Употреба в диетологията

Зелето е нискокалоричен продукт и в него отсъстват вредни мазнини.

Зелето е нискокалоричен продукт и в него няма вредни мазнини. Освен това то съдържа тартронова киселина, която препятства затлъстяването: тя забавя процеса на превръщане на въглехидратите в мазнини. Този факт прави зеленчука незаменим в менюто на хората, желаещи да редуцират излишното тегло. Но да се включва зеле в диетичното меню е препоръчително в пресен или кисел вид, тъй като тартроновата киселина се разрушава при топлинна обработка.

Термично обработеното зеле може да стане основа за диета, насочена към бързо и щадящо намаляване на телесната маса: става въпрос за знаменитата нискокалорична зелева супа. Методиката на тази диета позволява включване на определени продукти, разчетени по дни, но основно ястие е супата от зеле. За приготвянето са необходими: 2 големи глави лук, 2 зелени чушки, два големи домата, 250 гр гъби, стрък целина, кочан зеле, 3 моркова, сол, пипер, подправки на вкус. В дълбок тиган се запържват в малко растително масло ситно нарязаните лук и чушка. Към тях се добавят нарязаните на дребно домати, гъби, целина, зеле, морков и се задушават няколко минути на бавен огън. Зеленчуците се преместват в тенджера и се заливат с 12 чаши вода, слагат се солта и подправките и се готви на среден огън до омекване на зеленчуците. От супата се яде по няколко пъти на ден.

Препратка към втора част ТУК!